Министерството на финансите публикува доклад за икономиката на България през миналата година.
През 2012 г. икономическият растеж в България се забави до 0.8%, при 1.8% за 2011 г. Това се дължеше на по-слабото външно търсене, което се отрази отрицателно върху износа. Вътрешното търсене формира икономическия растеж за годината.
За първи път от началото на кризата инвестициите отчетоха подобрение спрямо предходната година. С най-голям принос за реалното нарастване на БВП бяха потреблението на домакинствата и запасите. Световното търсене за 2012 г. беше по-ниско от предходната година, а отрицателно влияние върху българския износ в най-голяма степен оказа рецесията в еврозоната и в страните от ЕС разглеждани като цяло, която се случи за втори път от началото на кризата.
От страна на предлагането, най-голям принос в отчетеното забавяне на произведената продукция и на добавена стойност в България имаха експортноориентираните отрасли. Динамиката на промишлеността в България се определя до голяма степен от външното търсене, тъй като около 40% от оборота в промишлеността се реализира на външните пазари. В резултат на неблагоприятното развитие на външната среда, промишленото производство и продажби в България започнаха да се забавят още от второто тримесечие на 2011 г. и отчетоха сравнително слабо представяне през 2012 г.
Спадът на продукцията и добавената стойност в строителството продължи четвърта поредна година. Слабата икономическа активност в страната, значителният обем готова строителна продукция, превишаваща платежоспособното търсене и затрудненият достъп до кредитиране към малките и средните предприятия се очертаха като основни пречки за възстановяването на отрасъла.
Намалението на заетостта продължи за четвърта поредна година, а в сравнение с 2011 г. спадът на броя на заетите в икономиката на страната се задълбочи. С новия негативен цикъл във външното търсене темпът на намаление на заетите в промишлеността отново се ускори. Селското стопанство също имаше висок принос за негативната динамика на заетостта през 2012 г.
Икономическият растеж, разглеждан чрез индикаторите на пазара на труда, бе обусловен от нарастването на производителността на труда, която се повиши с над 5% за трета поредна година. Спадът на заетите имаше най-голям отрицателен принос към динамиката на БВП. Негативните демографски процеси също повлияха отрицателно. Ниските темпове на възстановяване на българската икономика след рецесията през 2009 г. ограничаваха наемането на работна сила. Пазарът на труда реагира със забавяне във времето спрямо цикличните и структурни промени в икономиката, поради което до края на 2012 г. не се наблюдаваше подобрение в заетостта.
Нивото на безработица през 2012 г. достигна своята най-висока стойност от 12.3% за последните девет години. В условията на ограничена икономическа активност в страната разходите на работодателите за труд като дял от добавената стойност през 2012 г. продължиха да намаляват. Динамиката на доходите и производителността на труда оказа благоприятен ефект по отношение на поддържането на разходна и ценова конкурентоспособност на икономиката.
Както реалните, така и номиналните разходи за труд на единица продукция отбелязаха благоприятна динамика в сравнение с динамиката на двата индикатора за ЕС 27. Инфлацията през 2012 г. остана на сравнително ниско ниво. Средногодишната инфлация бе 2.4%, което е под средното за Съюза (2.6%). Крехкото възстановяване на вътрешното търсене бе ограничаващ фактор за динамиката на базисната инфлация. Намаляващите темпове на нарастване на доходите от труд, както и ускоряването на безработицата, задържаха общото нарастване на цените.
Фискалната консолидация в България не беше насочена към повишаване на данъците и за разлика от тази в други страни на ЕС, не предизвика натиск върху цените. Българската банкова система приключи 2012 г. без сътресения, като за поредна година запази много добри показатели за ликвидност и капиталова адекватност.
Забавянето на икономическия растеж през 2012 г. повлия в значителна степен върху развитието и динамиката на кредитния пазар. Кредитирането на частния сектор отбеляза леко забавяне спрямо постигнатия през предходната година темп на растеж от 3.2%. От страна на домакинствата, свиването на пазара на труда допринесе за нежеланието им да поемат допълнителни задължения.
През 2012 г. започналият през предходните години процес на фискална консолидация продължи в условията на забавена икономическа активност. Структурният бюджетен дефицит, който представлява бюджетното салдо коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, се оценява на 0.4% от БВП.
Както за 2012 г., така и за предходните две години бюджетната политика може да се определи като проциклична, тъй като намалението на структурния бюджетен дефицит беше постигнато в период, в който икономиката се развиваше под потенциала си. Фискалната консолидация беше осъществена чрез стриктен контрол върху разходите, включително замразяване на заплати в бюджетния сектор и пенсии, но и със съкращаване на капиталови разходи. По този начин бюджетната политика забави и не предостави стимули за нарастване на БВП на страната. До известна степен тази политика беше оправдана, тъй като правителството целеше да излезе от процедурата по прекомерен бюджетен дефицит, наложена от ЕК през 2010 г.
В средата на 2012 г. Съвета на ЕС, по препоръка на ЕК, реши, че страната е постигнала фискална стабилност и отмени процедурата. Бързото свиване на бюджетния дефицит бе оценено положително от финансовите пазари и през месец юли 2012 г. България успешно емитира 5-годишни бенчмаркови еврооблигации.
