Народните представители ще разгледат на първо четене изготвения нов Изборен кодекс, с който се определя организацията и реда за произвеждане на парламентарни, президентски, местни избори и избори за Европейски парламент. Това предвижда дневния ред на извънредното заседание на парламента днес, информира Агенция "Фокус". Разглеждането на законопроекта е предвидено да стане накрая на пленарното заседание.
Основна цел на промените е ограничаването на купуването на гласове с въвеждането на трите имена и данните от личната карта на така наречените "брокери" на гласове в допълнителен нарочен списък, след което да бъдат проверявани в ГРАО. Въвежда се принципът на уседналост от минимум 12 месеца и постоянен и настоящ адрес, като за местните избори се гласува само в страната, за парламентарните избори и за изборите за президент се гласува и в чужбина. В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предвижда за предстоящите местни избори срокът за уседналост да бъде 10 месеца. С въвеждането на принципа на уседналост вносителите на законопроекта се надяват да спрат изборния туризъм.
Предлага се изборите за народни представители да се провеждат по пропорционалната изборна система с кандидатски листи на регистрирани в многомандатни изборни райони партии и коалиции с преференциално гласуване и на независими кандидати. Изборите за президент и вицепрезидент на РБ да се провеждат по мажоритарната изборна система. Изборите за членове на Европейския парламент да се провеждат по пропорционалната изборна система, с участие на национални кандидатски листи с преференциално гласуване и на независими кандидати. Преференциалното гласуване за кандидат от листата внася в пропорционалната система мажоритарен елемент, което се подкрепя от вносителите, а като принцип и от всички участници във Временната комисия. Изборите за органи на местната власт да се провеждат както следва: за кметове - по мажоритарната изборна система , а за общински съветници - по пропорционална изборна система, без преференциално гласуване.
Прагът за преференциите за евроизборите ще бъде 10%, докато при парламентарните избори, където има регионална листа и броят на гласовете е много по-различен са предвидени 20%.
Вносителите на Изборния кодекс предвиждат в него подробни правила за протичането на изборния ден в чужбина. Въведени са изисквания, когато приключи изборният ден в чужбина, след преброяването незабавно да се сканират избирателните списъци и избирателните протоколи и да се изпратят в ЦИК. В срок от над два месеца българските граждани, които живеят в чужбина могат да заявят на сайта на дипломатическото ни консулство желанието си да гласуват. Подробно е уреден начинът на формиране на избирателните комисии, в чийто състав се включват субектите, които формират традиционно секционните комисии в страната, но с присъствието на представител на държавата в тях. Актовете на СИК извън страната се обжалват пред ЦИК. Там се изпращат и протоколите с изборните резултати - сканиран екземпляр от протокола и от списъка за гласуване извън страната.
Предвидено е засилено присъствие и контрол от страна на българската държава в секционните комисии, с цел недопускане на нарушения, каквито бяха констатирани и от обществени наблюдатели, и от институциите, при провеждане на последните парламентарни избори в чужбина. Новост в проектозакона е създаването на подвижни секционни избирателни комисии за гласуване при всички видове избори с подвижна избирателна урна. Предназначението им е да създадат възможност , или улеснят гражданите с доказани по съответен ред тежки заболявания и двигателни увреждания, да упражнят правото си на глас. Предвидени са и промени относно образователния ценз на членовете на ЦИК, РИК и ОИК. Въвеждането на образователния ценз е обусловено от усложнените процедури и необходимостта от специални знания за законосъобразното изпълнение на възложените функции.
