Количеството евробанкноти, които ще са необходими за паричното обращение в България след влизане на страната в еврозоната, възлиза на 520 тона, което се равнява на 25 тира, а количеството евромонети достига 3600 тона, или 181 тира. Това каза главният касиер на Българската народна банка (БНБ) Стефан Цветков по време на инициативата Седмица на еврото и Десета годишна парична и икономическа научна конференция в УНСС.

Според изчисления на БНБ, представени от Цветков, българските банкноти, които ще бъдат изтеглени от паричното обращение за сметка на новите евробанкноти, се равняват на 642 тона, или 32 тира, които, ако бъдат подредени един зад друг, биха достигали дължината на 5 футболни игрища. За изтегляне на българските монети от обращение ще са необходими 378 тира, които биха образували колона с дължина 6,8 километра.

„Емисионната банка има задължението да емитира банкноти, да ги съхранява, да ги обработва, но и да ги изважда от обращение и да ги унищожава. Няма друга институция в държавата, която да има правото и да емитира, и да унищожава банкноти“, каза Цветков, посочвайки каква обемна работа стои пред БНБ в контекста на влизането в еврозоната.

Броят на българските банкноти в обращение възлиза на 604 млн. с обща стойност 29,7 млрд. лева, а българските разменни монети достигат 3,3 млрд. броя с обща стойност 615 млн. лева, обясни Цветков.

На националната страна на българските евромонети са изобразени Мадарският конник (монетите от 1 до 50 евроцента), Св. Иван Рилски (монетата от 1 евро) и Паисий Хилендарски (монетата от 2 евро).

„Използвахме нашата традиция от левовете, за да ги изобразим на евромонетите“, каза Цветков. Евробанкнотите и монетите ще се съхраняват в поделения в София, Плевен, Варна, Пловдив и Бургас.

„България има ясен път към присъединяване“, каза Цветков, посочвайки, че според него България трябва да се присъедини към еврозоната, тъй като предимствата са много повече, отколкото отрицателните страни.