24% от инвестициите в минно-суровиннната индустрия отиват за опазване на околната среда. Това заяви министърът на околната среда водите Нона Караджова по време на дискусия за екологичната отговорност в минната индустрия, организирана от в. „Пари".

Потреблението в световен мащаб се е увеличило шест пъти за последните 50 години. "Минната индустрия е важна, защото предлага богата суровинна база. Бизнесът осъзнава екологичната отговорност като част от политиките си. Опитът показва, че предприятията без екологично отношение отпадат от пазара", каза Караджова.

Именно заради това компаниите в сектора инвестират в изграждането на съоръжения, които да направят производството по-зелено.

„Елаците-Мед" се занимава с добив на руда. Предприятието има концепция за управление и почистване на водите и екологичносъобразно управление на отпадъците. През 2010 г. дружеството е инвестирало 47 млн. лева в корпус за едро трошене в рудник „Елаците". "По този начин са намалени транспортните разстояния и е спестено 1 млн. литра дизелово гориво", съобщи Александър Григоров от дирекция „Околна среда" в компанията, по време на дискусията.

Изградена е пречиствателна станция за 4 млн. лева. Още една станция по проект на Mitsubishi за 10 млн. лева очаква разрешително за строеж. Специално съоръжение за 15 млн. лева е решило проблема с осушаването на рудника.

С 8,6 млн. лева минното предприятие е рекултивирало хвостохранилището „Бенковски".

„Асерел Медет" преработва 13 млн. тона медна руда годишно. Предприятието е инвестирало 100 млн. лева в циклично-поточна технология за извоз на отливка с капацитет 5000 тона/час, което е довело до намаляване на вредните газове с 41%. Това съобщи по време на дискусията директорът на дирекция "Околна среда" в предприятието Александър Чобанов.

Компанията е изградила пречиствателна станция за 6,4 млн. лева и мини-ВЕЦ "Калето" за 4,5 млн. лева. Екологичната програма на „Асерел Медет" за тази година предвижда 8 млн. лева за изграждане на пречиствателни станции, рекултивиране и управление на минните отпадъци. До момента предприятието е възстановило 1100 дка засегнати от добива площи.