Точно преди началото на пандемията, през четвъртото тримесечие на 2019 г., американските домакинства са притежавали около 1 трлн. щ. долара бързо ликвидни средства - в брой и по сметки, срещу които могат да издават чекове. До второто тримесечие на тази година - последният период, за който има официална статистика от Федералния резерв, тази сума се е увеличила почти петкратно - до 4.7 трлн. долара. Тя е коригирана съобразно инфлацията и в нея са включени и няколко милиарда долара, принадлежащи на организации с идеална цел. Нищо подобно не се е случвало през последните 70 години, въпреки че статистиката за индивидуалното потребление сочи, че такъв феномен се е наблюдавал и по време на втората световна война.  

Повече от ясно е какво е отпушило натрупването на кеш - федералното правителство на Съединените щати е вкарало почти 1.5 трлн. долара директно в джобовете на американците през 2020 и 2021 г. под формата на чекове за стимулиране и на обезщетения при безработица, а други програми за подпомагане са налели индиректно още пари. Онези, които са запазили работните си места и/или са заработвали над лимита на доходите, даващ право да получат въпросните стимулиращи чекове, пък са спечелили допълнително от фондовите борси и от жилищния пазар. Същевременно, опциите за харчене са били ограничени, особено в първите месеци на пандемията, а до неотдавна лихвените проценти бяха толкова ниски, че почти нямаше смисъл да се прехвърлят пари извън чековите сметки или да се вадят от матраците. 

Не чак толкова ясно е защо натрупаният кеш продължава да нараства и през тази година и какъв ще бъде ефектът от него върху икономиката. Кешовият буфер може да предпази потребителите от лихвените увеличения на Федералния резерв, но пък вероятно ще усложни живота на американските централни банкери да намалят инфлационния натиск и може да наложи дори още повече повишения на лихвите. Числата за третото тримесечие ще бъдат публикувани през декември и тогава ще стане ясно дали въпросните наличности са намалели.

Коефициентът на персоналните спестявания на американците (нетният доход минус похарчените пари, разделен на нетния доход) е бил 17% през 2020-а, по данни на щатското Бюро за икономически анализи - най-високият дял от втората световна война насам. Абсолютният рекорд от 27.9% е отчетен през 1944-а.

Американските потребители са харчили 17.6 трлн. щ. долара в годишен разрез през септември - доста над 14.8 трлн. долара през февруари 2020-а - коригиран съобразно инфлацията ръст, в хармония със средните равнища в исторически план. 

Кешовите наличности на най-бедните 20% от населението са паднали със 73% през първото полугодие на 2022-а, по данни на Федералния резерв, но всяка от другите групи по доходи отчитат ръст. 

Делът на спестяванията е намалял до 3.3% - най-ниският от регистрираните 3% през четвъртото тримесечие на 2007-а - в началото на поредната голяма рецесия.