Р Е З Ю М Е
В началото на годината индексът ЕСТАТ регистрира очаквания за леко подобряване на стопанската конюнктура. Официалните данни за първото тримесечие потвърдиха тези очаквания. Налице е реален растеж на българската икономика от 5.6 на сто за първото тримесечие. Движението на краткосрочните индикатори дава основание да предполагаме, че икономическият растеж за цялата 2006 година ще надхвърли прогнозите, които бяха за ръст от 5.3 на сто. Главният мотор на растежа отново е секторът на услугите, докато темповете в индустрията и строителството се забавят. В тенденцията на развитие на аграрния сектор няма промяна – той продължава да стагнира.
Безработицата устойчиво намалява, инвестициите в основен капитал вече трето тримесечие растат, а крайното потребление нараства по-умерено. Тези показатели ни дават основание за оптимизъм. Наред с тях обаче дефицитът по текущата сметка на платежния баланс устойчиво расте и за периода януари–май той е 7.3 на сто от БВП, което го прави със 73 на сто по-голям от дефицита за същия период на миналата година. Преките чуждестранни инвестиции покриват едва половината от търговския дефицит. От друга страна обаче, се очертава тенденция износът да расте по-бързо от вноса, а е вероятно тази тенденция да се запази и в бъдеще. Ако и чуждестранните инвестиции продължават да растат устойчиво, негативните икономически последствия от растящия дефицит по текущата сметка на платежния баланс не биха се проявили.
От началото на годината до юни увеличението на потребителските цени е с 2.9 на сто, като през летните месеци не се очаква повишаване на равнището им поради сезонно обусловения спад в цените на хранителните стоки, които заемат голям относителен дял в потребителската кошница.
Финансовият сектор като цяло расте и е относително стабилен. Налице са обаче някои негативни тенденции. Първата от тях е свързана с растящата кредитна експанзия на търговските банки, която се отразява негативно на стабилността на икономиката и е една от причините за дефицита по текущата сметка. От друга страна, кредитната експанзия води до рязко повишаване на краткосрочната външна задлъжнялост на банките, а от там и на цялата икономика. На капиталовия пазар бе реализиран рекорден оборот, индексите също нарастваха устойчиво. Там продължават да доминират обаче инцидентните пакетни сделки, а не устойчивата търговия.
Развитието на публичните финанси се характеризира със запазване на основните тенденции, заложени в предходни периоди. Сред тях се открояват нарастването на реалната квота на преразпределение през бюджета и засилване ролята на държавата в българската икономика. Проектите за промени в данъчното облагане съдържат някои добри елементи, но отново не са обвързани в цялостна икономически обоснована система.
В отраслов план строителството и услугите, свързани с недвижими имоти, се развиват най-динамично. Транспортът, енергетиката и селското стопанство отчитат застой или спад.
Държавната администрация и бизнесът се подготвят усилено за членство в ЕС, особено при прилагане на екологичните норми и усвояване на структурните фондове.
Макроикономическа динамика
Високият реален растеж на БВП за първото тримесечие на годината (5.6 на сто на годишна база) дава заявка за по-ускорена динамика на икономиката през цялата година. Подобряването на краткосрочните индикатори за бизнес климата и за доверието на потребителите през първата половина на годината, както и на месечните индекси в промишлеността и търговията за първите пет месеца, дава основание да се очаква по-висок растеж през второто тримесечие и през цялата година.
Подобряването на доверието на потребителите през април се дължи изцяло на повишено доверие при селското население, което е индикация за по-добра селскостопанска година. От друга страна, неблагоприятно е възобновяването на песимистичните нагласи при градското население. Наблюдаваната от началото на годината тенденция за подобряване на общия показател на бизнес климата се ускори през април и от май показателят вече надхвърля нивата си от същия период на миналата година.
Очакваме, че и през второто тримесечие услугите ще имат водещ принос в растежа на брутния вътрешен продукт, тъй като бизнес климатът в тази област се развива най-благоприятно. За разлика от услугите индексите за бизнес климата в промишлеността и в строителството са под нивата си за второто тримесечие на миналата година. Също така и забавянето на индексите за производството и продажбите в промишлеността през април и май е основание да очакваме по-нисък растеж на добавената стойност в индустрията в сравнение с темпа година назад.
Въпреки забавения темп през първото тримесечие най-бързо нарасна добавената стойност на индустрията – с 8.8 на сто (за съответния период на миналата година ръстът бе 11 на сто). С най-висок принос за растежа на БВП бе секторът на услугите (3.1 процентни пункта), чиято добавената стойност нарасна с 6 на сто. Забавянето в растежа на добавената стойност на частния сектор (от 10.8 на сто за първо тримесечие на м.г. на 8.7 на сто т.г.) продължава да се обяснява със спада в аграрния сектор (2.7 на сто).
От страна на търсенето растежът на БВП през първото тримесечие на 2006 година (5.6 на сто) се формира от 4.5 процентни пункта принос на крайното потребление, 4.4 процентни пункта принос на инвестициите в основен капитал, увеличено изменение в запасите с 4 процентни пункта; износът на стоки и услуги допринася със 7.6 процентни пункта, а отрицателният принос на вноса е 14.9 процентни пункта.
В сравнение със структурата на растежа за миналата година приносът на крайното потребление намалява, а приносът на останалите компоненти на използването на БВП се увеличава. Значителното влошаване на нетния принос на износа (от отрицателен в размер на 5.8 процентни пункта на отрицателен в размер на 7.3 процентни пункта) вероятно може да се свърже с необичайно високия принос на изменението на запасите.
Трето поредно тримесечие инвестициите в основен капитал растат с над 20 на сто на годишна база. Може да се очаква, че промените в отрасловата структура на инвестициите в полза на преработващата промишленост ще доведат до подобряване на конкурентоспособността на икономиката. Над една четвърт от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са реализирани в преработващата промишленост и са с 52.3 на сто повече в сравнение с година назад.
Изменението на запасите и като стойност, и като дял в БВП почти се утрои и се свързва със значителното нарастване на вноса на енергийни ресурси, чийто номинален растеж е 127 на сто спрямо първото тримесечие година назад.
Растежът на крайното потребление е по-умерен (4.8 на сто сега при 7 на сто за първо тримесечие на 2005 година) и се формира изцяло от растежа на индивидуалното потребление (5.4 на сто при 7.1 на сто за първото тримесечие на 2005 година). За разлика от началото на миналата година, характерно за по-бавния растеж на потреблението в началото на тази е, че според данните кредитирането не расте толкова интензивно и притокът на текущи трансфери от чужбина е по-слаб.
Отрицателното външнотърговско салдо със стоки и услуги е една пета от БВП за първото тримесечие на годината. Реалният растеж на износа на стоки и услуги се е ускорил на 12.9 на сто на годишна база (при 9.2 на сто за същия период на м.г.), два пъти по-бързо се е ускорил обаче растежът на вноса, който сега е 20 на сто от БВП (при 10.8 на сто за същия период на м.г.).
За първите пет месеца на 2006 година дефицитът по текущата сметка надхвърля със 73 на сто дефицита за същия период на м.г. и всички основни позиции, формиращи текущата сметка, продължават да се влошават. Влошаването на дефицита по текущата сметка със 735 млн. евро в сравнение с дефицита за първите пет месеца на 2005 година се дължи на влошаване на търговския дефицит с 394 млн. евро, влошаване на салдото по услугите – с 212 млн. евро, на това по дохода – със 79 млн. евро, и на салдото по трансферите – 51 млн. евро.
В съотношение към БВП отрицателното търговско салдо нараства от 6.6 на 7.6 на сто, като основен принос за това има нарастването с 64 на сто на салдото по петрола, природния газ и петролните продукти. Това се дължи на влошаване на отрицателните салда по "Други услуги" и при транспортните услуги, както и на намаляването на положителното салдо при пътуванията. Приходите от пътувания на чужденци у нас намаляват (макар и с 0.2 на сто), докато плащанията за пътувания на българи в чужбина за петте месеца от началото на годината са с 12 на сто повече в сравнение с година назад. Продължава да намалява положителното салдо по статията "Доход" главно поради намаляване на получения доход от портфейлни инвестиции в чужбина и поради нарастване на плащанията по директни инвестиции у нас. Намалява нетният приток на текущи трансфери. Въпреки че продължават да надхвърлят четири пъти размера на плащанията по текущи трансфери, постъпленията намаляват по-бързо от плащанията.
Ускоряването на растежа, намаляването на безработицата и нарастването на потреблението на основните търговски партньори на България – страните от ЕС, стимулират развитието на външната търговия. Стойностният обем на общия външен стокообмен за първите пет месеца на годината отбелязва нарастване с близо 30 на сто спрямо същия период на 2005 година. Расте степента на отвореност на икономиката, като съотношението между стокообмена и БВП вече надхвърля 130 на сто. Дългоочакваното обръщане на тенденцията в темповете на нарастване на износа и вноса вече е факт – номиналният темп на нарастване на износа за петте месеца (30.2 на сто) изпреварва този на вноса (29.5 на сто). Въпреки това стойността на внесените стоки надхвърля с 48 на сто тази на изнесените, формирайки дефицит от 2 226.1 млрд. евро. Постъпилите за периода преки чуждестранни инвестиции (почти 1 192 млн. евро) покриват малко над половината от дефицита в търговския баланс. Фактори, действащи в подкрепа на нарастването на износа, са: (1) устойчивият стопански растеж в страната, който дава възможност за по-точно планиране и по-голяма сигурност на инвестициите, и (2) осъщественото вече обновяване на производствените мощности, създаващо база за производство на все по-голям обем експортна продукция. Определящи фактори за по-нататъшното нарастване на вноса остават динамиката на цените на петрола и инвестициите. Едва ли скоро може да се очаква да се промени структурата на използваните в страната първични енергийни ресурси, близо 60 на сто от които понастоящем идват от внос. Забавените темпове на нарастване на частното и на колективното потребление както поради ограничаване на кредитирането, така и предвид на постигнатата степен на задоволяване на потребностите, преместват тежестта на инвестициите в структурата на вноса.
Очакванията за устойчив приток на преките чуждестранни инвестиции се основават на няколко фактора. На първо място е тенденцията за растеж на инвестициите за изграждане на нови производствени мощности и планираното от някои от чуждестранните инвеститори разширяване и реконструиране на вече съществуващи мощности. На второ място е стартирането на едни от най-големите инвестиционни проекти в страната като тези за ТЕЦ "Марица-изток 1". На трето място е наблюдаваното раздвижване в сферата на приватизацията с продажбата на ТЕЦ – Варна, обявяването за продажба на "България Ер" и очакваното излизане на пазара на топлофикационните дружества, както и придвижването на проблема с концесиите на големите магистрали. За реализиране на потенциалните възможности за привличане на повече чуждестранни инвестиции ще трябва да се работи целенасочено за изграждането на подходяща инфраструктура, подготовката и квалификацията на необходимата работна сила и поддържането на стабилна икономическа и финансова среда.
От началото на годината до юни потребителските цени са се увеличили общо с 2.9 на сто, а цените на хранителните стоки са с 1.27 на сто по-ниски спрямо декември миналата година. Натрупаното изменение на административно регулираните цени от началото на годината е 12.98 на сто. В инфлацията след юли очакваме да се проявят въведените изменения на цените на топлоенергията и на градския транспорт в София, както и очакваното въвеждане на екотакса в цените на електроуредите. Поради предвиденото за тази година въвеждане на акцизни ставки върху редица продукти и промени в ценообразуването на електро- и топлоенергията предстои по-значително, в сравнение с предходните и следващите години, общо увеличение на инфлацията.
През следващите месеци не се очертава значителен пазарен натиск върху потребителските цени, докато в сектора на услугите се очаква дори тяхното намаление. Цените на производител в промишлеността вероятно ще продължат да растат, доколкото очакванията на мениджърите в промишлеността за леко покачване на продажните цени през следващите три месеца се запазват. Само около една пета от строителните предприемачи продължават да очакват увеличение на продажните цени в отрасъла през следващите три месеца.
Високата икономическа динамика през първото тримесечие на тази година се съпровожда с ускорено нарастване на заетостта, намаляване на безработицата и увеличаване на икономическата активност на населението. За разлика от първото тримесечие на м.г., когато при по-висок общ икономически растеж (5.9 на сто) заетостта се увеличи с 1.9 на сто (на годишна база), към полугодието наблюдаваме ускорен растеж на заетостта (3.6 на сто) при малко по-нисък растеж на БВП (5.6 на сто). Растежът на производителността (измервана чрез добавената стойност на един зает) се забавя от 5.1 на 2.7 на сто.
И в първото полугодие на 2006 година продължава устойчивото намаляване на безработицата. Положителните тенденции са напълно сходни и по данните от наблюдението на работната сила на НСИ, и по данни на Агенцията по заетостта (АЗ). Коефициентът на безработица по методологията на наблюдението на работната сила спадна на 9.7 на сто през първото тримесечие. По данни на АЗ за юни коефициентът на регистрираната безработица е 9.2 на сто.
Бизнес климат
Индексът ЕСТАТ на бизнес климата в България отбелязва в края на първото тримесечие нова най-висока стойност за целия период на своето съществуване – 5.47. Досега равнище от над 5 пункта е регистрирано само веднъж – през юли 2004 г. от 5.27. След слаба динамика в продължение на около една година сегашният ръст напомня на скокообразното повишение през 2003 и 2004 година. За първи път от началото на 2002 година високата стойност на показателя не се дължи на импулсивна склонност към вложения, а най-вече на подобрен статус на предприятията. Положително развитие е налице при всеки от трите компонента на ЕСТАТ индекс. Анкетата от април установи рекордно равнище на компонентите, изследващи състоянието на фирмите и на бизнес средата. Налице е и ръст в инвестиционните нагласи, като равнището им е най-високо от година и половина насам. Можем да предполагаме, че известно влияние в положителна посока оказва и типичният за пролетта сезонен "бонус". Той обаче едва ли е толкова съществен особено като се има предвид, че беше слабо изразен през цялата 2005 година.
Икономическа политика
Политика към предприятията. През изминалия период продължиха усилията за подобряване на бизнес средата и хармонизиране на българското законодателство с европейското в областта на политиката към предприятията. Беше приет Закон за изменение и допълнение на Закона за МСП. Въведоха се нови дефиниции за микро-, малко и средно предприятие, които са в унисон със съответните понятия в Европейския съюз. Това се налага във връзка с подкрепата, която тези предприятия ще получават от структурните фондове на ЕС, от Европейската инвестиционна банка и от Европейския инвестиционен фонд. Целта е да се постигне справедливо разпределение на средствата и да се спазят принципите и изискванията на лоялната конкуренция.
Приети бяха промени и в Закона за обществените поръчки, които влизат в сила от 1 юли 2006 г. Основната цел е хармонизиране на българското законодателство с правилата на ЕС в областта на обществените поръчки и създаване на условия за бърз и ефективен контрол в процеса на провеждане на процедурите. От 1 юли 2006 г. са в сила и подзаконовите нормативни актове към ЗОП.
Продължи осъществяването на редица проекти, насърчаващи бизнеса. Бе даден официалният старт на Проект 100 "Създаване на конкурентоспособни стартиращи фирми" за 2006 година, насочен към подкрепа на иновативни бизнес идеи. Обявени бяха и някои нови инициативи, стимулиращи иновативното и технологичното развитие на предприятията.
Същевременно през изминалия период усилията за подобряване на бизнес средата продължиха да бъдат неефективни. Отново не се сбъднаха очакванията на бизнеса за оптимизиране на регулативните режими. За пореден път бе отложена работата по анализа на режимите, администрирани на централно и общинско ниво. Предстои да бъде възложено на консултантска фирма да направи преглед на режимите и да предложи варианти за тяхното облекчаване.
Съществуват трудности, свързани с подготовката на бизнеса за единния европейски пазар и с подобряването на фирмените стратегии. Българските предприемачи изостават с въвеждането на европейските стандарти за управление и контрол на качеството. Този проблем е особено сериозен за селскостопанските производители. Необходимо е да се подобри информираността на предприятията за изискванията на търговската политика на ЕС, която ще промени съществено ситуацията в страната след 1 януари 2007 г. Търговията със страните от ЕС отпада от категорията международна търговия и тя ще се осъществява без каквито и да е ограничения. По отношение на вноса от трети страни обаче ще се прилага Общата митническа тарифа на ЕС. Всичко това ще доведе до засилване на конкуренцията на вътрешния пазар. Протичането на процесите по приватизация продължава да бъде забавено. Държавните монополи не са преструктурирани и генерират загуби. В концесионирането на транспортната инфраструктура също няма сериозен напредък.
Фискална и данъчна политика. Развитието на публичните финанси към средата на 2006 година се характеризира със запазване на основните тенденции, заложени в предходни периоди. Сред тях се открояват нарастването на реалната квота на преразпределение през бюджета, поддържането на хронични бюджетни излишъци и засилване ролята на държавата в българската икономика. Фискалната политика трябва да излезе решително от хватката на неприсъщите си квазимонетарни функции и от изкушенията, свързани с формирането на бюджетни излишъци, като разтовари от данъци и осигуровки българското стопанство. За съжаление при проекта за нов закон за данък върху добавената стойност, който ще влезе в сила от 1 януари 2007 г., правителството отново приложи принципа "на всеки по нещо", огъвайки се под натиска на туристическото лоби. Отново не е ясна основната идея на планираните промени в ЗОДФЛ и ЗКПО. Те общо могат да бъдат окачествени като промени "на парче" въпреки някои добри елементи в тях. Очаква се винетките да отпаднат. Ще бъде въведена дългоочакваната информационна система на НАП. Ръководството на данъчната администрация се готви за преодоляване на рисковете за бюджета, свързани с присъединяването на страната към ЕС.
Социална и здравна политика. Правителствената стратегия за доходите до 2009 година не получи подкрепата на бизнеса. Потенциалните рискове за икономиката се съдържат в инфлационното повишаване на доходите и подценяването на фактора "производителност на труда", изпреварващото повишаване на минималната работна заплата и националното равнище на колективно договаряне, при което ще се дефинират ключовите параметри на основната работна заплата.
Събираемостта на осигурителните вноски от началото на 2006 година се повишава, но няма индикации, че това ще доведе до ново намаляване на осигурителната тежест и до създаване на условия за трайно стабилизиране на пазара на труда. Дейността на правителството акцентира върху мерки за повишаване на социалните разходи – увеличаване на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и индексиране на пенсиите. Темпът на нарастване на разходите в здравеопазването също създава предпоставки за увеличаване на фискалната тежест за икономически активното население и бизнеса.
Екологична политика. Най-важните моменти в екологичната политика, проявяващи се през второто тримесечие и влияещи пряко върху икономическия живот в страната, са свързани с прилагането на законодателните разпоредби в сектор "Управление на отпадъците". Българският бизнес трудно преодоля проблемите, възникнали при изпълнението на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки – процес, продължил почти половин година. През това време бяха поставени на обществено обсъждане важни въпроси, засягащи взаимодействието между държавата, частните предприемачи и потребителите (населението), сред които: нуждата от прозрачност и ясни приоритети в управлението и разходването на средствата, събрани от бизнеса в държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда към МОСВ; лоялната конкуренция между фирмите, опериращи на пазара на екологични услуги; търсенето на нови форми за диалог между държавата и бизнеса при прилагане на екологичното законодателство; проблемът за ролята и интересите на потребителите и др. Най-важният резултат в диалога между бизнеса и държавата в областта на управлението на отпадъците е създаването на една нова за българската практика форма за сътрудничество, каквато е механизмът на доброволните споразумения и сформирането на Консултативен съвет за отпадъците от опаковки. Успешната практика по повод на отпадъците от опаковки е добър пример за решаването на проблемите, възникващи при прилагането на законодателството по управление на отпадъците в други области като оползотворяване и рециклиране на отпадъците от електрическото и електронно оборудване, батериите и др.
Финансов сектор
Банкова система. Банковата система продължава да доминира финансовия сектор. Статистиките за вътрешния кредит показват "край" на кредитната експанзия. Всъщност това е привидно следствие на изкривените статистики на БНБ, породено от заобикалянето на регулациите от търговските банки чрез прехвърляне на кредити към нефинансови институции и към чужбина.
Продължава рязкото влошаване на паричните агрегати и обезпокоителното задлъжняване на домакинствата.
Най-обезпокоителна обаче е тенденцията за рязко ускоряване на краткосрочните ни външни дългове, които вече достигат размери, застрашаващи способността ни да обслужваме чуждите си задължения и стабилността на Валутния борд.
Застрахователен сектор. Премийните приходи в застраховането нараснаха с 22.8 на сто през изминалата година. За пръв път те надхвърлиха 1 млрд. лева, като от тях делът на общото застраховане е 86 на сто, а на животозастраховането – 14 на сто. Нараснал е делът на автомобилното застраховане, а при имущественото продължава обезпокояващата тенденция на спад. Приходите от животозастраховането са се увеличили с близо 50 на сто. Все по-голяма популярност печели застраховката за пенсия и рента. В областта на задължителното автомобилно застраховане бяха направени промени в Кодекса на застраховането, целящи подобряване на финансовата стабилност на Гаранционния фонд и продължаване на мерките за подобряване обхвата на застраховката "Гражданска отговорност". Европейската комисия даде по-скоро положителна оценка на извършеното до момента в областта на задължителното застраховане. Комисията за финансов надзор (КФН) обяви, че обхватът на застраховката "Гражданска отговорност" е надминал 97 на сто, което дава основание да се смята, че България ще може да подпише споразумението "Зелена карта" без закъснение.
Капиталов пазар. Въпреки реализирания рекорден оборот в историята на българския капиталов пазар и относително стабилния ръст на индексите през второто тримесечие, продължават да доминират инцидентните пакетни сделки, водещи до показатели със слаба представителност. Все повече измежду пазарните участници се налага мнението, че следва да бъдат предприети бързи и ефективни мерки по привличането на перспективни и публични дружества, които да попълнят празнината между търсенето на финансови инструменти и предлагането на такива от страна на съществуващите компании. Окуражаващ е фактът, че част от публичните дружества обръщат по-голямо внимание на принципите за добро корпоративно управление и тяхното ефективно прилагане, което може да способства за повишаването на привлекателността им за инвестиции.
Структуроопределящи икономически отрасли
Енергетика. България продължава да бъде основният нетен износител на електроенергия в Югоизточна Европа. За първите пет месеца на 2006 година Националната електрическа компания (НЕК) отчита нарастване на износа на електроенергия с 11.7 на сто. Силният енергиен износ продължава да стимулира производството в сектора, което бележи ръст от 5.4 на сто. Нарастването на международните цени на ресурсите и енергоносителите намали вътрешното потребление и така подобрява енергийния интензитет на икономиката. Въпреки положителната тенденция, по този показател България изостава значително от средното ниво за Европейския съюз. Изборът на строител за АЕЦ "Белене" навлезе във финалния си етап. НЕК пое управлението на проекта. Финансирането на строежа на първия енергоблок може да се осигури изцяло от собствени средства на дружеството и държавно гарантирани заеми от международни кредитни институции. Все още няма ясно изразена позиция от Министерството на икономиката и енергетиката на какъв етап ще бъде включен в проекта частен инвеститор. В края на май бяха внесени в Народното събрание последните предложения за промени в Закона за енергетиката. Новите текстове ще позволят НЕК директно да продава електроенергия на най-големите индустриални потребители, свързани към мрежата. Така НЕК би могъл да отнеме най-рентабилния пазарен контингент на електроразпределителните дружества. В подсектора на природния газ правителството обяви, че се работи по четири възможни варианта за промяна на условията по договорите с "Газпром". Междувременно на международните борси продължи покачването на цената на петрола, породено главно от политическите събития в Близкия изток. На вътрешния пазар регулираните цени на тока и газта не бяха променени за третото тримесечие на годината.
Транспорт. Само шест месеца преди 1 януари 2007 г. е очевидно несъответствието в състоянието на пътната инфраструктура на България и на Европейския съюз. Предприетите мерки от страна на държавната администрация обикновено остават на ниво концепции и изброяване на необходими действия. Липсва връзка между приоритети, реални нужди и възможности. Подобни са и основните недостатъци на проекта за десетгодишната Национална стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата в Република България, представена от Министерство на транспорта. Въпреки критиките към нея тя е важна стъпка към подобряване състоянието на базовата инфраструктура, тъй като страната спешно се нуждае от дългосрочен стратегически документ, който да зададе рамките за усвояването на средствата от кохезионния и структурните фондове на ЕС. В тази насока бе извършено и преструктурирането на Изпълнителна агенция "Пътища". Тя ще бъде преобразувана в специален фонд "Републиканска пътна инфраструктура" под контрола на трима министри – на финансите, на транспорта и на регионалното развитие и благоустройството. През изминалото тримесечие Върховният административен съд (ВАС) отхвърли протеста срещу предоставяне на концесия на автомагистрала "Тракия". Плановете за концесии на морски и речни пристанища, предложени още от миналото правителство, са отново на ниво разписване в програмен документ. Нямат развитие и решенията на проблемите в сектора на железопътния транспорт – двете държавни компании продължават да трупат загуби. Засега единствените предложения са познатите продажби на активи и държавно субсидиране. Държавният авиопревозвач "България Ер" е в процедура по приватизация. Недостатъчният брой самолети и влошеният имидж на компанията я правят все по-слабо конкурентоспособна. България подписа "Споразумението за общо европейско авиационно пространство", известно още като "Открито небе". Реалното отваряне на пазара се очаква да започне още от края на тази година.
Строителство и недвижими имоти. Последните данни за преките чуждестранни инвестиции показват, че инвестициите в строителството са се увеличили тройно през първото тримесечие на 2006 година. Инвеститорският интерес към България се обуславя от предстоящото членство в Европейския съюз и неразвитите все още пазари на земя и индустриално строителство, обещаващи висока доходност. Ключов фактор за растежа на сектора е развитието на дружествата със специална инвестиционна цел, които са ново явление на българския пазар. Допълнителен стимул за започване на крупни проекти са преференциите, заложени в Закона за насърчаване на инвестициите. През първото тримесечие на 2006 година жилищните имоти поскъпнаха с 4.7 на сто. Поскъпването е по-високо от това за миналото полугодие, като от големите градове единствено в Русе и Стара Загора ръстът на цените е значителен. В област Бургас не се наблюдава затихване на строителството, въпреки че цените на имотите са сравнително постоянни. През първото тримесечие на 2006 година в тази област бяха дадени рекорден брой разрешителни за строеж.
Високи технологии и комуникации. През второто тримесечие на 2006 гoдина се случиха интересни събития, за които се очаква да променят в положителна посока развитието на ИКТ сектора. След повече от година обсъждане и подготовка на Закон за електронната търговия, в края на юни бе приет окончателният текст, който влиза в сила на 24 декември 2006 г. По същото време стана известна и най-голямата сделка в областта на Интернет за годината, а именно закупуването на 50 на сто от телекомуникационния оператор и Интернет доставчик "Спектър Нет" АД от "Алфа финанс холдинг".
Туризъм. Туризмът в България все още се развива с относително високи темпове. Същевременно тенденцията към намаляване броя на туристите от основни за страната туристически пазари, каквито са германският и в известна степен британският, продължава да се налага. Това се потвърждава от информацията на най-големите германски туроператори в началото на летния сезон, които отчитат сериозен спад на туристите, достигащ до 15 на сто в сравнение с миналата година. Отбелязва се и намаляване на броя на туристите от Великобритания.
Дългосрочната прогноза за развитие на туризма в международен мащаб, изготвена от СОТ, също не вещае бляскаво бъдеще за българския туризъм, който е обречен да бъде ориентиран към нископлатежоспособни категории туристи от Европа. Към 2016 година се очаква удвояване броя на туристите, но за съжаление приходите от туризъм няма да нараснат значително.
През изминалия период бяха регистрирани някои добри практики по отношение на разнообразяването на туристическия продукт и появата на нови форми на туризъм – например дентален, винен, създаване на специализирани центрове за лечение с морска вода и водорасли и т.н. Развитието на тези форми е добра алтернатива на масовия и евтин летен и зимен туризъм в България. От гледна точка на правната и институционалната среда трябва да бъдат споменати две събития, които имат съществено значение за развитието на туризма. Преди всичко това е обсъждането на първо четене на проектозакона за Черноморското крайбрежие. На второ място трябва да се отбележи опитът за обединение в българския туризъм и за създаване на национално представителна браншова организация. За съжаление резултатите и от двете събития са все още неясни и нееднозначни.
Селско стопанство. В мониторинговия доклад на Европейската комисия от май 2006 г. проблемите на земеделието заемат основно място. Две от посочените в доклада "шест области на сериозно безпокойство" се отнасят до ангажиментите по глава "Земеделие". Това са: създаване на адекватна Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) в земеделието и изграждане на съоръжения за събиране, обработка и унищожаване на странични животински продукти (екарисажи). Конкретните мерки за преодоляване на изоставането в тези две направления са записани в плана за действие на правителството. Предстои още много да се работи и по другите задачи: изграждане на Разплащателна агенция и на граничните контролни ветеринарни пунктове, създаване на регистър на лозята, изграждане и акредитиране на лаборатории за анализ на маслеността към млекопреработвателните предприятия, приемане на Националния стратегически план и програма за развитие на селските райони за периода 2007–2013 година, служещи като основа за получаване на средствата по структурните фондове. България разчита да получи от ЕС за този седемгодишен период 2.3 млрд. евро, като годишното финансиране ще бъде 5–6 пъти по-голямо от това, което в момента се получава по САПАРД.
Структурни фондове на ЕС и регионална политика
През юли 2006 г. бяха взети важни решения за приоритетите в използването на структурните фондове в ЕС през периода 2007–2013 година. Европейският парламент прие законодателството за структурните фондове и определи целите, финансовите ресурси и критериите за разпределяне на средствата. Общо около 308 млрд. eвро, или 35.7 на сто от общия бюджет на ЕС, ще се използват от 1 януари 2007 г. за тази цел. Новите акценти в използването на средства в рамките на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Фонда за сближаване изискват да се обърне по-голямо внимание на опазването на околната среда, екологичното равновесие и устойчивото развитие; полагането на специални грижи за хората с увреждания; засилването на принципите на партньорство.
Процедурите за разпределяне на средствата от структурните фондове предвиждат в края на юли ЕК да предложи "Общностни стратегически насоки", които ще бъдат гласувани от ЕП. През есента предстоят преговори между Европейската комисия и отделните страни членки на основата на националните референтни рамки и оперативните програми към тях.
Продължава усилената подготовка на България за пълноправно членство в ЕС посредством разработването на стратегическата и програмна рамка за усвояване на средства от европейските фондове. През април бе изпратен за одобрение от Европейската комисия първият вариант на Националната стратегическа референтна рамка. Приключва работата по подготовка на оперативните програми към референтната рамка. В момента програмите се популяризират сред бизнеса и НПО в страната.
Важно значение за осъществяването на регионалната политика ще имат предстоящите промени в границите на районите за планиране. Това се налага поради факта, че два от районите – Северозападен и Югоизточен, не отговарят на стандартите за европейски региони от гледна точка на броя на населението. По тази причина ще бъдат направени и съответните изменения в обхвата на областите, включени във всеки един от районите. Предстои обсъждане и взимане на решение.
Законодателни промени в икономиката
Второто тримесечие на 2006 година беше белязано с усилена законодателна активност на Народното събрание. Отново основен мотив за приемане на изменения и допълнения в действащото законодателство, както и на редица нови закони, бе съобразяването с изискванията на директивите на Европейския съюз, без да има достатъчно време и воля за отчитане на конкретната обстановка у нас, както и на очакваните въздействия и ефекти от новото законодателство върху гражданите и бизнеса. Този подход на законодателя оставя съмнение за самоцелност и липса на задълбоченост в процеса на законотворчество.
Едно от най-важните направления, предмет на законодателно уреждане, бе съдебната реформа и по-конкретно въвеждането на всеобщо конкурсно начало за магистратите, на принципа за случайност при разпределение на делата и на информационни технологии в съдебната система.
Измененията в Търговския закон обхванаха два правни института – на търговската несъстоятелност и на търговското представителство.
Съществени изменения бяха направени в Закона за обществените поръчки. Тяхна основна цел бе хармонизиране на нашето законодателство с нови две директиви на ЕС в тази област и ускоряване процеса на интеграция с държавите членки на ЕС. С тези изменения се промени изцяло производството по обжалване на актовете на възложителя и се въведоха две нови процедури: електронен търг и състезателен диалог.
С приетия нов Закон за концесиите се променя концептуалната същност на концесията. Основна цел на новия закон е въвеждането на единен регистър при предоставянето на концесии от държавата и общините, както и доближаването режимите на концесиите и на обществените поръчки.
В контекста на извършващата се в България регистърна реформа бе приет Закон за търговския регистър, който преуреди процедурата по търговска регистрация от съдебна в административна. Този подход е заимстван от най-добрите европейски практики и цели разтоварване на съдебната система от несвойствени дейности и предоставяне на качествени и бързи услуги на бизнеса. Широко са застъпени възможностите за отдалечен достъп до регистъра чрез Интернет.
Основна цел на новоприетия Административнопроцесуален кодекс е постигането на по-опростена, по-бърза, по-достъпна и по-разбираема за гражданите административна процедура. АПК предвижда създаването на регионални административни съдилища, като по този начин ще се подобри достъпът на гражданите до правосъдие.
Многобройните изменения и допълнения в Кодекса на труда са насочени към закрепване на повече права за работниците и служителите в съответствие с европейските изисквания. Предвидена е детайлна уредба на реда и условията за избор и функциониране на синдикалните организации на работниците и служителите, както и провеждането на задължителни процедури за информация и консултации с работниците и служителите по различни аспекти на трудовото правоотношение.
За осигуряване сигурността на оборота и интересите на различните субекти при осъществяване на електронна търговия се наложи създаването на съответна нормативна уредба, която да уреди по адекватен начин отношенията в съвременното информационно общество. В тази връзка се прие и обнародва Закон за електронната търговия.
