Събираемостта на данъците сериозно изостава от харченето на бюджетни пари и това е причината за огромния дефицит, който се заформи още в началото на годината. В края на април дефицитът вече е надхвърлил 1 млрд. лв.
По-подробни данни за постъпленията от данъци Министерството на финансите е публикувало за първите три месеца на годината. От тях става ясно, че от най-големия приходоизточник в бюджета - данъка върху добавената стойност (ДДС) - в периода януари-март приходите са в размер на 3 852,9 млн. лв. Съпоставени с данните към март 2022 г. те нарастват само с 1.1% (40,5 млн. лв. ) въпреки натрупаната за това време инфлация от порядъка на 14-16%.
МФ разглежда постъпленията от ДДС по две направления - от внос и от сделки в страната. Приходите от ДДС от внос към март 2023 г. са 1 517,5 млн. лв., като нарастват с 3,1 % (45,7 млн. лв.) спрямо първото тримесечие на 2023 г. Докато постъпленията от ДДС от сделки в страната (нето) към март 2023 г. възлизат на 2 335,4 млн. лв. и намаляват с 5,2 млн. лв. (0,2 %) спрямо същия период на предходната година.
Една от причините за спада на ДДС от сделки в страната е големият обем възстановен данък през първите три месеца на 2023 г. на износителите. Първите месеци на годината се оказаха много добри за българския износ и декларираният данъчен кредит от фирмите-износители е с 19,2% повече от миналата година. Невъзстановеният данъчен кредит към 31 март е 95 млн. лв.
Върху по-ниските приходи от ДДС влияние оказват и приетите от второто полугодие на миналата година по-ниска ставка от 9% за парното и природния газ, както и въвеждането на нулева ставка за хляб и брашно. До загуба от ДДС води и направеното увеличение на прага за регистрация по ЗДДС от 50 хил. лв. на 100 хил. лева от началото на годината но МФ не посочва точно колко са загубите за първото тримесечие.
Що се отнася до скромния ръст на приходите от ДДС при внос тук влияние оказват цената на суровия петрол, количествата на внасяните стоки за междинно п отребление (черни, цветни метали и др.), курсът на щатския долар спрямо еврото и др. Най-значително увеличение се наблюдава при групите „Храни и напитки“ (39,6 %) и „Инвестиционни стоки“ (5,9 %), посочват от МФ.
При редица други групи стоки обаче се отчита значително намаление – декларираният ДДС при внос за група „Горива и смазочни материали“ намалява с 34,3 %, за група „Потребителски стоки“ се отчита намаление с 14,1 % и за група „Промишлени стоки“ - с 9,4 %. Съпоставена със същия период на миналата година, цената на внесения суров нефт е по-ниска с 44,7% (от 97,7 долара за барел средно за първото тримесечие на 2022 г. намалява до 54,1 долара/барел средно за същия период на 2023 г.), като същевременно се наблюдава и спад в количествата на внесения нефт. Освен това, върху постъпленията от ДДС от внос влияние оказа и възможността за отложено начисляване на ДДС от вносител при внос от трети страни на стоки като руди, метали и метални изделия. Ефектът от прилагането на този режим към края на март 2023 г. е неначислен ДДС за 397,5 млн. лева.
По линия на данък печалба също не се отчита голям ръст въпреки продължаващите компенсации за цената на електроенергията. Приходите от корпоративни данъци към март 2023 г. са в размер на 177,6 млн. лв. и нарастват с 19,0 млн. лв. (12%) спрямо същия период на предходната година. Постъпленията за първото тримесечие от този вид данък са на сравнително ниски нива заради все още далечния краен срок за деклариране на финансовите резултати за 2022 г. и за внасяне на дължимия корпоративен данък - 30 юни 2023 г. А срокът за авансовите вноски на фирмите за периода януари-март е 15 април. В тази група данъци са и приходите от данък върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица, които са в размер на 25,0 млн. лв. и намаляват с 3,8 млн. лв. (13,2 %) спрямо данните към март 2022 година.
От данъци върху доходите на гражданите през първите три месеца на годината в хазната са влезли 1 243,9 млн. лв., което е със 159,8 млн. лв. (14,7 %) повече от преди година.
По трудови правоотношения приходите от тези данъци към март 2023 г. са 1 022,7 млн. лв., като нарастват със 155,2 млн. лв. (17,9 %). Което отново не е много значим ръст на фона на увеличението на минималната работна заплата от 710 на 780 лв. от началото на годината, на ръст на заплатите в бюджетната сфера от средата на 2022 г., на ръста на заетостта и рекордния спад на безработицата, както и на значителният номинален ръст на средната работна заплата през последното тримесечие на предходната година.
Една от причините за по-скромния ръст на подоходните данъци на гражданите е същественото увелиние на данъчните облекчения за деца, ползвани чрез работодателя в началото на годината. Очаква се ползването на те облекченията да окаже влияние и при подаването на годишната данъчна декларация за доходите, придобити през 2022 г., а също и при авансовото ползване при работодател за доходите от тази година.
Ефектът от големите данъчни облекчения за деца най-силно се вижда при извънтрудовите правоотношения - свободни професии, граждански договори, еднолични търговци и др. - където приходите през първото тримесечие са 79,6 млн. лв. Това е с 4,9 млн. лв. (5,8 %) по-малко спрямо края на март 2022 година.
В същото време МФ отчита значителен ръст на постъпленията от акцизи, но това не е достатъчно да подобри картината на приходната част на бюджета.
Приходите от акцизи (нето) от внос, вътрешно производство и въведени в страната от други държави-членки на ЕС акцизни стоки са в размер на 1 746,2 млн. лв. през първите три месеца на годината. Съпоставени със същия период на предходната година те нарастват номинално с 482,7 млн. лв. (38,2 %). Причина за този извънредно висок ръст са въведените от 1 март по-високи акцизни ставки за цигарите и останалите тютюневи изделия, както и на презапасяването в търговската мрежа с цигари и тютюневи изделия преди влизането в сила на по-високите акцизи.
