Българският електроенергиен пазар: състояние и перспективи, 2008 г.

Автор: Българска стопанска камара

Въведение

Надеждното електроснабдяване на приемливи цени, е ключов фактор за икономическия растеж и конкурентоспособност. През 1995 г., Европейския съюз решава да започне поетапно въвеждане на конкуренция в електроенергетиката с цел подобряване на ефективността на сектора и на икономиката като цяло. Директива 2003/54/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, определя график и срокове за отварянето на пазара: от 01 юли 2004 г. - за всички небитови потребители, и от 01 юли 2007 г. за домакинствата. От 01 юли 2007г., българският електроенергиен пазар също е напълно либерализиран. Това означава, че всеки потребител на електрическа енергия получава законово право на избор на доставчик и на свободен и равнопоставен достъп до електроенергийната мрежа за пренос и разпределение на електрическата енергия до мястото на потребление.

Превръщането на пълната либерализация от юридическо право, в практическа възможност за всеки потребител, изисква усилия, промени и време. Фактическото отваряне на българския пазар на електрическа енергия, измерено като съотношение на продадената електрическа енергия по свободно договорени цени, спрямо общите продажби на електрическа енергия на крайни потребители в страната, ще бъде не повече от 15% за второто полугодие на 2007 г. Процесите на юридическа либерализация завършиха, но процесите на фактическата са все още в своя начален стадий. От активната позиция на всички пазарни участници, зависи кога, как и до каква степен ще бъде постигната целта за ефикасно работещи пазарни механизми в условията на конкуренция и прозрачност.

Това изследване е ориентирано към потребителите на електрическа енергия и е предназначено да повиши степента на тяхната информираност относно развитието на българския електроенергиен пазар, с оглед своевременна и успешна адаптация към извършващите се и предстоящи промени. Препоръките ще бъдат насочени към постигане на техните интереси за сигурно снабдяване на конкурентни цени, за предсказуемост и прозрачност на ценовите промени и за свободен и недискриминационен достъп до мрежата. Разбирането е, че тези интереси могат да бъдат защитени по-добре в условията на ефективно функциониращ комплексен електроенергиен пазар, какъвто предстои да бъде изграден.

За изпълнение на горепосочените цели, изследването е структурирано по раздели, съдържащи следната информация:

В Раздел 2 "Оценка на състоянието" е представен кратък профил на българската енергетика, посредством: систематизирани статистически показатели за снабдяване, потребление, енергийна ефективност и емисии на СО2, включително - идентифициране на основните различия с европейските достижения; характеристика на основните енергийни компании и на енергийните пазари.

Оценката на състоянието съдържа и концентриран преглед и анализ на правната среда, определяща взаимоотношенията между пазарните участници, техните права и задължения, както и условията за цялостното функциониране на електроенергийния сектор.

Разделът представя също и сравнителен анализ на цените на електрическата енергия в страната спрямо тези в Европейския съюз. Направен е обзор на десетгодишния период на либерализация в Европейския съюз и на нейното влияние върху цените на електрическата енергия. Оценени са ползите за различните групи потребители и са идентифицирани основните фактори, довели до ценови промени.

Систематизираната информация за структурата на цените дава ясна представа за отделните елементи във веригата на стойността на енергията: "производство - мрежови услуги - данъчни тежести", както и за логиката на техните промени. Последователно са представени данни за параметрите на отделните ценови компоненти в ЕС и България като са идентифицирани съответните сходства и различия.

В Раздел 3 "Пазарни модели и търговски механизми" се съдържат разяснения и изложение на безспорните моменти и постижения, а именно: за логиката на избрания пазарен модел на двустранни договори и свободен достъп, който се прилага в страната, и за неговите съставни елементи; за ролята на пазарните участници; за лицензионните задължения на енергийните предприятия и за решаващата роля на регулаторната институция за всеки един от аспектите на търговия.

Проследен е пътя на сделките с енергия и на съответните цени и контрагенти по тях - от производител до краен потребител. Обяснени са детайлно мрежовите услуги и схемите на плащания на различните мрежови предприятия. Поотделно са разгледани възможните сделки, участници и договори, съответно по регулирани и свободнодоговорени цени.

Защо и как се защитават уязвими потребители в условията на пълна либерализация, е обяснено подробно както при анализа на правната среда в Раздел 2, така и при описанието на търговските взаимоотношения в Раздел 3.

Производството на енергия от ВЕИ и по комбиниран начин, са предмет на анализи и оценка на различни места в разработката. В настоящия раздел са обяснени енергийната политика и съществуващите механизми за тяхното насърчаване.

Ключово място в този Раздел имат идентифицираните дискусионни моменти, от които произтичат и препоръки за коригиращи и бъдещи действия, представляващи предмет на изложението в последния раздел. На базата на сравнителни анализи и информация за добри практики, се определя необходимостта: от въвеждане на методи за ценово регулиране чрез стимули за ефективност; от по-комплексни тарифи, чрез които да се избегне кръстосано субсидиране; от по-ясни законови дефиниции, чрез които да се разграничат отговорностите на мрежовите лицензианти.

Предмет на обсъждане са също: ангажименти на страната, които могат да доведат до бъдещи покачвания на цените, както и механизмите, по които може да стане това; свръхрегулацията, която се наблюдава в момента; липсата на количества електрическа енергия за свободна продажба; доминиращата роля на "НЕК" ЕАД; дискутираните намерения за консолидация в енергетиката и предложенията на Европейския съюз за отделяне по собственост на преносните активи; недоразвитият пазарен модел.

Раздел 4 "Пазарни тенденции и ценови прогнози" включва систематизирана публична информация за очакваното дългосрочно развитие на цените на  електрическата енергия на национално, регионално и европейско ниво, както и на предпоставките, при които са изготвени съответните прогнози. Специално внимание е отделено на обвързващите цели за намаляване на емисиите на СО2, намаляване на енергийното потребление и увеличаване на дела на енергията от ВЕИ, които са в ядрото на новата енергийна политика на Европейския съюз от гледна точка на тяхното влияние върху енергийната сигурност, устойчивото развитие, икономическия растеж и енергийните цени.Конкретно за България са систематизирани факторите, които ще окажат влияние на ценовите равнища по компоненти на електроенергийните цени.

Раздел 5 „Заключения и препоръки за бъдещи действия” представлява логическо продължение на предходните раздели на разработката, от които са извлечени и дефинирани основните заключения и препоръки за коригиращи мерки в различни области и с различен характер, насочени към постигане на целта за ефикасно пазарно развитие на електроенергетиката в полза на потребителите.



Пълния текст на резюмето на анализа на Българската стопанска камара на тема: "Българският електроенергиен пазар: състояние и перспективи" може да видите тук.

Пълния текст на анализа може да откриете тук.