Един от най-често изтъкваните аргументи в полза на преразпределението на средства от страна на правителството чрез т.нар. „държава на благоденствието“ гласи: „Ако няма държавни институции, които да събират пари под формата на данъци и след това да ги насочват към нуждаещите се (т.е. към бедните), вторите няма да могат да оцелеят.“ Вниквайки в тази логика лесно откриваме съдържащото се в нея имплицитно схващане, че относително по-бедните биха били излишни, ако трябваше да разчитат само на свободния пазар за препитанието си; все пак ако за индивидите, които изпитват емпатия към бедните, пазарът беше разумна алтернатива, те нямаше да настояват за преразпределение. В тази статия ще разгледаме внимателно този довод в подкрепа на намесата на социалните правителствени институции и трансферните плащания.

Първо трябва да направим някои важни уточнения. Тъй като относително по-богатите имат по-висок жизнен стандарт поради това, че икономически са по-производителни, дефиницията ни за „бедни“ е:индивиди, които имат относително ниска (включително и изключително ниска) производителност на труда.[1] В статията няма да разглеждаме маргинални и редки причинители на спад на стандарта на живот, като тежките природни бедствия, войните и различни видове други катастрофи, които водят до спад на производителността поради унищожаване на капиталовите ресурси на дадена територия. Освен това се абстрахираме от различните представи за „човешката природа“ и морала; т.е. не представяме действащите хора нито в светлината на идеята, че „човек за човека е вълк“, нито като оптимално емпатични индивиди, нито като нещо между тези две крайности. Фокусът на материала не е да оцени ефектите от съществуващите социални политики; част от тях сме разгледали другаде.[2]

Икономическите модели в защита на бедните

Едни от първите уроци, който всички студенти по икономика учат, е урокът за разделението на труда. Накратко той гласи, че когато отделните индивиди се специализират в производството на различни неща или процеси, материалното благосъстояние на цялото множество хора се подобрява. Може би в този момент някой би се запитал: „Добре, но какво значение има това за хората, чиято производителност на труда е ниска при все, че най-вероятно дори и на пазар, на който се наблюдава високо ниво на специализация на труда, те ще останат безработни?“

Нека разгледаме абстрактния пример, в който имаме двама индивиди: единият олицетворява производителен човек с висок жизнен стандарт (α), а другият – нископроизводителен работник с нисък стандарт на живот (Ω). В тази икономика имаме две стоки – стока А и стока B. Допускаме, че и двамата могат да произвеждат всяка от стоките, като разликата е само във времето, което им отнема да го направят. Производителността им (т.е. количествата, които могат да произведат за 1 час) е показана в Таблица 1.

Данните в таблицата показват, че за 1 час труд α може да произведе 160 единици от стока А или 80 единици от стока B (или някаква комбинация между двете), докато Ω е способен да произведе 20 единици от стока А или 20 единици от стока B (или по 10 от всяка, например). И с невъоръжено око се вижда, че по отношение на стока А α е 8 пъти по-производителен от Ω, а спрямо стока B – 4 пъти. Пред тези данни може би всеки би възкликнал: „При все че де факто няма база за сравнение между α и Ω, то е ясно, че за толкова малко продуктивен служител като Ω няма място на пазара.“

Само че нещата не стоят точно така през погледа на α и на потенциалния му работодател. Да, в абсолютно изражение α е несравнимо по-производителен от Ω. Но нека погледнем производителността през погледа на α. Ако той иска да произвежда стока B, в рамките на 1 час ще трябва да пожертва(т.е. да не произведе) 2 единици от стока А. Следователно алтернативната цена на α за всяка произведена единица от стока B са две непроизведени единици от стока А. Именно поради тази причина той ще се насочи към производството на това, в което е относително по-добър, а именно – стока А. По отношение на нея алтернативната му цена е много по-ниска и възлиза на 0,5 единици от стока B, които не биват произведени.