Наскоро ви запознахме с историята на създаването, сертификационния механизъм и текущите тенденции в развитието на международната система за справедлива търговия, известна като "Fair trade".

Според най-общото определение, справедливата търговия е международно движение и организация от търговски мрежи на дистрибутори на най-различни продукти. Тези продукти са произвеждани в развиващите се или в най-бедните държави и се изнасят за икономически развитите страни. Целта на търговските мрежи и на международното движение за справедлива търговия като цяло е да се подобрят трайно условията на труд за износителите от икономически по-слабите държави и да се опази околната среда при производството на продуктите.

Съвсем естествено, системата на справедливата търговия е явление, което не може да бъде възприемано едностранно. Икономиката е толкова хлъзгава и нееднозначна материя, че е почти невъзможно да се получи единодушие между различни участници относно статуса на събитие, побрано в рамките ѝ. По този начин отношението на анализатори, купувачи, продавачи и всички брънки, свързани със справедливата търговия, е разединено и се срещат както и яростните поддръжници, така и скептично настроените критици. В името на обективността, трябва да се отбележи, че и двете страни имат своите солидни доводи, част от които (защото всички са прекомерно много), ви представяме по-долу.

Справедливата търговия: Икономически и екологичен месия в очите на поддръжниците си

Фактът, че справедливата търговия окуражава качествената продукция и органичните стоки, е един от силните козове в ръцете на привържениците на системата. Макар и понякога доста трудно осъществимо в началния стадий на търговска дейност, поради нуждата от инвестиции и допълнително разходи, все пак справедливата търговия изисква „чистота“ на продуктите и лишаване от вредните пестициди и химикали при отглеждането им. В този смисъл, системата на справедлива търговия въвежда стриктна забрана за използване на генетично модифицирани организми (ГМО), за да гарантира нужното качество на стоките за потребителя.

Въведена е и забрана на някои типове химикали и производителите са задължени да се придържат към определени национални и международни стандарти за качество, без да се отклоняват от тях. Последната част от „еко“ плюсовете на справедливата търговия е стриктният мониторинг, който организациите извършват за екосъобразността на търговците. Всеки, пожелал да бъде част от системата на справедливата търговия, е длъжен да следи какъв ефект върху околната среда има неговата дейност (прекомерно изсичане на гори, замърсяване на водоеми, отрицателно влияние върху фауната). При установяване на вреди, той трябва да отстрани или поне омекоти последствията.

Справедливата търговия е в стриктна подкрепа на дребния и средния производител. Доходите на търговците от третия свят, принципно застрашени или асимилирани от производството на големите концерни, се подобряват значимо. Това става благодарение на фиксираната, договорена минимална цена на стоките, която дава гаранция, че фермерът ще вземе по-добро заплащане за продукта, което няма как да падне под определено финансово ниво – дори в условията на криза. Повишените доходи, по пътя на логиката, просто гарантират едно по-добро съществуване за производителите и техните семейства. По този начин, като един тривиален пример, семейството може да си позволи да изпрати например детето си на училище, имайки предвид колко тежък проблем е нивото на образованост в бедните страни.

Друг важен фактор е намаляването на дистрибуторите, а по-малкото посредници автоматично значат по-голям процент от цената на стоката за производителя. Това води и до по-значими позиции на дребните и средните производители на пазара поради директната им връзка с потребителите. Системата за справедлива търговия също така предлага възможност за предварително финансиране на дадени проекти, давайки начален финансов тласък на производителя, който не може да си позволи нужните инвестиции.

CafeDirect е популярен ритейлър на справедливо търгувано кафе в Англия. Освен всичко друго, може би непотърсената заигравка с "директния" аспект на справедливата търговия е доста успешна. Снимка: Wikimedia.org

Един ефект, който е по-скоро косвен, а не директен, е и сътрудничеството и работата в рамките на общности. Сътрудничеството може да се разглежда както между самите производители, които за да имат по-силни позиции, се организират в икономически общности на локално ниво, така и между производителите и ритейлърите, които продават техните стоки. Важен фокус на второто явление е, че ритейлърите могат да образоват производителите, насочвайки ги към тенденциите на пазара и предпочитанията на клиентите, за да увеличат фермерите своите доходи и да имат още по-добри пазарни позиции. Общностите между самите производители пък са предпоставка, освен за работа в колектив, и за инвестиции в колектив. При общностни инвестиции в сферата на здравеопазването, образованието или бизнес-устойчивостта, производителите получават специални премии по линията на справедливата търговия.

Не на последно място трябва да се отбележат и плюсовете за крайния потребител на системата на справедливата търговия. По линията на Fair trade за потребителя се гарантира качествена, чиста продукция, произведена по утвърдени стандарти и във всеки смисъл, етична в същината си – независимо дали говорим за етичност спрямо околната среда или етичност спрямо порочните практики на детска експлоатация и влошени работни условия. Съвсем естествена потребителска реакция е да се изпита много по-голямо удоволствие от покупката, когато се знае точно как се усвояват дадените пари, кой точно ги усвоява и че посредством покупката всъщност се спомага за подобряването на статуквото на производителите.

Критиците: Справедливата търговия не е толкова справедлива, нито пък е толкова ефикасна

Критиците на системата на справедливата търговия яростно атакуват финансовата прозрачност и усвояване, които се наблюдават при нея. Така например силен аргумент според тях е фактът, че реално доста малка част от финансите по линията на справедливата търговия стигат до страните от Третия свят. Силни примери за това са изследвания, според които редица участници-ритейлъри в системата са злоупотребявали безнаказано. Така например верига кафе заведения в Англия е изпращала обратно до производителите под 1% от акумулираните средства от продукти на справедлива търговия. Във Финландия различни организации са засекли едва 11,5% отделени средства за производителите, което също е много слабо усвояване. Според различни статистики, твърде често стоките по линията на справедлива търговия във Великобритания осигуряват едва между 1,6% и 18% допълнителни доходи за фермерите в далечните изостанали икономически страни.

Докато горното може да бъде разглеждано като аспект на корупцията, то има и други проявления, сочещи за неправомерно поведение, които дават поле за изява на критиците. Според тях системата на справедлива търговия предразполага към корупционни практики доста повече от стандартната пазарна система. Множество стоки, най-вече кафе, се обозначават като продукти на справедлива търговия от някои ритейлъри или производители в развиващите се страни. Някои ритейлъри все пак успяват да заобиколят нормите и предлагат по-ниски тарифи за фермерите, притискайки ги поради факта, че все пак те пласират тяхната продукция. Не е необоснована и критиката, че някои общностни производствени колективи се ползват с преференции пред други.

За жалост дори при справедливите системи се наблюдава несправедливост и понякога не се знае дали покупката и отделените повече финанси не са просто хазарт, хвърлен на вятъра. Снимка: Morguefile.com

Аргументът за свръхпроизводството също е силен коз в ръцете на критиците. Те смятат, че системата на справедливата търговия уврежда дейността на тези производители, които не са прикачени към нея. След като справедливата търговия осигурява по-високо заплащане на фермерите и по силата ѝ те се образоват, за да доставят по-високо качество и по-добър обхват на продукцията, икономистите смятат, че при такива условия фермерите имат интерес да увеличат силно продукцията си и могат да го направят. Така например, имайки предвид силно еластичното търсене на кафето, увеличение в продукцията би предизвикало голям ценови спад на пазара. По този начин милион фермери, прикачени към системата на справедлива търговия, биха взели действително повече финанси за своята стока, но 24 милиона други, които не са към нея, биха взели по-малко средства.

Критики се раздават и от левия, и от десния политически спектър, които призовават, при наличие на система на справедлива търговия, тя да е доста по-радикална и фиксирана, отколкото текущата. Френският икономист Кристиян Жакио поставя акцент на критиката и върху това, че системата на справедливата търговия се е вградила в принципната пазарна система (партньорство с ритейлъри, мултинационални корпорации и други), вместо да основе собствена, отделна и автономна търговска система.

Корпоративният елемент е болна тематика и за някои от стриктните поддръжници на справедливата търговия, които критикуват появата на международните корпорации в сферата на системата. Така например американската организация TransFair е критикувана от производителите на 100% справедливо търгувано кафе поради това, че не прави разлика между тях и гиганта Starbucks, който към момента на изявлението е осъществявал едва 3,7% продукция на справедливо търгувано кафе. Според собственика на Sacred Grounds Тим Доминик, това е икономически обосновано, но морално неправилно.

„Нормално е TransFair да търси големите корпорации, защото има нужда от доходи. За всеки паунд сертифицирано кафе, организацията печели по 10 цента. Ако в този смисъл, работи с нас от Sacred Grounds, това са няколко хиляди долара на година. Ако работи със Starbucks, това са няколко хиляди долара на година“, уточнява Доминик пред OrganicConsumers.org.

Въпросът е, че за много голяма част от поддръжниците, справедливата търговия е контра-мярка на типичните експлоатиращи условия, характерни за големите корпорации, включващи детски труд, ниско заплащане, липса на екосъобразност и много други фактори. Истинският гняв от страна на следващите системата на справедливата търговия дойде, когато колосът Nestle също се включи в нея частично.

Nestle e един от корпоративните врагове на множество активисти. Снимка: EthicalShopping.com

Nestle открай време е спрягана за една от най-скандалните компании според множество активисти, като във Великобритания тя бе обявена за най-бойкотираната компания и най-безхаберната спрямо работниците си корпорация. Английската Асоциация на етичните потребители за изследвания сложи на концерна срамната оценка 0,5 от 20, излагайки множество доводи за решението си. Критиците се опасяват, че ходовете, които Starbucks и Nestle са предприели, последвани от много други компании, ще разрушат статуквото на системата на справедливата търговия такова, каквото е замислено да бъде. Друг аргумент според тях е позорният грийнуошинг (greenwashing (от анг.)- използване на зелен ПР, с цел измамно да се създаде усещането, че целите на дадена организация са природосъобразни), който корпорациите осъществяват именно посредством включването си в инициативата.

Справедлива търговия в България

А що се касае до историята на справедливата търговия у нас, то тя е по-скоро скромна. В края на 2006 година се отваря първият магазин за справедливо търгувани стоки с името „Ten Senses”, който е специализиран в сувенирната изработка от майки и жени в неравностойно положение. „Справедливи“ са и част от продуктите във веригите „Елемаг“, „Пикадили“, „My Organic Market” и „Биомаг“. Естествено, продукти на справедлива търговия може да срещнете в различните обекти на кафенетата от веригата Starbucks, които са ангажирали част от продукцията си със системата. Най-яркият пример, макар и рядко срещан по щандовете на супермаркетите, са трите разновидности на соковете Pfanner, които имат лого, посочващо, че предлаганият продукт е обект на справедлива търговия. Най-често те са с близо 50 до 60 стотинки по-скъпи от „стандартните“ сокове на австрийската компания.

Справедливост за справедливата търговия

Заключението няма как да бъде еднозначно. Истината е, че системата на справедлива търговия е страхотна като идея, но все още има детайли и фрагменти, които трябва да се уредят и ошлайфат. Концепцията за „образоване“ на масовия потребител и повишаване на културата на консумация е изключително ценна, особено в момент, в който от много страни се надига ропотът за прекомерното влияние на корпорациите и асимилиране на дребния и средния бизнес в немалко производствени сфери. Да не забравяме, че и здравето на общностите е достатъчно силен фактор, който да обуслови включването към системата на справедливата търговия – защото по-качествени, природосъобразни и автентични стоки неизменно биха се отразили върху здравословното състояние на потребителя. Финансовият проблем обаче все още запазва своята тежка дума, но и той е преодолим при стабилни доходи и малко повече желание.

Истината е, че твърде често потребителите не алокират разумно ресурсите си и залитат по ненужни стоки или блага, които са луксозни, тоест не са нужни по никакъв начин за доброто им съществуване. В този смисъл, едва ли би било трудно отделянето на символично количество финанси в името на по-качествен продукт, който би донесъл ползи и за човешко същество на другия край на света. Важно е обаче и тези пари да бъдат усвоени по линиите на дистрибуция и да достигнат до обратния си краен "потребител" - фермерът или колективът, които са работили, за да се озоват справедливо търгуваните стоки до щандовете на магазините.