Quis custodiet ipsos custodes? (Кой ще пази пазачите?). Тази римска пословица, цитирана от члена на Европейския парламент Димитър Стоянов се превърна в лайтмотива на днешната публична дискусия на тема "Права и сигурност - новите рискове". Обсъждането беше организирано от сдружението за свободен Интернет “Електронна граница" и Социалдемократическия форум, по повод приетата Наредба № 40, публикувана в Държавен вестник на 7 февруари 2008г., даваща правото на МВР да следи и събира лична информация за онлайн контактите на българските граждани. Според участниците в дискусията особено притеснителен е фактът, че начинът, по който МВР ще използва събраната информация за нас, няма да подлежи на какъвто и да било контрол.
Дискусията се проведе с участието на представители на МВР, ДАНС, неправителствени организации, народни представители, граждани, медии и Омбудсмана на Република България Гиньо Ганев.
Експертите припомниха, че самата наредба е приета в изпълнение на европейската Директива 2006/24/ЕО. Според нея т.нар. предприятия, предоставящи обществени електронни мрежи и услуги, са длъжни да запазват данните за всяко мобилно повикване: дата и час, място и страни по комуникацията, както и за всяко електронно съобщение (чрез Интернет). Достъп до данните имат дирекция в МВР – по принцип, органите на досъдебното производство и съдът – за целите на наказателното производство и службите за сигурност и обществен ред – за целите на националната сигурност.
Според болшинството от участниците в дискусията с приемането на тази наредба са нарушени Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и законодателството на Европейския съюз. С приетата уредба несъмнено се накърняват личната неприкосновеност и кореспонденцията. Според чл.32, ал.2 от Конституцията такава уредба може да се приеме единствено със закон – акт на законодателната власт; въпросите, свързани с личните данни и тяхното обработване, в това число съхранение и достъп до тях, се уреждат със Закона за защита на личните данни.
В Закона за електронните съобщения, който овластява ДАИТС и МВР да приемат наредбата, не се споменават лични данни. Следователно ДАИТС и МВР нямат власт да създадат уредба за съхраняване и достъп до лични данни. Освен това е недопустимо с наредба да се преурежда достъпът до данни, регламентиран в Закона за защита на личните данни, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства. "Пасивният достъп чрез компютърен терминал” на дирекция в МВР до всички събирани данни е в драстично нарушение на чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека. Наредбата не е съобразена с нормите на Директива 95/46/ЕО и Конвенция № 108, регламентиращи обработването на лични данни и тяхната защита, посочиха противниците на наредбата.
От Сдружението за свободен Интернет „Електронна граница” през миналата седмица сезираха Омбудсмана на Република България за нарушаването на човешките права в Интернет. Беше изтъкната неговата бърза и адекватна намеса в това отношение и помощта при организирането и провеждането на днешната обществена дискусия. От Фондация „Програма достъп до информация” обявиха, че днес са подали жалба до Върховния административен съд срещу Наредбата.
Според тях тя урежда въпроси, засягащи широк кръг от обществени групи – на практика всички граждани и фирми, използващи съвременни електронни средства за общуване. Защитниците на свободата в Глобалната мрежа изтъкнаха не толкова техническите, колкото моралните аспекти, които произтичат от приемането на наредбата. Свободата на изразяване, свободно общуване и неприкосновеност на личността бяха изтъкнати като основни права на българските граждани, гарантирани във Върховния закон на страната ни – Конституцията.
Експертите, които представляваха институциите, приели оспорваната Наредба № 40, припомниха, че като член на ЕС страната ни е задължена да транспонира директивите, които се приемат от общността, във вътрешното законодателство. Самата директива подлежи на ревизия през 2010г. от страна на Европейския парламент и ще бъде обърнато специално внимание на нейното прилагане и евентуалните проблеми, свързани с това.
Присъстващите обърнаха внимание и на друг аспект на проблема, а именно, че засегнати от наблюдението са не само гражданите, но и представителите на бизнеса. Злоупотребата с получената информация би довела до нерегламентираното създаване на един огромен вторичен масив от търговска информация. Наредбата ще създаде условия за злоупотреби и корпоративен шпионаж, коментира Теодор Дечев - зам.-председател на Съюза за стопанска инициатива.
* Кой ще пази пазачите? (лат.)
