Когато говорим за българската маслодайна роза, е малко да кажем, че тя е един от символите на страната ни от векове. Ако кажем, че има приятен и запомнящ се аромат, пак звучи слабо. Безспорно обаче продуктите, произвеждани от нея, са основата на един незаменим стопански сектор у нас, ангажиращ труда на цели региони в страната.

Въпреки всичко основните розови сортове и технологиите на производство са като цяло непознати на повечето хора. Ето защо на 14 март Казанлък беше домакин на тематичния семинар „Съвременни изследвания върху генетиката, селекцията, технология на производство и преработка на маслодайната роза”. Това информират от Селскостопанската академия (ССА).

Кои са най-ценните сортове на българската роза?

„Повече от 350 години българското  розово масло е ненадминато по качество в цял свят и основателно е заслужило репутацията си на превъзходен природен продукт“, заяви при откриването му директорът на Института по етеричномаслени култури в Казанлък гл. ас. д-р Наташа Ковачева. Тя обясни, че за достигане на това съвършенство редица наши учени са работили години върху селекцията ѝ.

Селектирани са четири сорта – Елейна, Янина, Свежен, Искра, които обаче до този момент още не са намерили широко приложение в практиката. И четирите сорта са изключително ценни, защото са високопродуктивни по отношение добивите на свеж цвят и етерично масло. От друга страна са устойчиви към болести и ниски температури и могат успешно да бъдат предложени за по-широко разпространение. Всеки от тях е характеризиран по стопански показатели и качество на етеричното масло.

Какъв е пътят на българската маслодайна роза през годините?

В света има почти 200 вида и повече от 18000 сорта рози. Розопроизводството в България се основава на вида Rosa damascena Mill. f. trigintipetala Dieck (Казанлъшка маслодайна роза) и с ограничено присъствие на Rosa alba L. (Бяла маслодайна роза).

Освен тях, в миналото са се срещали като примеси или са се отглеждали на незначителни площи стамболската роза, сакарската роза и някои други видове, които са се отличавали от казанлъшката с по-ниското съдържание на етерично масло. Освен наши местни форми и видове, след 50-те години на миналия век са внесени видове, културни форми и сортове от чужбина, с цел да бъдат проучени и селектирани.

През 2004 г. са закупени 14 образци маслодайни рози от колекцията на David Austin - Англия, принадлежащи към групата на най-старите видове рози. Видовете от тази група са селекционирани преди 1867 г. и се използват за производството на етерично масло. Те са включени в много колекции от рози и се ценят заради красивите и ароматни цветове и античен произход.

На по-късен етап са внесени и други маслодайни рози, включително и вероятните родителски форми на Rosa damascena Mill. f. trigintipetala Dieck. Това са Rosa fedtschenkoana, Rosa gallica, Rosa moschata. Всички интродуцирани рози се изследват с цел включване в селекционна програма.

Какви са основните характеристики на розовото масло?

В рамките на семинара бяха представени резултати от хибридизацията при маслодайната роза – характеристиките на отбрани хибриди, както и информацията за съдържанието и състава на полученото масло. Бяха очертани и възможностите за прилагане в биологичното производство на устойчиви към болести хибридни форми.

Българското розово масло е с относително постоянен състав и сравнително тесни граници на вариране. Въпреки това се наблюдават количествени различия в компонентите както при селекционираните сортове и внедрената популация, така и при смесването им в хамури (смеси).

Вложено в хамур, етеричното масло от Rosa alba L. обогатява с аромат. Изследванията са показали, че чрез контролираното смесване на етерични масла от селекционираните сортове, популация и вида Rosa alba L. може да се получи стандартно розово масло.

Получените данни и оценки биха могли да намерят практическо приложение при внедряване на сортовете в производството.

Специално внимание по време на семинара беше отделено на бялата маслодайна роза, която в миналото е присъствала паралелно в насажденията с Казанлъшката маслодайна роза. Нещо повече - старите стандарти за суровина включват и двата вида рози.

Днешният международен стандарт за розово масло обаче категорично посочва само R.damascena Mill (Казанлъшката роза), а Rosa alba L (бяла роза) е по-малко застъпена в изследователските работи. Точно неизследваният й потенциал обаче, както и търсенето на нови аромати, провокират работата с нея.

Изследванията си върху бялата маслодайна роза представиха доц. д-р Красимир Русанов от Агробиоинститута в София и гл. ас. д-р Ана Добрева от Института по етеричномаслени култури в Казанлък.

Българските розопроизводители

България е световен лидер в производството на розово масло. По данни на Министерството на земеделието и храните МЗХ) годишно у нас се правят 1,5 тона от него, което прави страната ни най-големият производител в света. Розопроизводителите са общо 2100, а отглежданите от тях растения заемат общо 38 хиляди дка.

Основно изнасяме розово масло за САЩ, Франция, Южна Корея и Япония. През пролетта предстои международна изложба в Осака, Япония, на която традиционният ни продукт отново ще бъде представен.

През последните две години обаче цените на розовото масло са рекордно високи. Един килограм от него струва над 6 000 евро, посочи в началото на тази година вече бившият министър на земеделието и храните Мирослав Найденов. Като причина той изтъкна икономическата криза, даваща отражение и на тази производствена сфера.

На семинара в Казанлък бяха разяснени мерките за подпомагане от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), от които могат да се възползват розопроизводителите. 

Това са мярка 214 „Агроекологични плащания“, мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” и мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери.

Най-голяма е субсидията по мярка 121. По нея земеделските производители могат да получат средства за модернизиране и подобряване на конкурентоспособността си и за преоборудване на производствените си структури. Минималният размер на допустимите разходи за един проект е левовата равностойност на 3500 евро. Максималният размер на инвестицията достига до 1 500 000 евро, но тя е само за кандидати, които са предприятия, партньори или свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП), обясниха от земеделското министерство.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!