Преди дни НСИ публикува обобщените си годишни данни за 2015 г. от наблюдението на работната сила, които показват, че миналата година е била най-силната за пазара на труда от началото на кризата. Броят на заетите се е увеличил с 50 500 през миналата година спрямо ръст с 46 500 през 2014 г., а коефициентът на заетост се е покачил с 1,1 процентни пункта до 49,1% (за населението на 15 и повече години). Коефициентът на заетост вече изпреварва стойността си от 2007 г. и ако този темп на създаване на нови работни места продължи и през 2016-2017 г., има голяма вероятност тази или следващата година да достигне най-високото си ниво въобще (50,8% през 2008 г.).

Източник: НСИ

Това, което е притеснително, е, че има няколко групи, които не участват в създаването на новата заетост:

1/ хората с основно образование – коефициентът на заетост в тази група се запазва непроменен спрямо 2014 (20,8%), а броят на заетите дори намалява;

2/ хората с начално и по-ниско образование – коефициентът и тук остава без промяна от 2014 (11,4%), а работните места се свиват;

3/ младежите на 15-24 г. – при тях заетите намаляват с 9 500 спрямо 2014 г., а коефициентът  на заетост се смъква до 20,3% през 2015 г. спрямо 20,7% предходната година.

Паралелно с увеличената заетост в икономиката през 2015 г. се наблюдават други два положителни процеса – намаление както на безработицата, така и на икономическата неактивност.

При безработицата се отчита спад на броя на безработните със 79 400 през 2015 г. – най-големият до момента (откакто започва да се съставя статистиката за работната сила през  2003 г.). Макар и основната причина за спада на безработицата да е новата заетост, част от обяснението се крие и в демографските процеси, т.е. в ежегодния спад на населението[1].

Коефициентът на безработица също бележи рекорден спад миналата година, с 2,3 процентни пункта. Коефициентът на безработица намалява във всички групи по възраст и образование с изключение на тези с начално и по-ниско образование, където се покачва до 43,1% (спрямо 42.7% през 2014 г.), въпреки че броят на безработните леко се свива дори и в тази група.

Това, което трябва да се отбележи като изключително положителна динамика в данните, е, че намаляват както краткосрочно, така и дългосрочно безработните. Разбира се, тук не знаем до каква степен намалението е заради демографските процеси или заради намирането на работа във всяка група, но е факт, че спадът на безработните е равномерно разпределен между краткосрочно и дългосрочно безработните. Все пак, безработните с престой извън заетост над 2 години, макар и да намаляват с близо 20 000 миналата година, остават най-многобройната група в редиците на безработните – около 40% от всички безработни са именно такива дългосрочно незаети, като техният дял дори се покачва спрямо 2014 г. (когато са били 38% от всички).

Както беше отбелязано по-горе, друга положителна тенденция през 2015 г. е, че икономически неактивните (тези, които нито работят, нито търсят активно работа) също намаляват  – с 15 900 души, като броят на обезкуражените намалява с 19 200 за годината. Прави впечатление, че намалението на неактивните е дошло именно от тези, които желаят да работят, но по някаква причина не търсят активно работа  (най-често – обезкураженост, т.е. липса на вяра, че могат да си намерят работа). Реално точно тази част от неактивните - желаещите да работят, заедно с безработните, показват неизползвания ресурс на трудовия пазар. За 2015 г. техният сбор през 2015 г. е около 561 000 души.

Към момента изглежда, че положителните тенденции на пазара на труда ще продължат и през 2016 г., тъй като този пазар следва с известно закъснение тенденциите в производството. А съвкупното производство миналата година изненада с доста по-висок ръст от очакваното, като БВП реално се увеличи с 3% спрямо очаквания за не повече от 2% в началото на годината.

Отворените данни за свободните работни места на Агенцията по заетостта също показват, че оживлението на пазара на труда продължава и в началото на 2016 г. Към 17 март 2016 г. свободни са 15 313 работни места, като техният брой показва продължаващо нарастване спрямо данните за февруари (15 152) и януари (11 291). Претеглена към броя на свободните работни места по различните обяви, средната брутна заплата за свободните работни места в страната на база 8-часов работен ден е 599 лв. при 536 лв. през август 2015 г. Т.е. видно е, че и тенденцията на чувствително покачване на заплащането, която наблюдавахме през 2015 г., продължава и през 2016 г., включително и заради поредното вдигане на минималната заплата от началото на 2016 г. (с 40 лева до 420 лв.).

Големият въпрос, от който ще зависи продължаващото подобрение на пазара на труда, е каква част от тези над половин милион души, които са неизползваният ресурс в икономиката, имат търсените от работодателите качества, умения и образование, т.е. доколко те са „продаваеми” на трудовия пазар. Всяко бъдещо повишение на заетостта или намаление на безработицата и неактивността ще зависят именно от отговора на този въпрос.

Статията е публикувана от Института за пазарна икономика. Автор: Десислава Николова.