Прединвестиционното проучване или инвестиционният проект се изработват съгласно изискванията на наредбата по със съдържание и обхват съгласно спецификата на дейността от обществен интерес.

Раздел II. Минимални изисквания към финансово-икономическия анализ (Като ръководство за разработване на финансово-икономическия анализ могат да се ползват "Ръководство за извършване на анализ на разходите и ползите от инвестиционен проект" на Европейската комисия и "Методически указания за публично-частно партньорство" на МФ, поддържани на адрес ):

Финансово-икономическият анализ включва разработване на:

1. Общ анализ на стратегическите нужди от обществената услуга към момента на изготвяне на анализа и в перспектива и дефиниране на стратегическите социално-икономически цели;

2. Изходна спецификация с идентифицирани качествени и количествени характеристики на дейността от обществен интерес, в т.ч. приложими стандарти за качество и наличност на дейността от обществен интерес;

3. Анализ на техническите варианти (опции) и оценка на тяхната приложимост, включително от техническа, проектна, правна и финансова гледна точка;

4. Правна обосновка на законосъобразността на изпълнението на проекта;

5. Технико-икономическа оценка и избор на техническа/и опция/и, включваща:

а) финансов анализ и изчисляване на показателите за финансова ефективност (финансова нетна настояща стойност (ФННС), финансова вътрешна норма на възвръщаемост (ФВНВ) и др.) от гледна точка на частен инвеститор; в случай че ФННС е положителна (ФННС > 0), проектът не следва да се реализира чрез ПЧП;

б) анализ на публичните разходи (АПР) и дефиниране на АПР модел; икономически анализ и изчисляване на показателите за социално-икономическа ефективност (икономическа нетна настояща стойност (ИННС), икономическа вътрешна норма на възвръщаемост (ИВНВ) и др.) за обществото; при ИННС<0, проектът не следва да се реализира;

в) оценка на риска;

г) изграждане на АПР модел с корекция за риск;

6. Дефиниране на проект с ПЧП схема на реализация за избраната техническа/и опция/и;

7. Тест за приложимост на ПЧП схемата;

8. Финансов анализ на ПЧП схемата и изчисляване на показателите за финансова ефективност - ФННС на инвестицията и на капитала, ФВНВ на инвестицията и на капитала, финансова устойчивост:

а) инвестиционни разходи;

б) текущи разходи и приходи;

в) финансова възвръщаемост на инвестицията;

г) източници на финансиране;

д) форми и размер на финансова подкрепа;

е) финансова устойчивост;

ж) финансова възвръщаемост на капитала на частния партньор;

9. Икономически анализ на ПЧП схемата и изчисляване на показателите за социално-икономическа ефективност - ИННС, ИВНВ, за обществото;

10. Оценка на риска;

11. Изграждане на ПЧП референтен модел с корекция за риск;

12. Сравнителен анализ между АПР модел с корекция за риск и ПЧП модел с корекция за риск с цел доказване по-добрата стойност на вложените публични средства, включващ:

а) сравнение между настоящите стойности на публичните разходи с корекция за риск в двата модела;

б) сравнение между показателите за социално-икономическа ефективност за обществото при двата варианта;

13. Оценка на поносимостта за бюджета на база:

а) всички прогнозни плащания от страна на публичния партньор за изпълнението на проекта за целия срок;

б) текущ бюджет и неговото текущо изпълнение;

в) отчет за изпълнението на бюджета за последните три години;

г) прогнозен бюджет за следващите най-малко три години с посочени източници за финансиране на плащанията по буква "а";

д) законови и други финансови ограничения за бюджета;

14. Определяне на икономическия баланс между партньорите на база показателите за финансова ефективност на ПЧП схемата;

15. Анализ за съответствие на проекта със законодателството в областта на държавните помощи.

Раздел III. Минимални изисквания към правния анализ:

Правният анализ съдържа следните компоненти:

1. Определяне на обхвата и правния режим на дейността от обществен интерес - предмет на ПЧП.

2. Установяване и анализ на наличието на условия за създаване на ПЧП по , включително анализ на нормативните възможности и/или ограничения да се събират приходи от потребителите на услугата от обществен интерес или от други трети лица във връзка с дейността от обществен интерес; анализ на възможността събирането на тези приходи да се възложи на частния партньор.

3. Установяване и анализ на собствеността върху обекта, чрез който ще се извършва дейността от обществен интерес - предмет на договора за ПЧП, включително наличието на забрани, ограничени вещни права, съществуващи права върху обекта, други тежести.

4. Анализ и заключение относно законосъобразността на предложената форма на финансова подкрепа и наличието на правни пречки за предоставянето й, включително за съответствието й със законодателството в областта на държавните помощи.

5. Заключение и препоръки относно изпълнението на законовите изисквания за осъществяването на ПЧП.

Приложение № 2 към

Методика за определяне размера на възнаграждение за използваните в техническите спецификации данни от прединвестиционно проучване или от инвестиционен проект, изготвени от заинтересовано лице

1. С методиката се урежда начинът на определяне размера на възнаграждението за заинтересовано лице по .

2. Възнаграждението за заинтересованото лице е в размер, равен на заверените от регистриран одитор отчетени преки разходи на заинтересованото лице за изработване на прединвестиционното проучване или инвестиционния проект или на частта от тях, използвана от публичния партньор за изготвяне на техническите спецификации в документацията за участие или в описателния документ, но не повече от 1 на сто от прогнозната стойност на проекта, съгласно обявлението.

3. Преки са тези разходи, които са свързани пряко с изработването на прединвестиционното проучване или инвестиционния проект или съответната част от тях. Те включват:

а) разходи за възнаграждения и осигурителни плащания на служителите, които са извършили изработката, и на тези, осъществили дейност по контрол, надзор или мониторинг;

б) разходи за възнаграждения и осигурителни плащания на ръководния персонал и друг ангажиран персонал;

в) разходи за материали;

г) капиталови разходи, присъщи за изработката;

д) разходи за външни услуги, пряко свързани с изработката;

е) други преки разходи, присъщи за изработката.

4. Преките разходи по смисъла на т. 3 се калкулират, както следва:

а) по букви "а" и "б" - пропорционално на разпределението на разходите за изработка въз основа на годишните разходи за възнаграждения и осигурителни плащания на служителите;

б) по буква "в":

аа) преките материални разходи се пренасят директно в стойността на изработката въз основа на разходна норма, умножена по цената на придобиване;

бб) в случаите, когато не е възможно да се определи разходна норма, за определяне на преките материални разходи за определен вид изработка се изчислява съотношението между разходите за материали, присъщи за остойностяваната изработка, към броя на извършените изработки от същия вид;

вв) ако методите по букви "аа" и "бб" не са приложими поради това, че не могат да се определят присъщите материални разходи за отделните видове изработки, се използва средният разход за материали, който отразява съотношението между общия брой изработки, извършени от заинтересованото лице, и разходите за материали, присъщи на изработката за последната година;

в) по буква "г" - разходите са пряко свързани с извършването на изработката; такива разходи са разходите за закупуване на специфичен софтуер, база данни, техника, транспортни средства и др., присъщи за изработката; те се пренасят в стойността на изработката по метода на амортизационните отчисления като съотношение между разходите за изброените дълготрайни активи, присъщи единствено и само на изработката, и броя на този вид разработки, предоставени през последната година;

г) по буква "д" - разходите за външни услуги, относими към изработката, се пренасят изцяло в стойността й, включително когато цялата изработка е извършена чрез възлагане на външен изпълнител;

д) по буква "е" - разходите зависят пряко от броя на извършените изработки и са лесноразграничими (например разходи за командировки в страната); тяхната стойност се пренася изцяло в стойността на изработката.

5. Непреките разходи не се включват в стойността на изработката.

6. Размерът на възнаграждението се изчислява по формулата:

Р = ПР, където:

P е размерът на възнаграждението;

ПР са преките разходи за изработката (j);

7. Преките разходи се изчисляват по формулата:

ПР = Т х СЧС + Т х СЧС + РМ + РПДА + РВУ + ДПР, където:

Т е времето за изготвяне на съответната част от изработката;

СЧС - средната стойност на часовата ставка на пряко отговорния персонал;

СЧС - средната стойност на часовата ставка на ръководния персонал;

РМ са разходите за материали за изработката (j);

РВУ - разходите за външни услуги за изработката (j);

РПДА - разходите за дълготрайни активи, присъщи за изработката (j);

ДПР - другите преки разходи, присъщи за изработката (j).

8. Публичният партньор възлага заверяването на преките разходи на регистриран одитор при условията и по реда на . Разходите по възлагането са за сметка на публичния партньор.