67.3% от домакинствата в България имат достъп до интернет, 63.0% разполагат с настолен компютър, лаптоп или таблет, а 66.9% от домакинствата са с осигурена бърза и надеждна широколентова връзка, която освен фиксирана кабелна връзка включва и интернет връзка чрез мрежата на мобилните телефонни оператори.

Това показват резултатите от проведеното през 2017 г. изследване на Националния статистичуски институт (НСИ) за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата.

През 2017 г. с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет са Югозападният и Южният централен район, съответно със 70.5 и 70.4%. От средната стойност за страната изостават домакинствата от Югоизточния и Северозападния район, където с достъп до интернет са съответно 62.1 и 57.8% от домакинствата.

Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа и 87.2% от тях имат достъп до интернет при 62.0% за домакинствата без деца.

Въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България 32.2% от домакинствата все още нямат достъп до интернет в домовете си. Повече от половината от тях (53.6%) посочват като основна причина липсата на знания и умения за работа с интернет, 48.8% смятат, че нямат нужда от него (не е полезен, интересен и др.), а според 27.9% от домакинствата оборудването е скъпо.

През 2017 г. 58.8% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години използва компютър1 всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място. Запазва се тенденцията на растеж и по отношение на регулярното използване на интернет от лицата, като 61.9% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично.

Най-активни потребители на компютри и интернет са младежите на възраст между 16 и 24 години, като съответно 82.8 и 88.1% от тях използват компютър или интернет всеки ден или поне веднъж седмично. С увеличаването на възрастта намаляват желанието и необходимостта от присъствие в глобалната мрежа и едва 16.3% от лицата на възраст между 65 и 74 години сърфират редовно, а 15.7% използват компютър в ежедневието.

Мъжете са по-активни при редовното използване на компютри и интернет в сравнение с жените. 59.7% от мъжете използват компютри, а 63.0% - интернет, докато при жените относителните дялове са съответно 58.0 и 60.8%.

Значителни са различията при редовно използващите компютри и интернет по образование - докато 89.8% от лицата с висше образование използват компютър в ежедневието си и 90.2% сърфират редовно в глобалната мрежа, то едва 27.7 и 32.0% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които предоставят съответно компютрите и интернетът.

Трудовият статус на лицата също се отразява върху активността им в използването на цифрови технологии. Най-често използват компютри учащите (95.6%), а 97.8% сърфират редовно. При работещите (заети или самонаети) лица относителните дялове на използващите компютри и интернет са съответно 76.3 и 79.6%. Почти половината безработни също се възползват редовно от възможностите, които предоставя интернет (46.3%), а 41.0% използват компютри.

Лицата, които редовно използват интернет, предпочитат мобилния телефон за достъп извън дома или работното място (85.3%), а 36.1% сърфират чрез лаптоп или таблет.

Редовните интернет потребители най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация. 97.4% от тях посочват, че използват интернет за телефонни или видеоразговори, участие в социални мрежи, изпращане/получаване на е-поща или споделяне на собствено създадено съдържание (текст, снимки, музика, видео) в уебсайт. Най-популярната социална мрежа у нас е Facebook, като 38.5% от редовните интернет потребители проверяват акаунта си по няколко пъти на ден. 87.0% от лицата използват глобалната мрежа за достъп до информация - четене на онлайн вестници, новини, списания, търсене на информация, свързана със здравето, или намиране на информация за стоки или услуги. Еднакъв е делът на използващите интернет за обществено и политическо участие (публикуване на мнения по обществени или политически въпроси в уебсайт, участие в онлайн анкети или гласувания) и с професионални цели (търсене или кандидатстване за работа по интернет, участие в професионални онлайн мрежи) - 13.0%.

Резултатите от изследването показват, че 28.4% от редовните интернет потребители използват складово пространство в интернет за съхранение на документи, снимки, музика, видео или други файлове. Потребители на облачни услуги са 29.7% от мъжете и 27.2% от жените. Лицата на възраст от 16 до 24 години са най-активните ползватели на този вид услуга (37.5%), следвани от лицата на възраст от 25 до 34 години (35.5%). Едва 11.8% от лицата на възраст 65 и повече години, които редовно използват глобалната мрежа, се възползват от тази услуга.

През текущата година за първи път в изследването се наблюдава т.нар. споделена икономика, която включва използването и споделянето на ресурси между частни лица като места за настаняване (стая, апартамент, вила и др.) и превозни средства (напр. пътуване с кола). Резултатите показват, че 12.1% от лицата, които са използвали интернет през последната година, са наемали жилище от друго частно лице чрез специализирани платформи за споделено настаняване като Airbnb или чрез социални мрежи. По-малък е относителният дял на лицата, които са се възползвали от предлагането на споделено пътуване - 3.9%.

През 2017 г. 20.7% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната администрация. Най-значителен е делът на лицата, които са получавали информация от уебсайт на публичната администрация (14.7%), следван от дела на изтеглилите формуляри от официална интернет страница (10.4%) и изпратилите попълнени формуляри (8.3%) през последните дванадесет месеца.

При използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрация жените са по-активни от мъжете - съответно 21.6 и 19.8%.

През 2017 г. делът на лицата, които пазаруват онлайн за лични цели, достига 17.7%1. Най-активни при поръчването/купуването на стоки или услуги онлайн са лицата във възрастовите групи 16 - 24 и 25 - 34 години с относителни дялове съответно 30.9 и 33.9%, а едва 1.0% от населението на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Жените са по-активни в онлайн пазаруването от мъжете - съответно 18.4 и 17.0%.

Най-често онлайн са купувани дрехи и спортни стоки, като 73.3% от пазарувалите по интернет са поръчали такива артикули. На следващо място са закупуването на стоки за дома (30.5%) и покупките, свързани с пътувания или хотелски резервации (20.4%). Повечето стоки и услуги са били закупени от продавачи от България (87.5%), но немалко лица пазаруват от продавачи от други европейски страни (34.6%) или от други страни извън ЕС - 16.2%. От чужбина основно са били купувани материални стоки (85.7%)2 и хотелски резервации и ваканционни пакети - 25.3%.

През трите месеца преди анкетирането повечето лица са купували или поръчвали стоки или услуги между един и два пъти (62.8%), като общата стойност на покупките основно е била до 200 лева.

Въпреки масовото навлизане на цифровите технологии в ежедневието ни почти три четвърти от лицата никога не са пазарували по интернет. Като основна причина 75.0% от тях посочват предпочитание към пазаруването на място, лоялност към магазините или просто навик. 15.5% нямат необходимите умения, за да извършат поръчка онлайн, а 10.9% имат опасения относно сигурността и поверителността на личните си данни. Немалко лица се притесняват от начина на доставка или връщане на стоките и възможностите за рекламация (9.3%) или пък не притежават разплащателна карта, която да позволява плащане по интернет - 8.2%.