Данъчната оценка на имотите трябва да се изравни с пазарната им цена. По този начин делът на "сивата" икономика в сектора ще намалее. Това каза председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев по време на днешната кръгла маса на тема: "Сивата икономика" в България – тенденции и предизвикателства".

Той предложи санкциите за фирми и лица, които не декларират истинските издръжки на работниците си, да бъдат увеличени.

В повечето случаи финансовите институции са много доволни, когато получават нерегламентирани средства. Това е така, тъй като по този начин те намаляват съществуващия риск за заемите, които отпускат. Вследствие на тази "незаинтересованост" банките се превръщат в система за пране на пари в икономиката, отбеляза още Данев.

Председателят на Стопанската камара настоя още за задължителното инсталиране на система за видеонаблюдение в местата, където се добиват интертни материали, както и в асфалтовите бази. Като основна причина за това Данев посочи факта, че 75% от бетона, който се използва в строителството в страната, е без платено ДДС.

В България е налице свръхрегулация и налагане на прекомерни административни тежести по отношение на бизнеса и обществото. Това каза от своя страна по време на днешната кръгла маса проф. Валери Димитров, председател на Сметната палата.

По думите му в страната е налице явен стремеж публичната власт да бъде колкото се може по-голяма и да разполага с повече свобода. Според Димитров този факт позволява често решенията на публичната власт да граничат с произвол. Той добави, че за да може икономиката в страната да "дръпне" напред, икономическата свобода трябва да се подобри.

През последните години държавата систематично се проваля в опитите си да контролира безпристрастно спазването на правилата. Тя прилича на футболен съдия, който непрекъснато помага ту на единия, ту на другия отбор и в крайна сметка двата отбора остават раздразнени от неговата безпринципност, отбеляза още проф. Димитров.

"Сивият" сектор пречи сериозно на икономиката в страната. Това каза от своя страна днес председателят на Българската търговско-промишлена палата Божидар Божинов. Според него в ред случаи "сивата" икономика получава повече и по-добри преференции в сравнение с нормалната.

Трябва да бъде създаден кодекс за колегиалност между политическите партии и кодекс за етика между парламентаристите. Тези два кодекса ще бъдат много полезни, тъй като голяма част от "сивата" икономика в страната е факт, благодарение на политическите партии и коалиции.

По време на днешната кръгла маса Центърът за изследване на демокрацията представи доклада си: "За еднакви правила и почтена конкуренция: "Ефективни политики за противодействие на сивата икономика и корупцията". Той е изработен с подкрепата на програма МАТРА на Посолството на Кралство Нидерландия в София.

В доклада се казва, че сивата икономика е една от основните пречки пред инвестициите и растежа в България. По различни оценки нейният размер е между 20% и 35%, а в някои сектори се отчита по-малко от 50% от реалната стойност на сделките. Тези скрити приходи се превръщат в непресъхващ извор на корупционни плащания за най-различни цели – от избягване на глоби и наказания до завладяване на държавата

От данните става ясно, че сивата икономика се е свила с около 30% между 2002 и 2008 г. Причина за това са въведените по-ниските данъчни и социално-осигурителни ставки, засиленият контрол от страна на българското правителство след 2003 г. и продължаващият икономически ръст.

Вероятно въздействието на тези мерки върху сивата икономика ще бъде еднократно и ограничено във времето, което изисква приоритет на правителствената политика в тази насока да бъде даден на укрепването на правоприлагането, се казва в анализа. Специално внимание следва да се обърне на прекъсването на корупционните връзки между сивите бизнес монополи и високопоставени политици и чиновници.

Според авторите на доклада повечето предложени до момента мерки са били основани на общоприетото допускане, че сивата икономика е резултат само и единствено на правителствените регулации и високите данъци. Анализите на Центъра за изследване на демокрацията през последните десет години показват, че реалността в България е много по-сложна – с нейната история на спонсорирани от правителството контрабандни канали, партийни обръчи от фирми и организирана престъпност, подсилена от войните в региона

Най-силно засегнати от сивата икономика са трудоемките сектори: строителството, туризмът, селското стопанство и услугите (напр. ремонти, частното обучение и здравеопазване и т.н.), но изследвания показват, че значителни сиви области съществуват и в промишлеността, особено в акцизните сектори (производство на алкохол, цигари, горива), текстил и транспорт.

Основният приоритет за намаляване размера и обхвата на сивата икономика в България днес трябва да бъде укрепването на върховенството на закона, препоръчват то ЦИД. Най-голямото предизвикателство в това отношение е прекъсването на нерегламентираните връзки между високопоставени служители на реда и сивия бизнес, т.е. премахването на обръчите от фирми, особено в сферата на акцизните стоки и секторите на публично-частно партньорство, като производството на алкохол и цигари, строителството и инфраструктурата, енергетиката и др.

Справянето с това предизвикателство изисква дългосрочен подход, който да се фокусира върху засилването на институционалния капацитет на правоприлагащите и контролни органи. След успешното приемане на страната в Европейския съюз и транспонирането на европейското в българското законодателство, е време обществените усилия да се съсредоточат от изграждането на институции, към изграждането на капацитет, като законодателните промени се ограничат до задължителните разпоредби на ЕС. Сегашната насоченост на предлаганите мерки за справяне със сивата икономика предимно към по-интензивен контрол чрез провеждане на целенасочени кампании произвежда временни резултати в най-добрия случай и по-високо регулаторно бреме за официалния бизнес - в най-лошия.