Утре Европейската комисия ще отнеме акредитациите на две агенции, работещи с пари по ФАР. Това става ясно от решение на Комисията, до което БНТ получи достъп.

ЕК отнема акредитациите на Националното звено за финансиране и договаряне към Министерството на финансите и на агенция ФАР към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Други агенции не са засегнати.

Националният ръководител ще трябва да анализира слабостите в работата на засегнатите звена, да предложи поправителни мерки, да осигури още експерти, да докладва за случаите на конфликт на интереси, се посочва още във варианта на доклада, който се смята за окончателен. В него е записано още, че нито един от показателите, по които България е наблюдавана от началото на членството си в ЕС, не отпада.

България е постигнала напредък с гласуваните промени в Конституцията, новия Закон за съдебната система и създаването на Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Към момента няма изгледи той да е дал приоритет на корупционните практики сред магистратите. До края на май са проведени само две проверки за евентуална корупция. Това са записали експертите от Еврокомисията по отношение на напредъка на страната в съдебната система.

По показателя "повече прозрачност и ефективност на съдебните процеси" Комисията пише, че в България напредъкът е предимно по гражданските и административните дела. Много малко съдилища изпълняват изискванията на Закона за съдебната власт да публикуват решенията си. Проявена е загриженост дали магистратите са достатъчно подготвени да прилагат новия Гражданско-процесуален кодекс.

На новия министър на вътрешните работи му беше възложено да проведе важни реформи в МВР след скандал, в който беше замесен неговия предшественик и висши полицаи, подозирани, че са предали поверителна информация на членове на организираната престъпност и са поддържали връзка с тях. Реформите в МВР са наложителни, се изтъква още в доклада. Официалната статистика показва, че броят на разкритите престъпления от полицията е намалял през 2007 г. в сравнение с двете предишни години. МВР трябва да вложи повече в кадри чрез по-добро обучение и по-високи заплати.

В доклада отново се повдига въпросът за ролята и мястото на следователите. Всяко разширяване на техните правомощия ще противоречи на ангажимента на България да ограничи техните правомощия, ангажимент, поет още преди присъединяването на страната към ЕС, отчитат още от Брюксел.

Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) трябва да бъде подложена на по-ефективен парламентарен контрол, за да е налице отчетност. Необходимо е в закон да бъдат изяснени следователските функции на агенцията и да се прекрати практиката на делегация на правомощия по разследванията. Няма единно мнение сред българските власти коя точно институция трябва технически да контролира специалните разузнавателни средства. Невъзможно е да се оцени напредъкът на базата на проектозакони. Необходими са конкретни резултати.

По целта за постигане на по-висок професионализъм и ефективност на съдебната система Комисията пише:

"Българските власти докладваха за 9 процеса срещу магистрати през първите 5 месеца на 2008 г., в сравнение със 17 за цялата 2007-ма. Това е слаб резултат, имайки предвид, че в България има 1821 професионални съдии, 1558 прокурори и 564 следователи. Броят и видът на санкциите, налагани от ВСС, са ограничени."

За провеждането на разследвания за корупция по високите етажи на властта се казва:

"България е посочила, че през първите 5 месеца на 2008 година са започнали 13 досъдебни производства срещу 14 души, които са или чиновници или хора с имунитет. /За 2007 година са разследвани 15 души, 10 от които магистрати./ За същия период са внесени 4 обвинителни акта и е произнесена само 1 присъда /през 2007 има 7 присъди, нито една срещу магистрат/."

Необходими са сериозни усилия и политическа воля за изкореняване на корупцията по високите етажи на властта, полиция и съдебна система. Създаването на ДАНС е стъпка в правилната посока, се казва още в доклада.

Сметната палата се занимава с проверка на имуществото на политическите партии. През 2007 те са били проверени 359 партии, през 2008 – 376 партии.

През 2007 г. 253 партии не са подавали данъчни декларации навреме, през 2008- г. те са 211. Стартирали са 201 административни производства срещу политически партии. В резултат 25 от тях са  били осъдени да платят.

Недостатъчният кадрови потенциал на Сметната палата прави невъзможно провеждането на разследвания на партийното имущество. Контролът на финансирането на политическите партии е проблем. Много голям е процентът на партиите, нарушаващи правилата.

По отношение на борбата с корупцията по границите и местната власт, Комисията пише:

„България успешно засили усилията за борба с корупцията по границите. Решението да се затворят безмитните магазини и бензиностанции се посочва от България като едно от най-големите й постижения. Остават обаче проблемите с други области като образование и здравеопазване и купуване на гласове на избори.

От 294 регистрирани случаи на купуване на гласове само 17 досъдебни производства са започнати и всичко това свърши с една глоба от 1000 лева. Към леките и неефективни присъди се добавя и отказът проблемът да бъде признат. Другите области, изложени на риск от корупция са обществените поръчки, концесиите, приватизация, публично-частни партньорства, замените на земи и гори.”

По целта за прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност и прането на пари се казва:

„Много малък реален напредък. Нисък брой на дела за организирана престъпност. Комисията „Кушлев” има право да работи само върху случаи за над 60 хиляди лева, прекалено висок праг за икономическата ситуация в България. Съдебните процедури са бавни, а Комисията "Кушлев" е твърде неефективна."

За организирана престъпност България е дала следните данни за последните 5 месеца: започнати 48 досъдебни производства /101 през 2007/, завършени 30 досъдебни производства, 132 обвинения /316 през 2007/ и 60 осъдени.

Като цяло няма напредък в разследванията, обвинението и процесите срещу членове на организираната престъпност. Само по два случая от високите етажи на властта има напредък след доклада на ЕК от февруари. Процентът на делата, върнати на прокуратурата от съдилищата е повишен в сравнение с 2006 г. Броят на присъдите е малък.

През последните 6 години има внесени само 27 обвинения за пране на пари. До май 2008 българските съдилища са издали само 14 осъдителни присъди за пране на пари.

От март 2006 до май 2008 съдилищата са издали решения за конфискации в размер на 500 000 лева, 500 000 евро и 35 000 щатски долара. Сериозен проблем са малките суми на конфискуваното. Това означава, че големите престъпници не се разследват. ”