Това е най-бързо намаляващата нация в света, която младите хора напускат, заселвайки се в други държави на Европа, раждаемостта намалява драстично, дори сирийските и афганистанските бежанци я заобикалят, търсейки по-изгодни места в света. България е загубила близо 2 милиона от своите 9 милиона жители от края на комунизма преди 30 години. Корупцията хвърля черна сянка върху столицата София.
Но в древния тракийски град Пловдив, Катя Стайкова заразява със слънчев оптимизъм, докато се стрелка из града със своя лъскав черен мерцедес. Водещ експерт по връзки с обществеността, тя излъчва увереност и енергичност на човек, роден в Пловдив, градът, който тази година е Европейска столица на културата заедно с италианския Матера.
„Вярвам, че непрестанният поток от негативни новини има за цел да контролира хората“, казва Стайкова. „Това е начинът да ги накараш да бездействат като им внушиш безнадеждност“.
Оазис на оптимизъм и късмет в регион, обзет от неволи, Пловдив е благословен с по-топло време от столицата София, както и с прекрасен релеф и хълмове, които привличат млади хора от цяла Европа. Противно на по-голямата част от Балканите, Пловдив вече обърна тенденцията и расте година след година и дори привлича чужденци от далечни страни. Нагласата в града в духа на „можем да се справим със всичко“, може да бъде за урок на много други умиращи източноевропейски градове.
„Решихме да локализираме бизнеса си тук“, казва Мелиса Манш, 24-годишна перуанка, готвач, преместила се в Пловдив с българския си съпруг, за да стартират шикозно заведение, предлагащо смесица от латиноамериканска и балканска кухня. „Гастрономическият пазар тук започва да се развива“, обяснява тя.
Техният ресторант, Tams House, е разположен в Капана, някога порутен и изоставен лабиринт от тесни пешеходни улички със занаяти от 19-ти век, възстановен през последното десетилетие като хипстърски рай, пълен с галерии, магазини и кафенета.
Миналата година населението, наброяващо 360 000, нарасна с 2 500 души, казва заместник-кметът на града. Това е близо три пъти повече от темпа на нарастването на столицата. С реновирани древни части, изпълнен с барове, кафенета и магазини, с изящната си архитектура и парковете, както и с 50 км велоалеи, градът е привлекателно място за младите хора. Населението, което е разнообразно по състав, включва гръцки, турски, арменски, еврейски, руски и ромски етнически малцинства.
Градските власти смятат, че ключът към успеха и притегателната сила на Пловдив са работните места, и особено няколкото индустриално-търговски зони, изградени извън центъра на града преди повече от 20 години. Започнали като производства на италианска и немска конфекция, те сега дават работа на 30 000 души в леката индустрия като автомобилни части, както и в информационните технологии.
„Истината е, че с тези икономически зони ние се опитваме да задържим младите хора тук. Ние поддържаме тесни връзки с училища и университети, които да осигурят точните умения и образование“, казва Стефан Стоянов, зам.-кмет по бизнес развитие.
„Можете да работите тук и да получавате добро заплащане или да стартирате свой бизнес”, допълва той. „И е евтино”.
Икономическият успех обаче, не идва лесно. Градът започна да губи населението си преди 10 години, когато световната икономическа криза обхвана света. Въпреки това, стъпка по стъпка, Пловдив преоткри пътя си, казва Пламен Панчев, председател на Съвета на директорите на Сиенит Холдинг, който ръководи близо половин дузина икономически зони около града. „Не всичко е перфектно, но от година на година нещата се подобряват“, допълва той.
Високият дух на Пловдив привлича и склонни към риск хора като цигуларя Георги Димитров. Той се завърна в града, където е завършил музикалната академия, като изоставя нископлатената си работа на пълен работен ден в държавен оркестър. Той слага перука от 18-ти век и костюм в стил Амадеус Моцарт и започва да свири класическа музика по улиците заедно с кучето си Тера. Превръща се в местен хит, печелейки до $200 на ден, спестявайки достатъчно, за да придобие сграда с приятелката си и да отвори тристайна къща за гости Fun and Rest.
„Ние можем да правим нещо, което обичаме, да правим нещо, което искаме, можем да си бъдем сами шефове и да робуваме на себе си“, обяснява начина си на живот той.
Стайкова и всички в Пловдив се надяват, че статутът на Пловдив като Европейска столица на културата, заедно с италианския Матера, ще постави града във фокуса на вниманието.
Културните акценти сега включват изложба на фрагменти от Берлинската стена, разрушена преди 30 години с разпадането на Източния блок, изложение на процъфтяващата преди години тютюнева индустрия на Южна България, както и концерт на американската рок група Garbage.
Градските лидери отбелязват, че техният древен град, с 8 000-годишна история, е едно от най-старите постоянно населени заселища в света и някога е бил главен кръстопът между Близкия изток и останалата част от Европа.
„Разликата между нас и другите Европейски столици на културата,” казва Светлана Куюмджиева, артистичен директор във фондация „Пловдив 2019“, „е, че никой дори не знаеше за нас, че съществуваме.”
