Ограничаването на имиграцията ще навреди на икономическия растеж, твърди ново проучване на Citigroup и Oxford Martin School, цитирано от "Файненшъл таймс". Според него две трети от растежа на САЩ от 2011 г. са пряко следствие от миграцията. Във Великобритания, ако имиграцията бе замразена през 1990 г., така че броят на мигрантите да остане постоянен, икономиката щеше да е с поне 9% по-малка, отколкото е в момента. Това се равнява на реална загуба в брутния вътрешен продукт от над 175 милиарда паунда за 15 години. В Германия, ако имиграцията бе замразена по подобен начин, нетната икономическа загуба щеше да бъде 6% или 155 милиарда евро.

Във Великобритания възможността имигранти да започнат свой собствен бизнес е два пъти по-голяма от тази британци да го направят. Повече от половината американски стартъпи, оценявани на над 1 милиард долара, са основани от имигранти. Освен това в САЩ имигранти да основат компания, да създадат защитена с патент иновация или да спечелят Нобелова награда е два до три пъти по-вероятно, отколкото да го направят родени в САЩ хора.

Имигрантите обикновено получават образованието си другаде и напускат страната преди пенсиониране, което означава, че размерът на плащаните от тях данъци е значително по-голям от този на получаваните социални помощи.

Има обаче растящо разделение между позитивния икономически ефект и засилващото се негативно отношение към имиграцията. Причината е, че ползите не са равномерно разпределени. Миграцията тласна напред най-продуктивните региони, задълбочавайки регионалните неравенства.

Според проучването отношението към миграцията често е откъснато от реалния й ефект. Страни с едни от най-ниските проценти на родени в чужбина хора, като Полша и Унгария (и в двете под 2%) са най-силните противници на имиграцията, въпреки че и в двете държави раждаемостта е ниска, населението застарява и се увеличава недостига на трудовия пазар.

В същото време градове като Лондон и Мелбърн, където над една трета от населението е съставено от чужденци, са много по-гостоприемни в сравнение с малки населени места, в които мигрантите представляват по-нисък дял от населението.

Някои политици използват растящия брой на мигрантите или изолирани случаи на престъпления, за да трупат подкрепа. Макар тези притеснения да трябва да бъдат изслушани и да се намери решение за тях, намаляването на имиграцията не е отговорът, казва един от авторите на доклада, според когото засилването на контрола единствено ще забави растежа, ще засили неравенствата, ще подкопае социалното сцепление и ще доведе до порочен кръг на допълнителен контрол.