4,7% е очакваният икономически растеж през 2009 г., а прогнозираната инфлация в края на годината е 5,4 на сто. Очакваните преки чуждестранни инвестиции са 5,3 млрд. евро. Това е заложено в одобрената на днешното правителствено заседание бюджетна прогноза за периода 2009-2011 г.

Икономическата и фискална политика на правителството е насочена към поддържане на постигнатата трайна макроикономическа устойчивост, стимулиране конкурентоспособността на икономиката и качеството на социалните системи за подобряване на стандарта на живот, се казва в съобщение на правителствената пресслужба. Провежданата антициклична фискална политика е съобразена с препоръките на Европейската комисия и Международния валутен фонд за дългосрочна стабилност на публичните финанси.

В прогнозата са включени мерки и политики, чиято цел е да стимулират икономиката и да поддържат инвестиционна активност, както и редица буфери за смекчаване на вероятни последици от финансовата криза върху реалния сектор.

Основни макроикономически показатели (2008-2011)

Макроикономически показатели		2008 Очаквано	2009 Прогноза	2010 Прогноза	2011 Прогноза
БВП – млн.лв.		66 400	73 485	80 059	87 520
- реален растеж (%)		6.5%	4.7%	5.2%	5.8%
Хармонизирана инфлация (%)
- в края на годината		9.8%	5.4%	4.1%	4.1%
- средна за периода		12.4%	6.7%	4.7%	4.0%
Валутен курс  (лв./USD)
- в края на годината		1.35	1.40	1.50	1.56
- средногодишен		1.30	1.40	1.50	1.56
Текуща сметка - млн.евро		-8 139.4	-8 343.9	-8 499.9	-8 600.0
- в % от БВП		-24.0%	-22.2%	-20.8%	-19.2%
Преки чуждестранни инвестиции - млн.евро		6 136.0	5 374.4	6 173.0	6 490.4
- в % от БВП		18.1%	14.3%	15.1%	14.5%

В средносрочен аспект основната цел на фискалната политика е запазване устойчивостта на макроикономическите позиции. Инструменти за това са поддържане на консолидираните разходи (без вноската в общия бюджет на ЕС) до 40% от БВП, както и на положително салдо по консолидираната фискална програма не по-малко от 3% от БВП.

Едновременно с бюджетната прогноза за 2009-2011 г. Министерският съвет утвърди и разходните тавани по първостепенните разпоредители с бюджетни кредити до 2011 г. и Актуализация на стратегията за управление на държавния дълг.

Правителството е готово да изкупи всички налични държавни ценни книжа по вътрешния дълг. Това съобщи финансовият министър Пламен Орешарски на пресконференция в Министерски съвет, посветена на Бюджет 2009. Действието не е належащо и е резервна мярка, с която да се влее ликвидност в икономиката, поясни министърът. Tой заяви, че за целта ще са необходими около 1.5 млрд., без да уточни валутата*. Справка показва, че към края на септември емитираните ДЦК на вътрешния пазар са за 3.033 млрд. лв. В момента основните държатели на ДЦК са банките, пенсионните и взаимните фондове, коментира Дневник.bg.


Допълнителна ликвидност може да се осигури чрез увеличаване на капитала на Банката за развитие. Средствата от капитализирането на институцията ще се използват за предоставяне на кредитни линии за търговските банки. Впоследствие на тях ще се разчита да улеснят достъпа на малкия и средния бизнес до дългово финансиране. Още тази есен капиталът на банката ще се увеличи със 120 млн. лв.

В зависимост от постигнатите ефекти и необходимостта, правителството допуска банката да се капитализира с общо 500 млн. лв., но е възможно да се предостави дори по-голям ресурс, допълни Пламен Орешарски.

Повече средства за инвестиции в инфраструктура, социални разходи, за модернизиране на образованието и здравеопазването предвижда одобреният от Министерския съвет законопроект за държавния бюджет за 2009 г. Утре министърът на финансите Пламен Орешарски ще връчи проекта на председателя на Народното събрание Георги Пирински.

Бюджет 2009 продължава осъществяваните от правителството досега политики и мерки, ориентирани към икономически растеж, стимулиране на инвестиционната активност и заетостта чрез данъчно-осигурителната политика, подобряване на ефективността и разпределението на публичните ресурси за приоритетни области и повишаване качеството на публичните финанси.

Основните приоритети са:

• увеличаване размера на публичните инвестиции и нарастване на техния относителен дял в общите публични разходи при повишаване ефективността на разходването им;
• повишаване качеството образованието и създаване на по-добри възможности за младите семейства;
• създаване на условия за подобряване на качеството на живот и интегриране на възрастните хора в обществото;
• изсветляване на икономиката.

Основните инструменти за запазване устойчивостта на макроикономическите позиции са поддържане на консолидираните разходи (без вноската в общия бюджет на ЕС) до 40% от БВП, както и на положително салдо по консолидираната фискална програма не по-малко от 3% от БВП.

Международната икономическа и финансова среда, в която се подготвя този бюджет, е коренно различна от предишни години, заяви премиерът Сергей Станишев на пресконференция в Министерския съвет. "В България за разлика от други страни финансовата система е много по-стабилна и банковата система е в добро състояние – ликвидна и с финансови резерви”, подчерта той и посочи, че политиката на правителството отчита негативните на финансовата криза по света. Станишев подчерта, че в резултат на последователната и много внимателна фискална политика, която правителството провежда, е гарантирана финансовата стабилност на страната. Според него значителните фискални резерви са котва на стабилността за финансовата система и за реалната икономика. "Към края на годината се очаква България да има 13 млрд. лв. фискален резерв, какъвто не е имала никога. Заедно с резервите на Българската народна банка, той доближава 30 млрд. лв., което е много важен инструмент и гаранция за стабилността на страната – не само за спестяванията на хората, но в т. ч. и на инструмент за подпомагане както на банките, така и на реалния сектор", заяви министър-председателят.

Поддържането на положителна бюджетна позиция и на значителен фискален резерв осигуряват адекватен буфер и възможност за реакции в случай на неблагоприятен сценарий за икономическото развитие, предвид дисбалансите в световната икономика и повишените външни рискове, свързани с финансовата нестабилност на международните пазари.

В проектобюджета са заложени пакет от мерки, целящи стимулиране на икономиката и поддържане на инвестиционна активност, както и редица буфери за смекчаване на вероятните последици от финансовата криза върху реалния сектор. Основните инструменти за противодействие на кризата са групирани в 3 пакета:

"Икономическа активност" – мерките са насочени към разширяване на публичната инвестиционна програма. Капиталовите разходи през 2009 г. са 5 192.5 млн. лв., което с около 900 млн. лв. повече от т. г. Предвижда се реализирането на допълнителна инвестиционна програма до 1 млрд. лв. със средства от резерва за публични инвестиции в размер до 400 млн. лв. и от евентуалното намаляване на положителното бюджетно салдо по КФП с до 1 на сто от БВП, или около 700 млн. лв. при стагниране на стопанската активност и свиване на външноикономическите дефицити.

Държавата ще инициира създаването на държавна компания за изграждане на бизнеспаркове. Целта е създаването на условия за привличане на високопродуктивни инвестиции и по-благоприятна бизнес среда.

"Пазарна гъвкавост" – предвижда се възможност за осигуряване на достъп до кредитен ресурс на малкия и средния бизнес чрез увеличаване капитала на "Българска банка за развитие" АД. За осигуряване на по-добри условия за общините за подготовка и изпълнение на проекти, финансирани от европейските фондове, ще бъде увеличен капиталът на Фонд ФЛАГ с до 50 млн. лв.

За стимулиране и подобряване на ефективността на научната и развойна дейност ще бъде създаден фонд "Научни изследвания и иновации". Той ще бъде учреден въз основа на съществуващите Национален иновационен фонд и "Научни изследвания". Предвижда се увеличаване на финансовите ресурси с 50% в сравнение с разполагаемите през 2008 г. Това е пътят за създаване на конкурентоспособна икономика в дългосрочен план с висока добавена стойност, обясни премиерът Станишев.

За подобряване на експортните възможности на българския бизнес ще бъде увеличен кредитният лимит на Българската агенция за експортно застраховане. Предвидени са и редица мерки за поддържане на благоприятни бизнес условия, за привличане на инвестиции и задържане на чуждестранните инвеститори, които са свързани с по-доброто административно обслужване на бизнеса.

 "Гъвкавост на социалните мрежи" – целта е осигуряване на гъвкавост и сигурност на пазара на труда, който включва мерки за стимулиране търсенето на работа, разкриване на нови работни места и усъвършенстване на социалните мрежи.

Данъчно-осигурителната политика в Бюджет 2009 е ориентирана към стимулиране на икономическата активност и изсветляване на икономиката. Промените в осигурителното законодателство са насочени към излизане на заетите лица и техните доходи извън сивата икономика, както и към увеличаване на реалния разполагаем доход на домакинствата. По-ниската социално-осигурителна тежест води до понижаване разходите на работодателите и съответно повишаване на инвестиционната активност и търсенето на работна сила.

През 2009 г. не се предвижда промяна на политиката в областта на прякото данъчно облагане, като се очаква ниската данъчна тежест върху доходите на физическите лица и върху печалбите на фирмите да продължи да влияе благоприятно върху развитието на икономиката.

Основните промени в осигурителната политика са свързани с увеличаване размера на здравноосигурителната вноска от 6% на 8% и с новия размер и новото разпределение на осигурителната тежест за фонд „Пенсии”. От 1 януари 2009 г. държавата ще се включи като трета страна в разпределението на осигурителната тежест за фонд „Пенсии” (по схемата 8:10:12, при която работникът участва с 8%, работодателят с 10%, а държавата с 12%). При сега действащата осигурителна тежест за фонд „Пенсии” се отделят 22 процентни пункта, разпределени в съотношение 60:40 между работодател и работник. При новата система съвкупно работник и работодател ще плащат 18 процентни пункта, което означава, че се намалява осигуровката с 4 процентни пункта. Два от тези процентни пункта ще компенсират увеличаването на здравно-осигурителната вноска. Нетният ефект ще бъде намаляване на осигурителната тежест с 2 процентни пункта за работодателя.

Размерът на максималния месечен осигурителен доход се запазва. Както и т. г. той ще бъде 2000 лв. Минималният ще бъде увеличен от 240 лв. на 260 лв.

Минималната работна заплата ще се увеличи от 220 лв. на 240 лв. Бюджетните заплати ще бъдат повишени с 10 на сто от 1 юли.

Минималният и максималният размер на обезщетението за безработица стават съответно 110 лв. и 220 лв.

Запазва се продължителността на отпуска за бременност и раждане от 315 дни (до навършване на 9-месечна възраст на детето). Размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от 10-месечна до 2-годишна възраст се увеличава на 240 лв. месечно.

През 2009 г. пенсиите ще бъдат увеличени на две стъпки - от 1 април и от 1 юли. Общо за годината те ще нараснат с около 20% и средната пенсия за четирите години от мандата на правителството ще се повиши със 100 на сто, подчерта министър-председателят Сергей Станишев. Той посочи, че възрастното поколение заслужава това отношение, защото е дало необходимото за развитието на страната, за нейната модернизация и винаги е било най-ощетено от по-високите нива на инфлация.

Повишението на пенсиите от 1 април ще бъде на база извършеното осъвременяване от 1 юли 2008 г. с 10.35 на сто и преизчислението от 1 октомври т. г. на всички пенсии за трудова дейност.

От 1 април пенсиите ще бъдат преизчислени чрез увеличаване на тежестта на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула от 1 на 1.1 на сто. Максималният размер на пенсията от 1 април 2009 г. ще се повиши от 490 лв. на 700 лв. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 април 2009 г. ще нарасне от 113.49 лв. на 124.84 лв. Социалната пенсия за старост ще бъде повишена от 84.12 лв. на 92.53 лв.

От 1 юли 2009 г. предвиденото увеличение на пенсиите е 9.7 на сто. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 юли ще нарасне от 124.84 лв. на 136.95 лв., а социалната от 92.53 лв. на 101.51 лв.

През 2009 г. детските надбавки ще бъдат 35 лв. в момента те са 25 лв. Повишава се и изискваният максимален средномесечен доход на член от семейството - от 300 лв. на 350 лв.

Очакваните приходи през 2009 г. са 32 556.3 млн. лв., което е с 19,7 на сто повече от т. г. Разходите по консолидираната фискална програма са 29 430,2 млн. лв. Те нарастват с 19,1 на сто спрямо 2008 г.

Разходите за социални обезщетения и помощи за 2009 г. се предвижда да бъдат в размер на 797 790,2 хил. лв., или 10,83 на сто от общите разходи. Към тази група се включват разходите за парични обезщетения при временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане болен член от семейството и карантина, нетрудови и трудови злополуки, бременност и раждане, отглеждане на малко дете, безработица, профилактика и рехабилитация и др. Средногодишният брой осигурени лица е 2 883 106, а средногодишният брой пенсионери - 2 197 347.

Консолидираният проектобюджет на държавното обществено осигуряване за 2009 г. се очаква да приключи с недостиг в размер на 721 242,4 хил. лв. За да се балансира проектът на нула, този дефицит следва да се финансира от ЦРБ под формата на допълнителна субсидия за покриване на недостига от средства.

Бюджет 2009 предвижда по-висок размер и на разходите за образование и здравеопазване. По консолидираната фискална програма за образование те са 2 981,4 млн. лв., което е с 14,3% повече спрямо т. г. Очакваните резултати в сферата на средното образование са свързани с утвърждаване системата на делегираните бюджети, засилване на фокуса върху резултатите в средното образование и увеличаване на стимулите за ефективно преструктуриране на разходите с цел създаване на предпоставки за изпреварващо нарастване на възнагражденията на преподавателите. Усилията във висшето образование са насочени към разширяване на достъпа и стимулиране на конкуренцията и насърчаване на научната дейност във висшите училища.

Разходите за здравеопазване са 3 077,2 млн. лв., което е ръст от 18,1 на сто спрямо 2008 г.

През 2009 г. продължава тенденцията от последните години за нарастване на относителния дял на капиталовите разходи, което е свързано със стартираните инфраструктурни проекти. Предвидените в бюджета капиталови разходи са близо 5,2 млрд. лв., което е ръст от 20,9 на сто спрямо т. г. Освен това се предвижда реализирането на допълнителна инвестиционна програма със средства от предвидения резерв за публични инвестиции в размер до 400 млн. лв. Субсидиите, които включват и средствата от ЕС под формата на помощи, ще достигнат 1828,8 млн. лв.

Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) е натоварено с подготовката на бизнес план за създаване на публична компания, която ще инвестира значителни средства в развитие на инфраструктурата. Това не е бюджетен ресурс, а са допълнителни стимулиращи мерки, посочи премиерът Станишев, цитиран от Агенция "Фокус". Ще бъде създадена специална организация това да се реализира в максимално кратки срокове.  Имаме готовност и за допълнителни мерки, свързани с развитието на бизнес средата като цяло, каза той.