Днес Православната църква почита паметта на свети Атанасий Велики. Атанасовден се празнува всяка година на 18 януари. Атанасий, подобно на Антоний (чийто празник отбелязахме вчера) не спада към групата на българските светци, но народът ги е възприел като свои след приемане на християнството.

Християнският празник е наричан от народа Атанасовден. Атанасий е роден през 295 г. в столицата на Египет Александрия. За разлика от Св. Антоний, Св. Атанасий произхожда от бедно християнско семейство. Още от малък се увлича по християнските идеи. Това прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование Св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно през 319 г. младият Атанасий е произведен в свещенически сан – дякон. На 23 години той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазиатския град Никея през 325 г. Една година след това историческо събитие Св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия.

Прозвището Велик Атанасий получава заради борбата си срещу учението на свещеника Арий, отричащ същността на Бог-Отец и Бог-Син. Затова Александрийският епископ е наречен баща на православието. В народните вярвания свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете.

Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!" Затова и празникът е известен и като Среди зима или деня, в който "зимата си съблича кожуха". Атанасовден се почита, както и Антоновден, като празник на ковачите, железарите, ножарите и налбантите, а заедно с това и като празник за омилостивяване на чумата и шарката.

За тази цел се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден - не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвят с ориз, и се раздават на съседи и близки против болести.

Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят и играят хора.

На този ден именници са Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася.