Глава Първа
Висше Образование:
Качество, Справедливост и Ефективност
Тази глава представя заедно четири документа, които са резултат от Срещата на Министрите на образованието в ОИСР, проведена в Атина на 27-28 юни 2006 г.
Първият документ представлява обобщение на дискутираните проблеми от страна на председателстващия срещата. Той представя се дискутират превръщането на висшето образование в по-всеобхватно и по-качествено. Нужни са реформи в следните шест области: подобряване на финансирането, справедлива достъпност до висше образование, ясна представа какво учат студентите, насърчаване на разнообразието, стимулиране на изследванията и иновациите, и разработването на ефективна политика за нарастващата миграция и интернационализация.
Вторият документ е речта на Генералния секретар на ОИСР - Анхел Гуриа. Той напомня на делегатите как дебатът за интернационализацията е станал централен за висшето образование. Това са налага от новите политически инструменти като Европейския процес от Болоня, заради изследователите и студентите работещи и учещи извън техните родни страни и заради глобалната конкуренция за висококвалифицирани кадри. Г-н Гуриа подчертава, че спешно е необходима реформа в начина на финансиране на образованието, особено в тези страни, където то е публично финансирано, но недостатъчно адекватно, за да покрие цената на експанзията. Той постави ударение върху нуждата за по-добро оценяване на резултатите на висшето образование, като даде пример с PISA (Програма за международна оценка на учениците) обаче във висшето образование с цел проучване качествата на студентите.
Третият документ е описание на проблемите, задали рамката на дебата. Той покрива факторите, влияещи върху бъдещето на образованието, включително технологиите, глобализацията, демографската ситуация и управлението. Документът разглежда целите на висшето образование и намесата на властта, въпроса кой трябва да плаща за висше образование, съществуват ли по-добри начини за измерване качеството на висшето образование и как можем да подобрим приноса му към икономиката.
Последният документ предоставя набор от индикатори в графична форма. Тези индикатори покриват по-широк социален и икономически контекст; достъп, участие и напредък; разходи за висшето образование; икономическа възвръщаемост; интернационализация.
Глава Втора
Интернационализацията на висшето образование:
към ясно определена политика.
Само допреди двадесет години, страните гледаха на студентската мобилност като начин студентите да се докоснат до света, надявайки се така да създадат елитни международни мрежи. Университетите приветстваха международните студенти, но рядко полагаха усилия да ги потърсят първи. Днес задграничното обучение e все по-често възприемано като лост за икономическо развитие. Между 1998 - 2004 г. броят на чуждестранните студенти в ОИСР нарасна със 70%, за да достигне 2,3 млн. Увеличената конкуренция между страните и между образователните институции да привличат чуждестранни студенти и учени, както и възникването на нови форми на задгранично обучение представляват нов контекст на политика. В добавка ползите, в частност икономическите, които възникват от задграничното обучение изглежда имат нарастващо значение.
Задграничното висше образование предоставя на страните реални образователни, културни, политически и икономически възможности. За да се възползват от тях, страните трябва да определят нов подход, адаптиран към ситуацията и техните цели, който в перспектива обхваща и области извън образованието. Политиката на тези нужди трябва да бъде обвързана с икономическата и социалната политики, тъй като тази политика изисква инструменти извън тези, с които разполага областта на образованието, като визи и обменни политики.
Идентифицирани са четири основни подхода за задгранично висше образование. Подходът на взаимното разбиране (mutual understanding approach) акцентира основно върху политическите, културните, академичните и подпомагащите развитието цели. Подходът на миграция на квалифицирани кадри (skilled migration approach) съдържа целите на подхода на взаимното разбиране, но също така включва един по-активен и по-целенасочен подход към наемането на чуждестранни студенти. Той цели да привлече талантливи студенти (и учени) да работят в икономиката на приемната страна или да спомогнат за по-високата конкурентноспособност на нейните образователен и изследователски сектори. Подходът на генериране на приходи (revenue-generating approach) съдържа целите на предните два подхода, но също така има откровено комерсиални цели. При този подход международните студенти плащат сами пълната цена на тяхното образование, без никакви държавни субсидии. Подходът на изграждане на капацитет стимулира използването на внесените отвън във висшето образование кадри като начин за създаване на капацитет за т.нар. развиващи се страни. Не всички подходи са еднакво постижими за различните страни и всяка се съобразява със собствените си проблеми. Целта не е просто да се насърчава износа на образователни услуги. Както няколко страни от Азия и Близкия Изток показаха, вносът на образователни услуги може да бъде също толкова изгоден, както и износът.
Тази глава поставя много политически въпроси и предизвикателства: Как могат развитите и развиващите се страни едновременно да печелят от задграничното висше образование? Освен че помага на развиващите се страни да развият своите икономики и образователни капацитети, не води ли задграничното висше образование и до изтичане на мозъци и намалена подкрепа за следгимназиалното образование? Какво е отражението на задграничното висше образование върху националните системи за висше образование и държавните политики в областите на достъпа до такова, качеството му и публичното му финансиране? Каква трябва да е позицията на не-англоезичните страни спрямо налагането на английския език като език на преподаване?
Глава Трета
Преподавателите: Постигане на стремежите и повишаване на мотивацията
Всички страни се стремят да подобрят своите училища, за да отговарят на повишените социални и икономически очаквания. Като най-важният ресурс в училищата учителите са център на усилията за усъвършенстване. Подобряване на ефикасността и достъпа до училище зависи в голяма степен от осигуряването на висококвалифицирани, добре подготвени и мотивирани да се представят на върха на възможностите си учители. Съществуват значителни изследвания и развитие на политики относно обучението на учителите и развитие на способностите им, както и на подобряване на училищните условия. Много по-малко е акцентирано върху мотивацията на учителите, в частност на ролята на политиките за осигуряване, че учителите работят в среда, която спомага за успеха, а ефективните учители желаят да продължат да преподават.
Постигане на стремежите и повишаване на мотивацията на преподавателите е ключов приоритет за политическите решения, имайки предвид данните, че подобряване на работата на преподавателите най-вероятно е тази политическа насока, която ще доведе до значими придобивки в обучението на учениците (ОИСР, 2005). Мотивацията на преподавателите е важна за насърчаване на училищните реформи, тъй като до голяма степен добре-мотивираните учители са тези, които осигуряват успешното прилагане на реформи в училищата. Мотивиран преподавател е не само този, който се чувства задоволен, но и този който се стреми към усъвършенстване и професионален растеж.
Често има притеснения, че преподавателите не са достатъчно оценявани и подкрепяни в тяхната работа и в някои страни те напускат професията вкупом (ОИСР, 2005). В повечето страни от ОИСР през 1999г. над 50% от преподавателите по математика в осми клас са убедени, че обществото не оценява тяхната работа. По-голямата част от тези учители заявили, че биха сменили работата си ако имаха тази възможност. Учители, които напускат професията често разказват, че факторите, които са ги привлекли към преподаването - работата с ученици и колеги, професионална независимост и възможности за лично и интелектуално израстване - са все по-трудни за постигане в ежедневната работна реалност.
Тази глава изследва какво е важно за учителите и как най-добре се мотивират те за постоянна и по-качествена работа. Отчасти дава сведения за научната литература относно мотивацията за работа в областта на организационното поведение. Мотивацията за работа, най-общо казано, е добре изследвана и съществуват значителен брой експериментални и практически данни. Това изследване хвърля светлина върху това как ‘присъщата’ и ‘неприсъщата’ мотивация могат да насърчат резултати в работата, като например представяне, задоволяване и благосъстояние на работниците. Приложението на това проучване на преподаването като професия е рядко. Затова тази глава в повечето случаи е базирана на изследвания за работната мотивация като цяло. Тази глава се базира и на наскоро завършения проект на ОИСР Привличане, развитие и задържане на ефикасни преподаватели, в който взеха участие 25 страни (ОИСР, 2005).
Глава Четвърта
Подобряване на ученето чрез формиращо оценяване
Тази глава представя как формиращото оценяване - чести, интерактивни оценявания на разбраното от учениците и на техния напредък с цел идентифициране нуждите на ученето и формиране преподаването - може да спомогне на страните за реализацията както на качествени, така и на справедливи образователни резултати. Между 2002 г. и 2004 г. ОИСР изследва политиката и практиката на формиращото оценяване в произволни класни стаи на гимназиалния курс в осем системи (Австралия [Куинсланд], три канадски провинции, Дания, Англия, Финландия, Италия, Нова Зеландия и Шотландия). Формиращо оценяване: Подобряване на ученето в гимназиалния курс (ОИСР, 2005 г.) също така включва преглед на англо-, френско- и германоезичната литература относно формиращото оценяване.
Всяка една от проучваните страни е направила важни крачки в посока практическото приложение на формиращото оценяване. Те са мотивирани от количествените и качествените данни, че преподаването с включено формиращо оценяване е спомогнало за нарастване на нивото на ученическите постижения. Това преподаване е способствало учителите да посрещат нуждите на все по-диверсифицираните ученически групи, спомагайки за подобряване на справедливостта в ученическите резултати.
Докато всяка една страна, участвала в проучването, има политики за насърчаване на по-широкото използване на формиращото оценяване, все още има какво да се желае. Страни използващи смесени подходи, които инвестират в насърчаване на промяната и изграждането на капацитет, е по-вероятно да тласнат промените по-надалеч.
Съществува законодателство насърчаващо и спомагащо прилагането на формиращо оценяване и установяването му като приоритет. Полагат се усилия за стимулиране на използването на обобщаващи данни за формиращи цели. Ръководните принципи за ефективно преподаване и формиращо оценяване са поставени в националните учебни планове и други материали. Осигуряването на инструменти и примери спомагат за ефективно формиращо оценяване. Съществува професионално развитие на учителите относно формиращото оценяване. Всички образователни системи ще трябва да засилят набора от използване политики и да инвестират повече, ако искат да предизвикат истинска промяна в преподаването и оценяването в цялата образователна система.
Страните ще трябва по-добре да подредят подходите на микро и макро ниво. На най-базовото ниво това значи, че отговорните за образователните политики лица гарантират, че тези политики няма да си съперничат. На по-комплексно ниво елементите на формиращото и сумиращото оценяване се подсилват един с друг. Една по-постоянна употреба на формиращото оценяване из цялата образователна система ще помогне на съответните отговорни лица да дефинират пречките пред неговото по-широко използване в класните стаи.
Глава Пета
Полови разлики при работата на учениците по математика
В областта на половото равенство в образованието е постигнат голям напредък. Във всички страни от ОИСР днес е много по-вероятно по-младите жени да имат гимназиално или висше образование, отколкото жените преди едно поколение. Процентът на жени с университетско образование е равен или дори по-голям от този за мъжете в две трети от страните на ОИСР. Обаче жените все още не са добре представени в области като математиката и други точно науки. Тази глава предполага, че в тази област са необходими действия, насочени към младежта и децата.
Докато половите разлики в представянето на учениците не са толкова големи, то се забелязват големи разлики по отношение на интереса и удоволствието от математиката при мъжете и жените, както и във вярата в собствените възможности, емоциите и стратегиите за учене, свързани с математиката. Петнадесетгодишните момичета показват по-малка вяра в своите математически способности и по-силни чувства на притеснение, безпомощност и стрес в часовете по математика сравнени с момчетата.
Ученето зависи от мотивацията и увереността, но и от познавателните умения. Така, че образователните системи, които са подобрили представянето на момичетата по математика и точните науки трябва да поощрят по-силен интерес от тяхна страна към тези предмети. Има добри причини за това: висококачественото учене изисква време и усилия. То включва контрол върху учебния процес както и експлицитна проверка на връзките между придобитите вече знания и новата информация, формулирането на хипотези относно възможни връзки и тестване на тези хипотези в контекста на новия материал. Учащите ще вложат усилия само ако имат силен интерес към предмета или има награда за добро представяне. Следователно учениците трябва да желаят да се научат как да учат. От гледна точка на преподаването това означава, че ефективните начини за учене - включително поставяне на цели, избиране на стратегия и контрол и оценка на учебния процес, могат да бъдат поощрявани от образователната среда и от учителите, както за мъжете, така и за жените. Мотивацията и самоувереността са безценни за резултати, които насърчават ученето през целия живот.
Като цяло, резултатите предполагат, че образователните системи трябва да се насочат към някои аспекти на отношението и поведението на учащите във връзка с математиката, в частност за жените, и да смятат тази цел за основна в мисията на образователните системи. Това се отнася както за първичното обучение на преподаватели, така и за тяхното по-нататъшно усъвършенстване и квалификация.
