Като една от най-радикалните и успешни реформи в България определят въвеждането на валутен борд независимите икономисти от групата Macro Watch, създадена по инициатива на Институт "Отворено общество" - София. Те дадоха пресконференция на 30 юни 2009 г., на която представиха постиженията и предизвикателствата пред валутния борд у нас 12 години след въвеждането му.
"Валутният борд се ползва с подкрепата на българските граждани и бизнес и трябва да бъде запазен", заяви Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.
Преди въвеждането му на 1 юли 1997 година, инфлацията в България имаше двуцифрени и трицифрени нива. За няколко месеца през периода 1996-1997 тя достигна до хиперинфлация, надхвърляйки 1000 процента. Вместо необходимите реформи, прeз първата половина на 90-те години се печатаха пари за попълване на бюджетните дефицити. По този начин се обезценяваше стойността на парите и се топяха спестяванията на населението. Икономиката беше в постоянен спад и стагнация, чуждите инвестиции бяха рядкост, а целият държавен сектор на икономиката и банковата система бяха губещи и постоянно на ръба на фалита. Закономерно, негативните натрупвания доведоха до големия крах през 1996-1997 година, при който почти цялата банкова система фалира, левът се обезцени драстично, а икономиката се сви с над 20% за няколко тримесечия.
Участниците в дискусията "12 години валутен борд" (отляво надясно): Георги Ангелов, Георги Стойчев, Георги Ганев и Лъчезар Богданов. Снимка: Econ.bg
Едва при тази тежка криза стана възможно да се забрани на политическата власт да манипулира парите и да генерира инфлация. Това беше постигнато чрез въвеждането на валутния борд, при който левове могат да се издават само ако са покрити изцяло с валутни резерви при строго фиксиран курс. Валутният борд забрани печатането на пари за финансиране на бюджетни дефицити и стимулира политиците да започнат отдавна отлаганите реформи.
Съвсем закономерно, според икономистите от Macro Watch, именно за 12-те години на валутен борд, българската икономика преживя един от най-дългите периоди на растеж, висок приток на чужди капитали, стабилност и конвертируемост на българския лев и постепенно увеличаване на заетостта. В същото време, държавният дълг се стопи от рекордно високи до рекордно ниски нива.
Всичко това спечели доверието на българските граждани, като направи валутния борд една от най-подкрепяните институции в страната - с над 55% подкрепа и едва 15% противници. Валутният борд е доказателство, че когато една реформа се направи добре, тя печели обществена подкрепа, убедени са икономистите от Macro Watch.
"Това не е нещо лошо за нас, наложено по необходимост "отвън". Валутният борд е лош за политиците, но добър за гражданите и икономиката", заяви Лъчезар Богданов от Industry Watch.
Настоящата световна криза доведе до първата рецесия в България от въвеждането на валутен борд насам. Спадът на данъчните приходи през първите няколко месеца на годината постоянно се задълбочава, като при ДДС намалението на приходите е 38% през април. "Необходими са мерки за овладяване на държавните разходи така, че да се избегне бюджетен дефицит", предупреди Георги Ангелов от Институт "Отворено общество" - София. Той напомня, че страните с най-висок бюджетен дефицит в Източна Европа са най-силно засегнати от кризата и сега дори подкрепата на МВФ трудно може да ги извади от тежката ситуация, в която сами са се поставили чрез неразумно харчене.
Валутният борд в България се радва на подкрепата на мнозинството сред електоратите на основните политически партии. Общественият консенсус по полза на борда е висок. Ако съществува някакъв риск за стабилността на валутния борд, то той се крие във воденето на небалансирани политики, заявиха икономисти от групата Macro Watch по време на пресконференцията "12 години валутен борд: постижения и предизвикателства".
"Валутният борд ще бъде един от индикаторите за успеха или провала на следващото правителство", изтъкна Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество" - София.
Георги Ангелов представи постиженията на борда от въвеждането му до наши дни. Същевременно той заяви, че през последните 4 месеца бюджетният излишък на страната постепенно се топи и че данъчните приходи рязко намаляват. Ангелов предупреди, че ако тази тенденция се запази и не се вземат мерки за затягане на бюджетната дисциплина, в средносрочен план стабилността на борда може да бъде поставена под въпрос. Подобна теза защити и Георги Ганев. Той заяви, че единствената възможност за излизане от борда е да се вземе политическо решение по този въпрос. Ганев, подобно на Лъчезар Богданов, е на мнение, че правителството трябва да затегне бюджетната дисциплина, за да избегне лошите сценарии.
Macrо Watch е инициатива на Институт "Отворено общество" - София, чиято цел е периодично да анализира икономическата ситуация и рисковете пред страната.
Презентация на постиженията на валутния борд ще откриете в прикачения файл.
Новини от пресконференцията на тема: "12 години валутен борд: постижения и предизвикателства" може да прочетете тук и тук.
