Банковата империя в Централна и Източна Европа, която Херберт Степич изгради чрез австрийската Raiffeisen Bank International (RBI) ("Райфайзен Банк Интернешънъл") може да стане жертва на жестока борба за власт в групата, в резултат от неговото внезапно напускане, коментира агенция "Ройтерс".

Степич подаде внезапно оставка миналия месец, като главен изпълнителен директор на банковата група, в опит да я защити от евентуално увреждане на имиджа й, след разкритията, че е сключвал съмнителни сделки с имоти в данъчния рай Сингапур.

Запознати източници, близки до групата изразиха мнение, че неговата собствена банка, е спомогнала за отсраняването на висшия банкер, направил същата тази банка втория по големина кредитор в развиващите се европейски пазари.

Степич отрече обвиненията в използването на дружества за прикритие, за сключване на сделки, които се разследват от банката, от централната банка на Австрия и от регулатора на финансовите пазари и каза, че винаги е действал в съответствие с данъчните правила.
 
Той е "глава" на банката от 2001 г. насам, а работи в нея от 40 години. Чрез многобройни нови компании и придобивания той изгради дъщерна мрежа в 17 страни в Източна Европа – стигайки до големите банки в Русия, Украйна и Полша.

"Те търсеха възможност да се освободят от него по начин, по който той не би се върнал повече при тях", заяви един от дългогодишните служители на банката, помолил да не бъде назоваван.

Банката е един от малкото чуждестранни играчи, които успешно присъстват на кредитния пазар в Русия, но има известни опасения за експозицията си към пазара там, пълен с кредитен, правен риск и корупция.

Йозеф Стамфер, директор на австрийската асоциация на банката каза, че най-голямата тревога на местните банки в момента е, че новите международни правила за размера на капитала, който банките трябва да държат неизползван, би ги оставило без достатъчно ресурси, за да отпускат заеми на местно ниво, в обичайните им обеми.

Съществуват предположения, че групата ще съсредоточи усилията си на вътрешния пазар. Това би могло да означава разпродажба на процъфтяващия бизнес на банката в Русия, който й генерира печалба в размер на 157 млн. евро за първото тримесечие на годината.

Погледнато от друга страна руския пазар в дългосрочен план може да се "срине", ако глобалният бум на шистовия газ продължи да подкопава икономиката на Русия, която е изградена на база - износ на енергия.

Така, че те първа предстои да видим каква стратегия ще избере да следва голямата европейска финансова група.