За здрава нация, ползваща достъпни и качествени услуги в здравната система, е визията на одобрената от правителството Национална здравна стратегия 2008-2013 г. Кабинетът прие и план за действие към нея, съобщи правителствената информационна служба. Документите са отговор на изискванията на новите реалности, приоритети и предизвикателства в сферата на здравеопазването. Целта им е изграждането на преструктурирана, реформирана, финансово устойчива и ефективна здравна система, която осигурява качествени здравни грижи по промоция, профилактика, лечение и рехабилитация.

Стратегията е насочена към интегриране на грижата за здраве на българските граждани във всички политики – външна политика на страната, политика за национална сигурност, за финансова стабилност, за социална солидарност и справедливост, за опазване на околната среда, в областта на образованието и науката, при бедствия и аварии и др. В нея се залага на промоцията на здравето и профилактиката на болестите; на въвеждане на програмния принцип на финансиране, ориентиран към резултат при кандидатстването и изпълнението на националните програми; на подобряване подготовката на кадри за прилагане на европейското законодателство и мониторинг на дейностите по програмите; на дейностите в областта на хроничните неинфекциозни заболявания; на качеството на живот на хората с хронични заболявания, с ментални увреждания и на лицата в неравностойно положение, съобразно европейските изисквания; на усъвършенстване модела за контрол на рисковите фактори на работното място.

За извънболничната помощ се предвижда изготвяне на цялостен анализ на ефективността от въвеждане на системата от 2000 г. до сега; разширяване достъпа на пациентите до специализирана извънболнична помощ – нормативно осигуряване на свободен достъп за някои групи от населението (деца, бременни и др.) до специалист – акушер-гинеколог, педиатър, психиатър; подобряване координацията на дейностите между първична и специализирана извънболнична помощ и болничната помощ; стимулиране създаването на групови практики и придобиването на специалност “обща медицина”; повишаване информираността на гражданите за правата и задълженията им като потребители на услугите на извънболничната помощ. Въвеждане на регламенти за горна граница на пациентите, обслужвани от един общопрактикуващ лекар, минимално време за извършване на прегледите в специализираната помощи и изисквания за осъществяването им на база медицински стандарти са предвидените задачи за оптимизиране дейностите на първичната и специализираната медицинска помощ.

За болничната помощ за периода, посочен в стратегията, ще се състои: реформиране на болниците за активно лечение; прогресивно достигане на ниво на високотехнологично оборудване, сравнимо с това на страните от ЕС и с равномерно разпределение в страната; подобряване управлението на болниците, въвеждане на нови управленски способи на болничните мениджъри – обвързване на договорите за управление с резултатите от дейността; разработване на индикатори за ефективност на болничната дейност и стандарти и норми за базов обем работа за различните медицински и хирургически дейности; подобряване координацията между болничната и спешната помощ чрез доразвиване на структурата и функциите на спешните приемни отделения; повишаване отговорността и контрола от страна на собствениците за дейността на болниците.

За спешната медицинска помощ се залага на извършване на структурно-организационни промени; освобождаване от неспецифични дейности (неотложна помощ,транспорт на хемодиализно болни, транспорт на проби за алкохол и упойващи вещества и др.); ресурсно осигуряване; повишаване квалификацията на персонала; готовност за бързо реагиране при аварии, бедствия и катастрофи в съответствие с европейските стандарти и интегриране на системата на спешната медицинска помощ към единен телефон 112. За денталната медицинска помощ е предвидено засилване на дейностите по промоция на денталното здраве и профилактика на оралните заболявания; засилване на профилактичната и лечебна дейност, особено при децата до 18-годишна възраст; повишаване качеството на денталната помощ и квалификацията на лекарите. В документа са включени и подобрения в лекарствоснабдяването, равнопоставеност в здравеопазването, доброволно здравно осигуряване и др.

Като стратегически цели в Плана са включени осигуряването на условия за промоция на здравето и профилактика на болестите; предоставяне на гарантирани здравни услуги с повишено качество и осигурен достъп до тях; подобряване на извънболничната медицинска помощ; преструктуриране и ефективно управление на болничната помощ; осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия, съответстващи на потребностите и икономическите възможности на населението; развитие на човешките ресурси в здравеопазването; създаване на интегрирана система за електронен обмен на данни в здравеопазването; осигуряване на финансова устойчивост на националната система на здравеопазване.

В плана към стратегията са заложени мерки като разширяване на възможностите за обхващане на децата и младите хора във форми за съвременно здравно образование и провеждане на информационни кампании, свързани с рискови за здравето фактори. Той включва още оценка на замърсяването на околната среда и определяне на районите с повишен здравен риск, изпълнение на национални планове за ограничаване на тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, изпълнение на Национална стратегия за борба с наркотиците, изграждане на регионален информационен център по въпросите на психичното здраве, както и на дневни центрове за психосоциална рехабилитация, подобряване на националната система за епидемиологичен надзор на СПИН и изграждане на Национална система за епидемиологичен надзор на туберкулоза.

Ще бъдат разработени стандарти за здравните кабинети и образователните институции. Предвижда се деинституционализиране и развитие на алтернативен тип грижи, подобряване инфраструктурата на заведенията за рехабилитация и здравен туризъм. За 2009-2010 г. е заложено изграждане на система за клиничен одит и мониторинг. Други стъпки са усъвършенстване на системата за акредитация на лечебните заведения, подобряване на достъпа до гарантирани здравни услуги, развитие на изследователския капацитет и медицинската наука.

Подобряването на репродуктивното здраве включва развитие на политика за безплодие – гарантиране на достъп и пакет за двойките с безплодие, разработване и въвеждане на задължителен скрининг за рак на гърдата и рак на шийката на матката, на механизъм за контрол на медицинската дейност за бременните жени и пренатална диагностика чрез въвеждане на задължителен пакет генетични изследвания за всички бременни жени.

За подобряване на извънболничното и болничното обслужване се предлага разработване и внедряване на клинични пътеки за еднодневна хирургия, въвеждане на регламент за лечение на пациенти в лечебни заведения за болнична помощ с остри и неотложни състояния, без да се налага хоспитализация. Предлага се до 2009 г. да се разшири системата от лечебни заведения за долекуване, продължително лечение и възстановяване – разработване на клинични пътеки.

Заложено е още внедряване на електронни здравни карти до 2013 г., а до 2009 г. – създаване на пълно електронно-медицинско пациентско досие.
За гарантиране финансовата устойчивост на националната система на здравеопазване се предвижда поетапно увеличаване на публичните средства за здравеопазване, разработване на единна методика за остойностяване на медицинските услуги и на единни индикатори за финансовата дейност на болничната помощ. Предстоят законодателни промени, свързани с въвеждане на конкурентно начало в системата на финансиране на здравеопазването.

Като основни предизвикателства пред управлението на здравната система стратегията отчита: преструктуриране и оптимизиране за гарантиране на достъпа и качеството в системата; гарантиран контрол на качеството за всички участници в системата; оптимизиране на информационния обмен на данни; икономизиране и оптимизиране на разходите; дофинансиране и решаване на проблемите с нерегламентираните плащания и корупцията; оптимизиране дейността и механизмите за взаимодействие в системата на здравеопазването.

Проектът на национална здравна стратегия беше предоставен за обсъждане в интернет страницата на Министерството на здравеопазването и в портала за обществени консултации www.strategy.bg.

Двата процента увеличение на здравната вноска са за сметка на държавата, не на работещите, заяви министърът на здравеопазването Евгений Желев на пресконференция в Министерски съвет по по повод на приемането на Националната здравна стратегия 2008-2013 г., цитиран от Агенция “Фокус”. „Има решение на коалицията за увеличаване на здравната вноска от 6 на 8 %. Тези осем процента ще влязат в бюджета на НЗОК и ще бъдат преразпределяни, когато започнат да действат други здравноосигурителни фондове”, посочи той.