След година на много бавно икономическо възстановяване на България през 2014, през 2015 очакванията са за по-силно търсене от Еврозоната (макар и все още слабо), което да генерира по-бърз растеж на износа. В същото време изключително ниските цени на петрола ще насърчават вътрешните инвестиции и потребление. Като цяло, очакванията са БВП на България да достигне нива на растеж 2,1% през 2015 г. и след това 3,1% през 2016. Това се казва в Прогнозата за Еврозоната на световната компания за одит, данъчни и финансови консултации Ernst & Young (Е&Y).

Въпреки че износът достигна покачване от приблизително 1,7% през 2014, през 2015 очакванията са за увеличение от 3,5%. Нивата на износа се влияят изключително силно от търсенето в Еврозоната, съответно и от икономическия растеж, който засега остава доста муден.

Еврозона

След колебливото възстановяване през 2014, еврозоната навлезе в 2015, подпомагана от два важни двигателя на растежа –ниските цени на петрола и количествените улеснения на ЕЦБ. Тези двигатели на растежа ще подкрепят вътрешното възстановяване, което започна през 2014, подпомагайки растежа на БВП от 0,9% до 1,5% през тази година и до 1,8% през 2016.

В средносрочен план прогнозата остава умерена поради няколко структурни фактори като нуждата от фискални ограничения и постепенно намаляващата, но все още висока безработица, която влияе негативно на растежа на заплатите. Това означава, че растежът ще се задържи на нива от около 1,6% на година в периода от 2017-2019.

Ниските цени на петрола подпомагат постепенното подобряване на икономиката на еврозоната през 2015, възстановяването на пазара на труда и връщането на доверието на потребителите.

Оценката за растежа на реалния потребителски доход на Прогнозата за Еврозоната е той да се увеличи с 2,5% тази година, което води до увеличение на потреблението от 0,9% през 2014 до 1,6% през 2015.

Том Роджърс, старши икономически съветник на Прогнозата за Еврозоната на EY, коментира:

„Очакваме покачването на потреблението през тази година да бъде най-силно от 2007 година насам. Домакинствата ще имат с 10 до 15% по-ниски сметки за гориво. Тъй като енергията и горивата възлизат на около 10% от потребителската кошница в еврозоната, реалните доходи трябва да се увеличат с 2,5%. Независимо от това, правителствата трябва да продължат реформите на трудовия пазар, за да се справят с почти рекордните нива на безработица и да работят за разширяване на възможностите за заетост на младите и на хората с по-ниски нива на квалификация. “

Страхът от дефлация кара Европейската централна банка да подпомага износителите

Вследствие на по-ниските цени на петрола инфлацията спадна допълнително от 0.4% през октомври до -0.6% през януари, засилвайки опасенията за по-продължителен спад на цените в еврозоната.

Последващите планове на ЕЦБ за увеличаване на размера и промяна в обхвата на закупените активи ще подпомогнат възстановяването на икономиката през следващите няколко години. Очакванията са инфлацията в еврозоната да расте от -0,2% през 2015 до 1,1% през 2016, а след това до 1,7% до 2019.

При равни други условия това би трябвало да отслаби еврото от US 1,14 долара средно през февруари до малко над US 1 долар до края на 2015 според Прогнозата за Еврозоната на EY, което ще предложи на износителите в цялата еврозона значително конкурентно предимство на световните пазари.

Повече инвестиции през 2015 и 2016

По-добрата прогноза за 2015 - 2016, заедно с миналите и настоящи мерки на ЕЦБ създават добра среда за увеличаване на капиталовите разходи през следващите няколко години. Дори и увеличаващото се търсене на кредити все още да не се усеща от банките, условията изглеждат благоприятни за повече инвестиции през следващите месеци.

Изгледите занапред

Роджърс казва: „Правителствата трябва да се възползват от подобряващите се икономически условия и да смекчат всякакви краткосрочни промени от реформите, така че техните дългосрочни цели да бъдат реализирани. Различните страни имат различни приоритети, но като цяло реформите на пазара на труда, промените в данъците и правата на наетите би следвало да подобряват дългосрочните перспективи за растеж. Правителствата не трябва да избягват вземане на трудни решения, защото кризата изглежда вече е преминала.“

Вътрешното търсене нараства с умерен темп през 2015 поради скромно увеличение на частното потребление, ниски цени на лихвите и слаби бизнес инвестиции.

Нивата на потребителските разходи постигат пределно възстановяване през 2014 благодарение на по-високите заплати, ниските нива на дефлация и намаляващата безработица. Ниските цени на петрола ще задържат инфлацията негативна през 2015, подкрепяйки допълнително увеличение на реалните доходи. Това ще помогне за укрепване на доверието в икономическата среда.

Ниски нива на лихвите - 3-месечният междубанков лихвен процент ще остане много нисък през 2015, средно 0,5%. Това следва да насърчи потребителите да вземат заеми, което от своя страна трябва да вдигне потреблението и търсенето.

Приглушени бизнес инвестиции - въпреки наблюдаваното подобрение през последната година бизнес доверието остава относително ниско, а растежът на бизнес инвестициите се забавя четири поредни тримесечия. Продължаващата икономическа несигурност кара фирмите да се въздържат от инвестиции, така че капиталовите разходи ще се възстановяват много бавно докато икономическата среда не се промени в положителна посока.

Растеж от 3,4% в средносрочен план

Нашата прогноза е, че БВП ще расте със средно 3,4% на година в периода 2017-2019, повлиян основно от покачване на износа, наваксване на вътрешното търсене и неблагоприятни демографски тенденции.

Износът възлиза на 70% от БВП, така че как ще расте БВП зависи до голяма степен от реализацията на износа. Прогнозата за обемите на износа е те да нарастват с близо 5% на година в периода 2016-2019.

Очакванията са за засилване на потребителските разходи и на инвестициите през в 2016-2018, както и за наваксване след тежките години на ниско потребление. Но нарастването ще бъде бавно и постепенно предвид очакваната тенденция към намаляване на размера на населението в трудоспособна възраст.