Кредитът за частния сектор започна възходящо 2024 г. и в края на януари се ускори леко, отбелязвайки ръст от 12.3% на годишна база при 12% в края на миналата година. Това отбелязват в месечния си обзор от дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи” на Министерството на финансите. Той представя конюнктурен анализ на основните макроикономически показатели.

Заемите за домакинствата бяха основният фактор за по-бързото нарастване на частния кредит.

Те отчетоха ръст от 16.3% (15.9% в края на декември) при по-високи темпове на растеж както на потребителските, така и на жилищните кредити. Потребителските кредити се увеличиха с 12.6% на годишна база в края на януари в сравнение с 12.3% месец по-рано.

Същевременно, жилищните кредити достигнаха нов най-висок ръст от 21% в сравнение с 20.5%, отчетени в края на декември, и подкрепени от все още рекордно ниските лихвени проценти.

Кредитите за нефинансови предприятия също се ускориха спрямо декември и нараснаха със 7.2% спрямо януари миналата година, водени от значителни месечни ръстове на овърдрафта и лошите и преструктурирани кредити.

Среднопретеглените лихвени проценти по корпоративни и потребителски кредити се  понижиха през януари – с по 53 и 95 базисни точки съответно до 4.58% и 8.61 на сто. Средната цена на жилищните кредити остана без промяна на ниво 2.59 процента.

Среднопретеглената възвръщаемост на срочните депозити за нефинансови предприятия и домакинства се увеличи с 4 базисни точки до 2.32 процента.

Салдото по консолидираната фискална програма в края на януари 2024 г. бе излишък в размер на 0.3% от прогнозния БВП на страната. Касовите постъпления се увеличиха със 7.6% спрямо януари миналата година. Това се дължеше на по-високите данъчни приходи, които нараснаха с 11.9 процента. Най-значителен принос имаха постъпилите приходи от косвени данъци, които нараснаха с 22.3%, главно поради големия ръст на внесените акцизи – 78.6 на сто. Това е в резултат на значителните количества тютюневи изделия, освободени за потребление през декември 2023 г. (периодът на облагане), преди влизането в сила на по-високите ставки на акцизите от януари тази година.

Приходите от социалните осигуровки и подоходните данъци също регистрираха двуцифрени растежи съответно от по 13.4% и 18.1 на сто.

Общите разходи по КФП се увеличиха с 9.5% поради по-високите социални разходи и плащания за персонал, докато субсидиите, капиталовите разходи и вноската в бюджета на ЕС намаляха.

Държавният дълг (включително държавногарантирания) възлезе на 20.5% от прогнозирания БВП на страната. Съотношението на фискалния резерв към прогнозния БВП бе 6.7 процента.