Хаос и безредие са обзели столичното локомотивно депо в квартал "Подуяне". От 20 години не е правено почистване на ненужните активи. От Холдинг Български държавни железници ЕАД обаче са решили да сложат край на анархията в организационния процес.

Председателят на Съвета на директорите на дружеството Владимир Владимиров е дал срок от 3 месеца, за да се сложи ред в депото, да се прегледат ненужните части и да се подготвят за скрап. Сред купищата старо желязо има части от локомотиви, които отдавна са излезли от употреба. Владимиров покани медиите лично да се убедят в каква среда се ремонтират машините. (Снимки от срещата в депото може да видите в галерията под статията).

"От година и половина тече реформа за модернизиране на компанията. До момента всички усилия бяха насочени към преговорите за отпускане на заема (от Световната банка - бел.ред.) за покриване на просрочените задължения към банки и фирми. Време е реформата да премине към локомотивните депа", заяви Владимиров.

С известна доза критика към предишните управляващи, шефът на БДЖ заяви, че депото е в това плачевно състояние, защото "години наред никой не му е отделял необходимото внимание". Същото становище изказаха и самите служители, които дори и неподозираха, че работният им ден ще започне в компанията на медиите.

На въпрос на Econ.bg дали този хаос може да бъде видян и в другите две локомотивни депа в страната - в Горна Оряховица и в Пловдив, Владимиров призна, че не се е запознал лично със ситуацията, но от негови колеги е научил, че положението не е по-различно. В тази връзка той е наредил на ръководителите на двете секции да предприемат мерки, подобни на тези в подуенското депо.

Сметките на холдинга показват, че ако се дадат за скрап всички стари железа и части, които залежават в депата, е възможно да се спечелят над 20 милиона лева. Бюджетът може да бъде допълнително закърпен и от продажбата на стари вагони. БДЖ разполага с 11 600 вагона. От тях реално за дейността на дружеството са необходими 4800. С продажбата на излишните вагони компанията би спечелила още 30 милиона лева.

„В депата на страната залежават ненужни активи за близо 50 милиона лева", направи бърза сметка Владимир Владимиров и поясни, че 60% от годишния бюджет на БДЖ отива за разходи по локомотивите.

И когато стана дума за бюджети и мястото на държавата, шефът на БДЖ побърза да се оплаче пред медиите, че до момента все още дружеството не е получило никакви средства от мостовото финансиране в размер на 140 милиона лева. Припомняме ви, че с решение на парламента от тази пролет, държавният железопътен превозвач получи 140 милиона лева заем от Българската банка за развитие. За отпускането на средствата правителството написа специален закон, който предвижда кредитът да се използва за погасяване на просрочени задължения към други банки, както и за ремонт на вагони и локомотиви. Заемът се отпуска с държавна гаранция и ще бъде върнат когато дружеството получи 460 млн. лв. от държавата. Тези пари пък тя ще вземе назаем от Световната банка. С кредита за нуждите на БДЖ и Национална компания "Железопътна инфраструктура" ще бъдат разпределени общо 600 млн. лв.

"Към момента финансовото положение никак не е розово. БДЖ е в технически фалит. Общите задължения към фирми и банки възлизат на 800 милиона лева. Към 1 юни 2011 година БДЖ дължи на „Лукойл Нефтохим" 6,5 милион лева, на „Трансимпекс" - 10 милиона лева, а на различни банки - 560 милиона лева", каза Владимиров.

Запитан дали при това положение се предвиждат инвестиции в нов локомотивен и вагонен парк, Владимиров "прехвърли топката" на финансовото министерство и заяви, че вицепремиерът Симеон Дянков е категоричен, че инвестиции ще се правят едва когато са налице реформи.

Дотогава по родните железни пътища ще се движат локомотиви, чиято средна възраст е между 30 и 40 години, а 1300-те души в столичното депо ще се опитват да ремонтират частите, защото както се оказва, и в тази посока липсва концепция. Хората се оплакаха, че когато един елемент се развали, в склада няма наличен нов. Шефът на БДЖ ги успокои, че тепърва ще се мисли и за цялостна концепция за складовите наличности.