Банките в еврозоната затегнаха допълнително кредитните си стандарти през третото тримесечие на настоящата година поради нарастващите лихвени проценти и влошаващата се икономическа обстановка, посочи ЕЦБ при представяне на последното си тримесечно проучване за банковото кредитиране.

Въпреки че темпото леко се забави, кредиторите в еврозоната продължиха да затягат вътрешните си насоки и критерии за одобрение на бизнес заеми. По-строги стандарти бяха наложени и за ипотеките и другите потребителски кредити.

Банките затегнаха стандартите си за отпускане на заеми на компании и домакинства през трите месеца до септември, като се позоваха на песимизма за икономиката, но и на по-ниската ликвидност в резултат на затягането на политиката на ЕЦБ.

"По-високите възприятия за риск, свързани с икономическите перспективи и специфичната ситуация за кредитополучателите, по-ниската толерантност към риска и по-ниските ликвидни позиции на банките допринесоха за това затягане на кредитните стандарти", отбеляза ЕЦБ.

Делът на банките кредиторки, които са направили критериите си за одобрение на кредити по-строги, е по-висок през трите месец юли - септември, отколкото самите те прогнозираха три месеца по-рано, особено по отношение на ипотечните и потребителските заеми.

"За четвъртото тримесечие на 2023 г. банките от еврозоната очакват по-нататъшно, макар и по-умерено нетно затягане на кредитните стандарти за формени заеми и като цяло непроменени кредитни стандарти за заеми за домакинства за покупка на жилище", каза ЕЦБ и добави, че "за потребителските кредити банките от еврозоната очакват по-нататъшно значително нетно затягане".

Стартиралото от 2003 г. тримесечното проучване дава представа колко силно безпрецедентното затягане на паричната политика на ЕЦБ (рязкото вдигане на лихвите) ограничава кредитирането - ключов канал, чрез който централните банкери се стремят да върнат инфлацията до 2%, без да дерайлират затруднената европейска икономика.

Въпреки че членовете на ЕЦБ сигнализираха, че ще спрат повишаването на лихвените проценти тази седмица след 10 последователни увеличения, те продължават да предупреждават, че значителен ефект от тези действия все още не се е появил в икономиката.

Въздействието от лихвената политика на ЕЦБ върху банковия сектор е забележимо. Кумулативното нетно затягане на кредитните стандарти от 2022 г.  насам "беше съществено, което е в съответствие с продължаващото значително отслабване на динамиката на кредитирането", посочи ЕЦБ в своя доклад.

Търсенето на заеми също спадна за всички категории кредити през третото тримесечие.

Търсенето на кредити сред фирмите и домакинствата продължава да спада "силно" на фона на високите разходи за заеми и влошаващите се икономически перспективи. Въпреки че беше по-сдържан в сравнение с предходните тримесечия, спадът все пак надхвърли собствените очаквания на банките, сочи още последното проучване.

"Подобно на последните тримесечия, спадът на нетното търсене беше значително по-силен от очакванията на банките, движен главно от по-високите лихвени проценти, както и от по-ниските фиксирани инвестиции за фирмите и по-ниското доверие на потребителите и влошаващите се перспективи на жилищния пазар за домакинствата', каза ЕЦБ.

Банките очакват по-нататъшен, макар и по-слабо изразен спад в търсенето на всички видове кредити през четвъртото тримесечие.

Анкетата също така показа, че на банките им е било по-трудно да осигурят финансиране през третото тримесечие, особено от клиенти на дребно, което отразява по-силната конкуренция за депозити.

Мерките на ЕЦБ за намаляване на нейния финансов баланс - чрез оставяне до падеж на части от облигационния й портфейл и изтичане на евтини дългосрочни заеми – допринесоха за влошаващата се кредитна среда, като ефектите вероятно ще се засилят през следващите шест месеца.