Годишната лихва, която американската банка JPMorgan Chase & Co налага на Мирела Товър за взетия от нея студентски заем, достига 10,25%. Процент, който по-скоро би прилягал на някоя и друга кредитна карта.

Товър е на 24 години и е начинаещ графичен дизайнер. Момичето е първият член на семейството, който успява да стигне до колеж, но е само една от многото студенти, които заплащат високолихвени заеми на компании като JPMorgan, SLM или Discover. В един по-успешно преминал месец, Товър припечелва 730 долара като работеща на непълно работно време хостеса в пицария. Същевременно задлъжнялостта ѝ гравитира около 98 хиляди долара, уточнява агенция "Блумбърг".

За разлика от федералната програма за студентски заеми, която е с фиксирана лихва и идва директно по правителствен път, заемите от частни банки и компании имат плаваща лихва, която понякога надхвърля федералната с два или повече пъти. Което от своя страна води до недоволството на заемополучателите, обвиняващи компаниите в неяснота при подписването на договорите – може би защото тези заемополучастели твърде често са все още тийнейджъри, искащи да си осигурят висше образование.

„Беше като да се регистрирам в iTunes”, прави сравнение Остин Босли (на 25 години), който е кандидатствал за частен заем от SLM, за да следва в университета Съфолк в Бостън. Някои от заемите му са имали лихва, възлизаща на цели 9,25%. „Лихвата се трупа и трупа... Имам чувството, че ще трябва да я изплащам завинаги“, унило констатира той.

Заемите, които се отпускат от частни компании и банки, съставляват близо 15% от общо 1 трилион долара студентски дългове според Марк Кантровиц, който работи във FinAid - уебсайт, посветен на студентските заеми и парични възнаграждения. По данните на Института за колежанска достъпност и успех, близо 2,9 милиона студенти са въвлечени в системата на частните заеми.

Средностатистически погледнато, таксата за един държавен колеж с четиригодишно обучение е 8,244 долара на година. Това е почти тройно по-високо от периода 1995-1996 година, когато тя е била 2,811 долара. Що се отнася до частните университети, там увеличението е „само“ двойно – от 12,216 долара до 28,500 долара. Таксите не включват осигуряването на стая, храна и други неща, които студентът сам трябва да поеме отделно.

Практиките на частните заематели не смущават само студентите. Конгресът, както и президентът Барак Обама насочват вниманието си към тази деликатна тематика и обсъждат мерки, които да предпазят студентите от хищническите огромни лихви.

Сенаторът от Айова – Том Харкин, и неговият колега от Илинойс – Ричард Дърбин, ще искат от колежите да осъществяват задължителни консултации със своите студенти. Те ще трябва да им обяснят механизмите на заемите и да ги посъветват да не навлизат директно в частния пазар, преди да са изчерпали възможностите на по-евтината федерална система.

Товър е напълно съгласна с идеята.

„Мислех си, че това бе най-добрата опция“, спомня си тя времето, когато е взела своя заем, без да знае, че той няма фиксирана лихва. „Никой не ме консултира, никой не ми разясни за какво става дума при тези плащания и заеми. Бих препоръчала на всички да разчитат на частни заеми само в краен случай. Иска ми се някой да ми беше казал това още в началото“, заключава тя.