След 62 дни петата най-голяма икономика в света трябва да напусне най-големия търговски блок на планетата. Но точно в този момент никой няма и бегла представа как точно ще се случи това. Ето защо някои хора във Великобритания се презапасяват с храна, докато други прехвърлят бизнеси за милиарди долари в държави като Сингапур.
Следващата седмица може би най-накрая ще получим някаква яснота по въпроса какви точно са опциите на Лондон за Брекзит. След като не успя да получи подкрепа в парламента за сделката си за Брекзит преди две седмици, британският премиер Тереза Мей ще представи своя „План Б“ пред Камарата на общините. Британските депутати ще гласуват и ще внесат поправки в документа. Ако всичко мине добре, това ще даде на премиера възможност да покаже на ЕС документ, като доказателство, че сделката ще получи подкрепата на мнозинството в парламента.
Въпреки това, дори всичко да премине гладко, тази яснота ще се отнася само за Великобритания. За това какво ще решат да направят европейците можем само да гадаем и Брекзит ще си остане все така неясен, колкото и преди. Най-важната поправка в плана на Мей е предложението – ако премиерът не успее да прокара сделката в парламента до 26 февруари, то Великобритания да поиска удължаване на член 50 от Лисабонския договор – механизмът, с който страната напуска ЕС. Така че Брекзит може да се проточи дори още по-дълго от очакваното.
Как за Бога се стигна до подобна ситуация? В очакване на още една решителна седмица на Брекзит драма, все още е неразбираемо как едни от най-изтъкнатите умове в Лондон, Брюксел и в целия Стар континент не успяха да постигнат приемливо решение поне в краткосрочен план. Част от проблема се състои в това колко разединено е Обединеното кралство като нация по въпроса за Брекзит.
Да се обвържат с някаква твърда позиция е голям политически проблем и за правителството, и за опозицията. Да се обвържеш с нещо, което изглежда мекушаво – рискуваш да загубиш доверието на искащите Брекзит и да пренебрегнеш „волята на народа“. Ако говориш за „чисто напускане“ – рискуваш да бутнеш икономиката от скалата в пропастта и да тласнеш страната към неизвестното. И двете възможности са истинско убийство за електората и на двете партии.
Ето защо Великобритания преживява политиката на „липса на каквато и да било политика“ през по-голямата част от последните две години. Резултатът от така наречения подход „стой кротко и те може би няма да забележат“ доведе до това, че и двете партии започнаха да ритат бурето надолу по улицата отново и отново.
Нещо по-лошо- създаде се политически вакуум, който не позволява на избирателите да проектират най-добрите (или най-лошите) си очаквания върху нито една партия или дори личност. Ето и пример от парламентарните избори през 2017 година. Опозиционната Лейбъристка партия на Джереми Корбин се яви на изборите с политика за Брекзит, която най-меко казано можеше да бъде определена като „объркваща“. Но тя свърши работа и направи така, че лейбъристите да изглеждат на избирателите като анти-Брекзит партия, докато все още официално са ангажирани с напускането на ЕС. В резултат партията привлече доста по-голям дял от вота отколкото очакваше, което струва на Мей част от необходимото й мнозинство. След като й отнеха желязната хватка над Уестминстър, Мей беше принудена са се обърне към Северно ирландската демократична юнионистка партия подкрепа.
Именно това я накара да изостави неясното „Брекзит означава Брекзит“ и да започне да прави трудни компромиси по въпроси като правата на гражданите, сделката по развода и ирландската граница. Вместо веднага да изясни на партията и на обществото, че осъществяването на Брекзит ще бъде доста по-трудно от говоренето за него, тя позволи червените линии на Великобритания леко да поизбледнеят за известен период от време – малко под две години. Настроението взе да се подобрява с времето, след като стана ясно, че екипът на Мей и ЕС може да договорят сделка, която да е приемлива и за двете страни. Но Мей оповестяваше публично твърде малко от детайлите по преговорите и остави парламента да гадае. Всичко, което се знаеше беше това, че нейното виждане за Брекзит означава напускане едновременно на Митническия съюз и на Единния пазар и че няма да има граница между Ирландия и Северна Ирландия.
Проблемът в тази ситуация е, че всеки с малко мозък в главата си може да забележи малката спънка. Без голяма лъжа, тези три обещания са несъвместими. А именно тази лъжа се стори доста неприятна за голяма част от британските депутати. Това даде на лейбъристите възможността да предложат конкурентна политика. Вместо това те представиха своите „Шест теста за Брекзит сделка“, в които нямаше голяма реална стойност и които дори Корбин не можа да обясни на политическия редактор на Би Би Си Лаура Кюнсбърг. „Липсва каквото и да било лидерство за Брекзит – преди и след референдума“, заяви Гавин Шукер, бивш министър в сянка, който подаде оставка в знак на несъгласие с лидерството на Корбин. Политиката на лейбъристите за Брекзит напомня за ситуацията с котката на Шрьодингер и продължава и до днес.
Едва през миналата седмица заместникът на Корбин – Джон МакДонъл, запя различна песен от лидера си, по въпроса за това дали трябва или не партията да подкрепи провеждането на втори референдум. Това вероятно е най-големият проблем в Лейбъристката партия. „Парламентът трябва да започне да взема решения или поне да постигне съгласие за процеса, по който ще вземаме тези решения“, заяви Чука Умунна, влиятелен депутат от лейбъристите и явен поддръжник на ЕС. „Не може да продължаваме да ритаме политическото буре надолу по улицата.
Ясно беше дадено да се разбере тази седмица, че втори референдум няма да успее без подкрепата на Джереми Корбин и ръководството на Лейбъристката партия. Ако парламентът не постигне консенсус, което е твърде вероятно, трябва да се обърнем по въпроса към народа“. Защо Корбин не би подкрепил втори референдум? Той е вперил поглед към по-лъскава награда – да предизвика избори и да отнеме властта от Консервативната партия. Източник от неговата партия обясни по-рано тази седмица, че дилемата на лейбъристите е тази: без значение колко членове на партията подкрепят втори референдум, много от избирателите им, от които се нуждаят, за да спечелят евентуални избори и да вземат правителството, живеят в райони, подкрепящи Брекзит.
Стратегията на Корбин е да успее да удовлетвори и привържениците и опонентите на Брекзит, което го поставя в позиция да язди два коня в две различни посоки. Вероятността Великобритания да поиска официално удължаване на срока на член 50 с три месеца изглежда все по-голяма. Както по-рано обясни източник от средите на лейбъристите: “заформя се консенсус по въпроса за удължаване на действието на член 50, но това все още е като да риташ бурето надолу по улицата. Но все пак ще предотврати излизането на Лондон от ЕС без сделка“.
Анализ на Люк МакГий от Си Ен Ен, преводът е на БГНЕС.
