Прекратяването на работата на държавния апарат на САЩ накара много хора да реагират доста учудено, все едно подобно нещо не се е случвало другаде по света. Всъщност това не е вярно. Подобен прецедент има, припомня американското издание „Уошингтън Поуст“.
В Австралия през 1975 г. правителството спира да функционира, тъй като парламента не успява да договори бюджета. Сценарият прилича много на това, което се случи вчера (1 октомври) в САЩ, и във всеки от предишните 17 случая отвъд океана.
Все пак австралийският случай приключва доста по-различно в сравнение с американската практика. Официалният представител на кралица Елизабет Втора в Австралия - сър Джон Кер, просто уволнява министър-председателя. След това назначава служебен премиер, който веднага внася в парламента проектобюджета за разходите. Три часа по-късно Кер разпуска законодателния орган, а след няколко месеца се провеждат нови парламентарни избори. Оттогава в страната никога не е имало спиране на държавния апарат.
Ето как се случват нещата всъщност. Австралия, както и САЩ, има двукамерен парламент - Сенат и Камара на представителите. През 1975 г. те били контролирани от различни партии. Камарата на представителите приела проектобюджет, който обаче бил отхвърлен от Сената, тъй като според тях правителството харчело твърде много пари за маловажни програми по време на икономически трудна ситуация. Опозиционната партия, контролираща горната камера заявила, че ще приеме проектобюджета, единствено ако правителството изпълни доста необичайни искания. Звучи ви познато, нали? Единствената разлика е, че в австралийския случай не става въпрос за закона за здравеопазването. Това, което от Сената искали са нови избори.
Тогавашният министър-председател Гъф Уитлам отказал да изпълни исканията на опозицията, но не успял да накара партиите да постигнат компромис. На сутринта на 11 ноември Уитлам обявил, че ще се проведат нови избори, но не за Камарата на представителите, а за част от Сената (традиционно Сената не се избира наведнъж). Кер, който все още изпълнява ролята на суверен над Австралия, призовал министър-председателят в кабинета си още същия ден и малко след 1 на обяд го уволнил.
Петнадесет минути по-късно за служебен министър-председател бил назначен лидерът на Либералната партия Малкълм Фрейзър. Само половин час по-късно, докато повечето хора не осъзнавали какво се случва, Фрейзър мобилизирал Сената и депутатите приели проектобюджета. Когато от управляващата Работническа партия разбрали какво се е случило, настанал истински хаос. От долната камара изразили негодуванието си с вот на недоверие срещу Фрейзър. Към 5 следобед Кер обаче разпуснал останалата част от парламента, на практика уволнявайки всички, с формална прокламация, завършваща с думите „Господ да пази Кралицата“.
Месец по-късно в Австралия се провеждат нови парламентарни избори. Опозицията, водена от Фрейзър, спечелила мнозинство и в двете камари. Повторно спиране на работата на държавния апарат никога не се случило.
Подобно нещо, разбира се, няма как да се случи в САЩ.
Австралийският гуверньор, какъвто по това време е Кер, обикновено не уволнява министър-председатели. Това е главно церемониална и наследническа титла, напомняща за време, в което Австралия е част от Британската империя. В момента страната е напълно независима, но все още е част от Общността на нациите, което означава, че властта на британската монархия се признава. По този начин монархът има на теория власт в Австралия, която никога не използва. 1975 г. е единственото изключение.
Гуверньорът действа от името на британския монарх, без да е нужно да го уведомява. Все пак длъжността му е създадена преди изобретяването на телефона.
По този начин може да се каже, че кралица Елизабет Втора е тази, която уволнила правителството. На практика това бил сър Кер.
В САЩ обаче няма британски гуверньор от близо два века и е невъзможно страната да помоли кралицата за помощ. Все пак на много хора би им се сторило добра идея, ако имаше кой да уволни Конгреса.
