По материали на The Economist

Словенският курорт Бърдо е бил свидетел на много ключови събития в най-новата история на Балканите, които са определяли съдбата на балканските държави и по-специално тези, които бяха част от бивша Югославия. През 1980 година маршал Тито получи сърдечен удар именно в Бърдо и малко по-късно почина. През 1991 година лидерите на шестте републики, членуващи в Югославия, се срещнаха пак в Бърдо във вял опит да запазят изкуствено създадената след Втората световна война държава. И отново в Бърдо през миналия уикенд (20.03.-21.03.10) наследниците на Югославия, заедно с премиерите на Косово и Албания, организираха среща, на която да покажат, че могат да живеят и да си сътрудничат като добри съседи.

Щастливото събитие беше резултат на затоплящите се отношения между Словения и Хърватия. То трябваше да бъде благословено от президента на ЕС Херман Ван Ромпуй и испанския външен министър Мигел Анхел Моратинос. Но отказът на сръбския президент Борис Тадич да застане до представителите на независимо Косово обля със студен душ всички пролетни напъни на показване на любов между държави, които десетилетия наред са били разделяни от противоречия.

Косово отново изигра ролята на „ябълката на раздора". Откакто през февруари 2008 година бившата сръбска провинция обяви независимост, Сърбия не само че не признава този акт, но и не желае да взима участие в международни събития, в които Косово е представена като независима страна. С помощта на Русия, Китай и Испания, Белград успява да държи Косово извън ООН и редица други международни организации. Освен това Сърбия отнесе въпроса с обявяването на независимост на Косово до Международния съд в Хага, като решението се очаква през тази година.

Досега Сърбия и Косово все пак съжителстваха някак и на международна сцена. Това ставаше като представителите им не бяха упоменавани като представители на отделни държави, а като политици. Подобен сценарий се подготвяше и за Бърдо. Той, обаче, не успя. Не успя, защото срещата беше на високо ниво и щеше да се види как той седи на една маса като равен с равен с премиера на Косово Хашим Тачи. И Тадич предпочете националния интерес на Сърбия пред международното признание за „добър съсед". Това принуди и Ван Ромпуй, и Моратинос да не присъстват на срещата, което я обрече на провал. Или просто я приравни на комшийска беседа за през уикенда.

С отказа си Борис Тадич спечели битката, но не може да спечели войната. Защото сега унизеното словенско правителство има механизмите да вгорчи европейската перспектива пред Сърбия. Така, както цяла година блокираше преговорите с Хърватия заради граничния спор в Адриатическо море. По-късно през годината предстои нова балканска среща в Сараево, а ЕС натиска балканските държави да подобрят отношенията и сътрудничеството помежду си. Ако Сърбия отново не присъства, това би било добре дошло за мнозина в ЕС, като например управляващите в Германия християндемократи. Защото те отдавна настояват след евентуалното приемане на Хърватия и Исландия в ЕС през 2012 година, разширението на Съюза да бъде замразено и да има „дълга почивка". Затова Сърбия рискува след като изгуби Косово, да изгуби и ЕС - може би временно, но задълго.