86% от младежите в България не разчитат да намерят работа в родния си град. Те планират да се търсят късмета в друг град у нас, но повечето от тях предпочитат да се реализират извън граница. Това показва проучване на Българската стопанска камара (БСК) и на Националния център за оценка на компетенциите. В него са анкетирани освен студенти и работодатели по отношение на техните нагласи и очаквания за професионално представяне.

Резултатите от проучването сочат, че едва 8% от младите хора имат мотивация да започнат собствен бизнес. 75 на сто от анкетираните избират да продължат да учат, а 62 на сто са склонни да изчакат с търсенето на работа.

Заедно с това обаче половината от студентите не са запознати с изискванията на работодателите за професията, за която се подготвят в университета. 20% от тях пък не са сигурни какви са изискванията на съответните фирми. От друга страна само 10% заявяват, че са наясно какво се изисква от тях, за да бъдат наети.

Проучването показва, че 70 на сто от младежите очакват роднини и познати да им помогнат в намирането на първа работа. Междувременно 50 на сто се интересуват и следят обявите за работа. Съдействие от бюрата по труда очакват по-малко от 30 на сто, а само 17 на сто са готови да минат конкурс и изпит, за да бъдат наети.

„Страната ни е на последно място по инвестиции на публични средства в образованието и единствената с по-малко от 4 на сто от БВП за образование“, коментира изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.

По неговите думи нашата страна е единствената сред европейските, която намалява парите за образование. Той обяснява, че през 2005 г. са заделени 4,2% за ученици и студенти, а през 2012 г. – 3,8%. На другия полюс с най-сериозни инвестиции в тази сфера е Дания със 7,9% от БВП. Положителна промяна отчита Ирландия, която през 2005 г. е инвестирала в образование 4,5 на сто от своя БВП, а през 2012 г. – 6,1%.

От друга страна България се намира под средното ниво по дял на частните разходи за образование, които се равняват на 17%. „Това е ясно послание, че бизнесът и гражданите осъзнават необходимостта сами да инвестират в образование и квалификация, като по този начин компенсират дефицитите в образователната система у нас“, смята Божидар Данев.

Той допълва, че през последното десетилетие има сериозен ръст на частните учебни заведения. От 2% през 2003 г. те са достигнали 10% през 2013 г. „Тенденцията за разкриване на частни учебни заведения се случва на фона на закриването на обществени такива“, посочва Данев. Статистиката показва, че през 2003 г. в България е имало 6534 учебни институции, а десет години по-късно броят им намалява с почти 30 на сто и достига до 5067.