При управлението на брутните международни валутни резерви, БНБ продължи да провежда консервативна политика, осигуряваща висока степен на ликвидност и сигурност за тях. Във връзка с нарасналото геополитическо напрежение в Близкия изток в началото на април и политическия риск на финансовите пазари, възникнал от предсрочните парламентарни избори във Франция в края на отчетния период, превантивно бяха ограничени инвестициите в определени класове активи, както и експозициите към някои емитенти и контрагенти на БНБ. Това отбелязват от БНБ в отчета за първото полугодие.

Балансовата стойност на брутните международни валутни резерви към края на юни възлезе на 37.70 млрд. евро, което спрямо края на 2023 г. е намаление с 4.22 млрд. евро, или спад с 10.07% като относителен дял от активите на БНБ във валута. Основен принос за намаляването на международните валутни резерви през първата половина на тази година имаха нетните външни парични потоци във валута и най-вече нетните продажби на резервна валута на търговските банки.

Преобладаващата част от активите по баланса на управление „Емисионно“ продължава да бъде инвестирана в ДЦК облигации дългово финансиране дълг и в държавногарантирани дългови книжа с най-високо кредитно качество, както и в краткосрочни депозити при първокласни чуждестранни централни и търговски банки. Експозицията към кредитен риск остана ограничена, като в края на първото шестмесечие приблизително 66% от валутните резерви са инвестирани в активи с най-високото кредитно качество, оценени с дългосрочен кредитен рейтинг ААА.

През отчетния период не се наблюдаваха значителни изменения в структурата на брутните международни валутни резерви по валути спрямо средната структура за 2023 година. В структурата по финансови инструменти се отчете повишение на наличността по текущи сметки с 1.7% и на експозициите на БНБ в ценни книжа с 1.4% за сметка на понижение на средствата по депозити с 3.1 на сто. По отношение на матуритетната структура на резервите се наблюдаваше повишение на експозицията в матуритетните сектори от една до три години и от три до пет години, но основният дял от инвестициите останаха съсредоточени в най-краткосрочния падежен сектор от 0 до една година (85.66%).

Предприетото през юни 2024 г. от ЕЦБ понижение на основните лихвени проценти отчете края на цикъла по затягане на паричната политика. През този период пренасянето на ефектите от повишението на основните лихвени проценти в еврозоната върху лихвените проценти по депозитите и кредитите в сектора на домакинствата в България бе ограничено в условията на запазваща се висока ликвидност в банковата система.

Нарастващите доходи от труд и запазването на предпочитанията на домакинствата да инвестират свободните си средства главно под формата на депозити в банковата система бяха определящите фактори, които допринесоха за високия темп на нарастване на депозитите на домакинствата.

През първата половина на 2024 г. годишният растеж на кредита за домакинствата все така следваше тенденция към ускоряване, като за растежа допринесоха най-вече жилищните кредити, при които бе отчетено повишение с 24.8% (20.5% в края на декември 2023 г.). Основните фактори, продължили да подкрепят търсенето на кредити от страна на домакинствата, бяха нарастващите доходи от труд, както и запазването на лихвените проценти по жилищните кредити на много ниски нива, които в реално изражение останаха отрицателни.

От страна на предлагането, влияние оказваха високата ликвидност и стабилната капиталова позиция на банките, както и конкуренцията за пазарен дял между тях.

В края на първото шестмесечие на 2024 г. бюджетното салдо по КФП беше отрицателно с дефицит в размер на 596  млн.  лева.

Средствата на фискалния резерв по депозити се понижиха с 1.74 млрд. лв. спрямо края на 2023 г. и възлязоха на 9.14 млрд. лв. (4.8% от БВП), от които 8.37 млрд. лв. представляваха средствата по депозити в БНБ.