41.7% от българите определят здравето си като "добро". Най-малък е този дял в Северен централен район (37.0%), а най-висок - в Южен централен район (43.9%). В София делът на лицата, оценяващи здравето си като добро - 43.2%, съобщиха от Националния статистически институт, предаде БГНЕС.

Това са резултати от Европейско здравно интервю - 2008, което е част от Европейската система на здравни изследвания. Нейната цел е чрез използването на хармонизиран инструментариум, осигуряващ сравнимост на данните между страните от Европейския съюз, да се оценят здравния статус, начина на живот (здравни детерминанти) и ползването на здравни услуги от населението на ЕС.

Във всичките шест района най-голям е делът на лицата, определили здравето си като "добро". Най-малък е този дял в Северен централен район (37.0%), а най-висок - в Южен централен район (43.9%). На второ място в структурата следват лицата, определили здравето си като "много добро", с относителни дялове от 24.6% в Югозападен район до 29.5% в Североизточен район. За страната 26.6% от населението са оценили здравето си като много добро. Значително по-нисък дял е този дял в областите Търговище (9.9%), Смолян (10.6%) и Кюстендил (11.1%). Най-голям е делът на лицата определили здравето си като много добро в областите Силистра (44.0%) и Варна (39.8%).

С най-ниска честота и в шестте статистически района лицата са определили здравето си като "много лошо". Най-голям е този дял в Северен централен район (3.9%), а най-малък - в Югоизточен район (2.4%). В Югоизточен район са областите с най-големи различия. В Ямбол 7.6% от населението са определили здравето си като "много лошо", докато в Стара Загора този дял е 1.2%. Другите области, които се отличават с по-нисък от средното за страната дял са Перник (1.4%), Видин и Кърджали (1.6%).

Изучаването на хроничните заболявания е от съществено значение по отношение на цялостната оценка на здравния статус. Въпросът към анкетираните лица е дали имат хронично заболяване или здравен проблем, а не дали "страдат". В този смисъл се включват и случаите, при които анкетираното лице има заболяване, което се контролира с медикаменти (напр. високо кръвно налягане) и така не представлява проблем за лицето. Наличие на хронично заболяване или на здравен проблем посочват 37.5% от анкетираните лица в страната. В 11области честотата на разпространение на хроничните заболявания е по-ниска от средната за страната, а в 17 области делът на лицата с хронични заболявания е по-висок от този за страната. По-висок е делът на лицата с хронични заболявания в областите Ловеч (58.7%), Габрово (56.2%), Ямбол (55.4%), Русе (51.1%). С най-нисък дял са областите Враца (24.5%), Благоевград (25.0%), Пловдив (27.3%) и Варна (28.9%).

Най-разпространеното хронично заболяване у нас, от включените във въпросника, е високото кръвно налягане. 23.3% от лицата с хронично заболяване или 1 529 311 души имат хипертония. Анализът на данните в регионален аспект показва, че най-широко е разпространението на хипертонията в областите Ямбол (42.3%), Ловеч (39.5%), Габрово (33.5%) и Разград (31.5%). В 12 от областите честотата на разпространение на заболяването е под средното за страната. Най-нисък е показателят в областите Благоевград (12.0%), Бургас (15.5%) и Добрич (17.1%).

Тютюнопушенето се сочи от специалистите като един от най-важните рискови фактори за разпространението на белодробни, някои онкологични и сърдечносъдови заболявания. По данни от Европейското здравно интервю тютюнопушенето, оценено като относителен дял на лицата на 15 и повече навършени години пушещи всекидневно или понякога, е най-разпространено в Северен централен (43.6%) и Северозападен район (42.2%). Най-нисък е делът на пушачите в Североизточен район (34.9%). Анализът на данните по области показва, че най-голям е делът на пушачите сред мъжете в областите Силистра (71.2%), Перник (66.1%) и Видин (63.8%), а сред жените - в Шумен (38.6%), Велико Търново (34.9%) и Силистра (34.7%).

Друг рисков фактор по отношение на здравето е употребата на алкохол. През годината, предшестваща изследването, нито веднъж не са употребявали алкохол 34.4% от лицата на възраст 15 и повече години, живеещи в Югоизточен район. Най-нисък е делът на неупотребявалите нито веднъж алкохол за този период в Северозападен район (26.3%). Честотата на употреба на алкохол е различна в шестте статистически района. Най-голям е относителния дял на ежедневно пиещите в Северен централен (9.4%) и в Северозападен район (9.1%). Всяка седмица, макар и с различна честота, употребяват алкохолни напитки 27.3% от анкетираните лица в Северозападен район и само 13.9% - в Югозападен район. Сравнявайки относителните дялове на пиещите веднъж в месеца или по-рядко, най-голяма е честотата на разпространение на тези лица в Югозападен район (38.1%).