Предварителните данни за БВП за 2017 г. показаха реално нарастване от 3.6%, което е по-ниско от 3.9% за 2016. На фона на формиралия се към средата на миналата година оптимизъм тези данни са по-ниски от очакваното. Фактът, че нарастването на БВП през 2017 г. е по-ниско от 2016-а, и фактът, че е по-ниско от очакваното, изискват обяснение и тълкуване, за да се разбере по-добре случващото се с българската икономика на макрониво. Но при анализите е добре да не се забравя, че разбирането на ситуацията в конкретния случай има две страни, от които сравнително сложното приложение на макроикономическата теория е само едната.
От тази първа страна обяснения може да се търсят в конюнктурно-структурни причини, откривани чрез прилагане на различните макроикономически модели към случилото се. Например за песимистите е важно, че забавянето на БВП се случи в момент, в който международната конюнктура видимо се подобри и можеше да се очаква българската икономика да се възползва от нея. Това им дава основания да търсят причините в досега непроявени, но съществуващи структурни слабости, например изчерпване на досегашния сравнително интензивен начин на растеж, липса на подобрения в жизненоважни аспекти на бизнес средата, натрупващи се проблеми с човешкия ресурс.
С подобни структурно-конюнктурни аргументи оптимистите биха могли да кажат, че малко по-бавното нарастване на реалния БВП се дължи на подобрена негова структура, доколкото за първи път от доста време насам брутното капиталообразуване нараства с темпове, сравними с тези на стопанството като цяло. Всъщност единственият фактор, който дърпа данните за БВП надолу, е най-бързият от седем години ръст на вноса (и най-голямо негово превишение над ръста на износа от десет години), който обаче сигнализира за първи път от доста време насам за увеличен приток на капитал към България. От тази по-оптимистична гледна точка малкото забавяне през 2017 г. може да се разкаже като поемане на дъх преди следващо ускоряване.
От другата страна на тези макроикономически структурно-конюнктурни разкази обаче има един значително по-прост, който се свежда до отбелязване на почти елементарен логистичен аспект на производството. Става въпрос за броя работни дни през годината. Изминалата 2017-а е първата от повече от четвърт век насам, а вероятно и в историята на България изобщо, в която работните дни бяха под 250, а именно 248 – с цели четири по-малко, отколкото през 2015 и 2016 г.
От гледна точка на логистиката на производствения процес е ясно, че в неработен ден в икономиката се добавя по-малко стойност, отколкото в работен. Само за илюстрация, ако в един среден неработен ден се добавят три четвърти от стойността, която се добавя в един среден работен, то четири работни дни по-малко през една година спрямо предходната означават по-малко добавена стойност малко над 0.3% от БВП. С други думи, при отчитане на разликата от четири работни дни през двете години и на съобщеното от НСИ общо нарастване на реалния БВП с 3.6%, през 2017 всъщност реалният БВП средно на един „ефективен“ работен ден е нараснал спрямо 2016 с 3.9%. А ако се отчете и фактът, че 2016-а беше високосна, това нарастване става 4.1%. Ако същият тип груба сметка се приложи само за четвъртото тримесечие (62 работни дни през 2017-а срещу 64 през 2016 г.), то отчетеното нарастване на реалния БВП за тримесечието от 3.6% става нарастване средно на ефективен работен ден от 4.2%.
Оставяйки тези сметки настрана, добрата новина през 2018 г. е, че най-после след години лутане беше въведена сравнително проста и ясна система за определяне на неработните дни през годината. Тя означава, че в нормална година ще има около 12 неработни дни извън уикендите, т.е. средно 249 работни и 116 неработни. Това би трябвало в бъдеще да намали значително колебанията в отчитания БВП, дължащи се единствено на значителни колебания в броя на работните дни.
Автор Георги Ганев, колумнист на Форбс България.
