Повечето от нас изпитват угризения, когато клюкарстват за колегите си.

Изследване на двама професори от Университета на Амстердам обаче установява, че клюките помагат да се определят служителите, които кръшкат от отговорностите си. А това пък прави работната среда по-ефективна. Статията първоначално е публикувана през април тази година в списание по приложна психология, съобщава наскоро британският вестник "Дейли мейл".

Учените помолили 221 включени в изследването студенти да опишат последния път, когато са говорили зад гърба на някого. Запитаните също така попълнили въпросник за причините, поради които започнали да клюкарстват. Проучването установило, че събирането и проверката на информация са най-важната причина.

Във втория етап на изследването изследователите попитали същата група дали те биха клюкарствали за някого, който не върши работата си, както и кое е по-вероятно – да обсъждат колега или приятел. От своя страна анкетираните заявили, че е по-вероятно да обсъждат безотговорното поведение на колеги, отколкото на приятели. Те също така казали, че основният им мотив за клюките е желанието им да защитават своята група.

При третия етап от проучването учените накарали 123-ма студенти да си представят как техен състудент или стар приятел говори зад гърба им с някой друг. Когато анкетираните мислели, че някой клюкари за мързелив човек, за да предпази групата, то според тях клюкарстването било "по-социално и по-малко аморално", отколкото в други ситуации.

Теорията зад продуктивните клюки е, че еволюцията при този тип „заговори“ играе важна роля в обществото в продължение на хиляди години. И така клюките са се развили като начин да кажете за някого в групата, че е кръшкач. 

"Резултатите от нашите проучвания показват, че невинаги клюките са толкова негативни“, казва Бианка Беерсма, съавтор на изследването. "Клюките позволяват на хората да се събират и да обменят информация, да се забавляват и да защитават своята група".