Затегнатите условия на пазара на труда и нарастващият недостиг на работна ръка ще продължат да оказват натиск за увеличаване на заплатите в реално изражение, превишаващо по темп растежа на производителността на труда. Това са изводите от анализ на БНБ.

В резултат повишението на заплатите ще подкрепя нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата и частното потребление през целия прогнозен период, но ще доведе и до по-високи разходи за труд на единица продукция на фирмите.

Това се казва в Макроикономическата прогноза на БНБ.

От банката очакват растежът на номиналните разходи за труд на единица продукция да достигне 12.6% през 2023 г. и постепенно да се забави до 6.2% през 2024 г. и до 5.2% през 2025 г. 

По-високите разходи за труд от своя страна биха могли в дългосрочен план да понижат ценовата конкурентоспособност на българските фирми, което би ограничило и възможностите за растеж на износа, пише в анализа.

По отношение на лихвите от банката посочват, че процесът на повишаване на лихвените проценти в страната продължава да протича сравнително бавно, като по-съществено нарастване се наблюдава в сектора на нефинансовите предприятия. 

Очакваме възходящата динамика на лихвените проценти по депозитите и кредитите да се запази до началото на 2025 г., след което до края на прогнозния хоризонт лихвените проценти да се задържат близо до достигнатите нива, но да са малко по-ниски от тези в предходната прогноза, което отразява актуализираните пазарни очаквания за по-съществено понижение на краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар в еврозоната.

Коефициентът на безработица ще се повиши слабо до 4.4% през 2023 г., отразявайки най-вече влошената външна среда, която допринесе както за нарастването на новорегистрираните безработни в промишлеността, така и за увеличението на регистриралите се в бюрата по труда, с предишна заетост в чужбина, пише още в анализа.

Същевременно  безработицата остава на исторически ниско равнище през 2023 г. в съответствие със затегнатите условия на пазара на труда и запазващата се тенденция към по-голямо търсене на работна ръка в икономиката в сравнение с предлагането. 

Очакваме коефициентът на безработица да се понижи плавно до 4.1% през 2024 г. и до 3.6% през 2025 г. в резултат на прогнозирания икономически растеж и намаляването на населението в трудоспособна възраст.

От БНБ прогнозират растежът на реалния БВП в България за 2023 г. да възлезе окончателно на 1.8% (спрямо 3.9% през 2022 г.), което ще се определя най-вече от нарастването на частното потребление и положителния принос на нетния износ, докато изменението на запасите ще има значителен отрицателен принос за изменението на икономическата активност.

През 2024 г- се очаква растежът на реалния БВП да се ускори до 2.5% през 2024 г. и до 3.4% през 2025 г. най-вече поради очакваното значително ускоряване на растежа на инвестициите, обусловено главно от заложените допускания за изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

В сравнение с макроикономическата прогноза от ноември 2023 г. текущите очаквания са за малко по-нисък растеж на реалния БВП през целия прогнозен период.

Постъпилите допълнителни отчетни данни за икономическата активност през третото тримесечие на 2023 г., обявената от правителството Актуализирана бюджетна прогноза за периода 2024–2026 г. и промените в техническите допускания за външната среда имат основен принос за ревизиите в прогнозата за БВП и компонентите му през целия прогнозен хоризонтспрямо прогнозата от ноември 2023 г., посочват от банката.

Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2023 г., докато за 2024 г. и 2025 г. преобладават рисковете за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий предвид задълбочаващите се глобални геополитически конфликти и все още нереализиралите се в пълна степен ефекти от затягането на монетарните условия в Европа и в САЩ.

В допълнение продължават да съществуват значителни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти по НПВУ и за усвояване на европейски средства, различни от тези по НПВУ, както и от засилване на степента на пренасянето на ефектите от повишаването на основните лихвени проценти на ЕЦБ върху българската икономика.