Броят на заетите в българската икономика ще се понижи с 2,3% през 2020 г., което ще се определя от влошената макроикономическа среда, а предприетите от правителството мерки за запазване на заетостта ще компенсират само частично негативните ефекти от пандемията върху най-засегнатите икономически сектори. Това сочи макроикономическата прогноза на БНБ за месец септември, изготвена от дирекция "Икономически изследвания и прогнози" на банката.

Прогнозите са коефициентът на безработица да се повиши до 6,1% през 2020 г., след което с подобряването на макроикономическата среда да започне плавно да се понижава. В резултат от очаквания по-слаб спад на заетостта спрямо този на реалния БВП през 2020 г. производителността на труда ще се понижи. През 2020 г. очакванията са компенсацията на един нает да забави темпа си на нарастване, за което ще окажат влияние по-малкото отработени човекочасове вследствие на ограничителните мерки срещу COVID-19 по време на извънредното положение в страната.

Сред факторите, които се очаква да подкрепят растежа на компенсацията на един нает през 2020 г., са влезлите в сила в началото на годината промени в политиката на правителството по доходите, както и обявеното допълнително увеличение на заплатите на работещите на първа линия в борбата с разпространението на COVID-19.

Други фактори, които оказват благоприятно влияние за растежа на средната компенсация на един нает в рамките на първата половина на годината, са по-големият спад на наетите в сектори с по-ниски от средните за икономиката възнаграждения и мерките на правителството по запазване на заетостта и доходите на наетите. Възстановяването на растежите на заетостта и на производителността на труда, както и продължаващото увеличение на заплатите в сектор "образование" през 2021 г. ще доведат до ускоряване на растежа на заплатите за периода 2021–2022 г. спрямо 2020 г. В резултат - растежът на номиналните разходи за труд на единица продукция ще се ускори значително през 2020 г., но в следващите две години ще се забави съществено.

БНБ прогнозира, че на годишна база инфлацията ще се забави до 0.3% в края на 2020 г. (от 3.1% в края на 2019 г.), отразявайки същественото понижение на цените на енергийните продукти в съответствие с низходящата динамика на международната цена на петрола в евро на годишна база. Базисната инфлация се очаква да се забави в края на годината главно под

въздействието на прогнозирания спад на частното потребление, в резултат на което се предвижда по-ниска инфлация при услугите и понижение на индекса на цените

на нехранителните стоки. Значително забавяне на инфлацията се очаква и в групата

на храните, което ще бъде най-силно изразено в групата на месото и месните продукти. Обявените от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) понижения на цените на природния газ и топлоенергията през второто тримесечие на 2020 г. са от основно значение за очакваното значително забавяне на инфлацията в групата на стоките и услугите с административно определяни цени до края на 2020 г. спрямо края на 2019 г. Допусканията за динамиката на цените в евро на петрола и храните на международните пазари са с ключово

значение за прогнозираното ускоряване на инфлацията в края на 2021 г. до 1.9% и за последващото ѝ забавяне до 1.6% в края на 2022 г. В края на 2021 г. и 2022 г. се очаква базисната инфлация да бъде по-висока спрямо края на 2020 г. в резултат до голяма степен на ускоряването на темпа на инфлация при услугите в условията на нарастване на частното потребление и на косвени ефекти от поскъпването на енергийните суровини и храните. Инфлацията в групата на храните се очаква да се ускори в края на 2021 г. спрямо края на 2020 г., но впоследствие да се забави през 2022 г. в съответствие с допусканията за  международните цени на храните.