Публичните финанси на България губят близо 3 млрд. лева на година заради невнесени данъци и осигуровки вследствие на недекларирана заетост. Това заяви изпълнителният директор на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов по време на Информационната сесия на Европейския орган по труда на тема „Информираността на работодателите - път за предотвратяване на недекларирания труд“ в края на миналата седмица. Събитието бе по инициатива на Европейския орган по труда и организирано от ИА „Главна инспекция по труда“.

Според оценките на работодателите и заетите лица от последното проучване на АИКБ за изчисляване на композитния индекс „Икономика на светло“ и подиндекса „Заетост на светло“ типичните проявления на недекларирана заетост са работа без трудов договор, работа на договор с фиктивни клаузи, както и прикрити трудови договори. А най-високите нива на използване на подобни практики са открити в секторите селско стопанство, туризъм и строителство.

„Повече от 20 години основен приоритет за АИКБ е намаляване на сивата икономика и недекларираната заетост. Най-големият проблем за българските предприятия е нелоялната конкуренция и конкурентните предимства, които си осигуряват некоректните работодатели. За работниците основен проблем при участие в недекларирана заетост е нарушаването на социалните и трудовите им права“, допълни изпълнителният директор на АИКБ.

По думите му, данните от проучванията на асоциацията показват, че е налице трайна тенденция за изсветляване на икономиката, като за последните 13 години тя е достигнала ниво от стойност 63,35 пункта от 100 до 78,58 пункта от 100 през 2022 г.

Добрин Иванов добави, че делът на сивата икономика в България е все още висок на фона на северните страни от ЕС, но се доближава до средните нива на сива икономика в южните страни на ЕС.

НАП също отдавна има кампания „Не на парите в плик“. На специален сайт калкулатор изчислява потенциалните загуби за служител, който се е съгласил или са го принудили да се осигурява на една сума, а де факто да получава по-голяма. Например - ако официалната декларирана заплата е едва 1000 лева (почти близка до минималната), а човекът всъщност получава 1800 лева, щетите са в дългосрочен план. При майчинство например дама в нашия пример би загубила 7604.80 лева (за целия период от 280 дни). А от болнични за период от 10 години. В случай на безработица в този ключов момент човек би загубил 3780 лева еднократно, изчисляват от НАП. Щети ще има и за пенсията.

Само по себе си плащането и получаването на заплата в брой или в плик не е непременно лошо. Проблем е плащането на осигурителни вноски и данъци върху по-нисък от действителния размер на трудовото възнаграждение.  Потърпевши от това са всички, тъй като от този ресурс се изплащат болничните, т. нар. „майчински“, както и обезщетенията за безработица. От постъпленията от данъци и осигурителни вноски се плащат и здравните услуги, както и пенсиите на хората, достигнали достойна възраст, в която е трудно да се издържат с работа.

Неплащането на данъци и осигуровки ощетява цялото общество, тъй като се ограничават средствата за адекватно финансиране на здравеопазване, образование, пенсионна система, сигурност на гражданите, поясняват от НАП.

На каква заплата ви осигурява работодателят - може лесно и бързо да се провери в портала за електронни услуги на НАП, в услугата "Справка за осигурителен доход". Нужен е ПИК, който се издава от НАП. Информацията е достъпна също и с КЕП.