През второто тримесечие индексът на цените на жилищата се повишиха с 15.1% на годишна база (спрямо 16% през първото тримесечие), като за това допринесе както поскъпването на новите (с 15.6%), така и на съществуващите жилища (с 14.8%). Такъв ръст беше отчетен и в шестте най-големи областни града, като значително ускорение на темпа на растеж на цените се наблюдаваше в Русе, Бургас и Стара Загора. Това четем в тримесечното издание „Икономически преглед“ на Българската народна банка.

Публикацията представя информация и анализ на динамиката на потоците по платежния баланс, паричните и кредитните агрегати, връзката им с развитието на реалната икономика и влиянието им върху ценовата стабилност. Процесите и тенденциите при международната конюнктура също са обект на анализ, тъй като българската икономика е под прякото им въздействие.

Фактори, които продължиха да подкрепят търсенето на жилища и да допринасят за нарастването на цените им, бяха повишението на доходите от труд, силната кредитна активност в условия на запазващо се ниско в исторически план ниво на годишния процент на разходите (ГПР) по нови жилищни кредити. Принос имат и по-ограничените възможности за инвестиране на натрупаните в икономиката спестявания в условия на отрицателни реални лихвени проценти по депозитите.

Други проифлационни фактори бяха нарастването на обема на сключените сделки за покупко-продажба (с 26.2% спрямо първото тримесечие), както и растежът на индекса на разходите за строителство на нови сгради на годишна база.

Същевременно фактор, ограничаващи повишението на цените на жилищата, беше отслабването на нагласите на домакинствата за придобиване на ново жилище.

През второто тримесечие съотношението „цена/наем на жилищата“, често използван индикатор за подцененост/надцененост на жилищата, продължи да надвишава съществено (с 43%) дългосрочната си (историческа) средна стойност. А това сигнализира, че решенията на домакинствата за придобиване на жилище се определят от мотиви, различни от извличането на непосредствена финансова полза чрез отдаване под наем на новопридобитите имоти.

Вероятни причини за това биха могли да бъдат очакванията за продължаващо повишение на цените на жилищата (и реализиране на капиталова печалба след продажба в бъдеще) или възприемането на жилищата като актив за съхранение на стойност в условия на отрицателни лихвени проценти по депозитите.

Същевременно оценките, направени с макроиконометричен модел на БНБ, показват значително по-слабо положително отклонение на текущите цени на жилищата в България от дългосрочното им равновесно ниво (в размер на 15.6%). Това се определя от факта, че растежът на доходите на домакинствата в комбинация с отрицателните реални лихвени проценти по жилищни кредити повишава достъпността на жилищата, което в модела се отразява като увеличение на равновесната им цена.