В края на 2011г. сред  българите в активна възраст възраст (25 - 64 години)  с основно и по-ниско образование са 20.4%, със средно образование - 55%, а с висше образование - 24.6%. Забелязва се тенденция на увеличение на тези със средно и висше образование. Жените, завършили висше образование, са значително повече от мъжете - съответно 29.8 и 19.5%. Това показва проучване, направено от Националния статистически институт.

От степента на завършено образование зависи и статуса на заетостта. Едва 10.9% от заетите са лица с основно и по-ниско образование си намират работа, и обратно - само 10.3% от безработните лица са със завършено висше образование.

Фактор за образованието се оказва и семейната среда. Повечето нови висшисти са с родители с такова образование. 93.6% от лицата с основно и по-ниско образование произхождат от семейство, в което и двамата родители са с ниско образование.  Всеки трети (33.9%) с висше образование произхожда от семейство, в което поне единият родител е с висше образование, а 53.9% имат поне един родител със средно образование.

Българите в работоспособна възраст в сравнение с тези в типична училищна и университетска възраст (7 - 24 години) много по-рядко попадат на ученическата или на студентската скамейка. Едва 2.4% от възрастните са записани като учащи в образователната система. Мъжете по-често са в качеството на учащи - в 2.6% от случаите, отколкото жените - 2.1%.  Подобна е тенденцията и при записаните в училище, колеж или университет.

Неформално обучение
Всеки четвърти (24.4%) е участвал в поне едно неформално обучение през последните 12 месеца. Мъжете отново са малко по-активни от жените с относителен дял на участвалите съответно 25.7 и 23.2%. Сред работещите с висше образование 37.3% са участвали в някакво неформално обучение за период от 12 месеца. Равнището на участие в неформално обучение е значително по-ниско за лицата със средно образование - 23.4%, и най-ниско за лицата с основно и по-ниско образование - 11.9%.

Над една трета от заетите (37.3%) са участвали в поне една форма на неформално обучение, докато при безработните равнището на участие е съответно 3.8%. Местоживеенето също влияе върху участието в неформално обучение. 

Самостоятелно обучение
2% от работещите са се самообучавали. Тук жените (12.2%) са по-активни от мъжете (11.9%). Съществено влияние оказва степента на завършено образование. Ако една четвърт от лицата с висше образование (24.7%) са се самообучавали, то делът на тези с основно или по-ниско образование е едва 4%. Статусът в заетостта също е определящ - делът на участниците сред безработните е два пъти по-нисък.

Днес в сравнение с 2007 година
Оказва се, че участието на българите в работоспособна възраст във формално или неформално обучение намалява съществено - от 36.4% през 2007 г. на 26%  през 2011 година. Факторите за това са свързани с общата икономическа криза в страната. От всички участници във формално или неформално образование и обучение през 2011 г. 92.9% са заети лица, а през 2007 г. този относителен дял е 94.1%.

Информация за обучение
От работоспособното население 7.4% са търсили информация относно възможности за допълнително обучение. Жените са по-активни от мъжете. Всеки седми (13.8%) от най-младата възрастова група (25 - 34 години) се интересува от възможността да повиши знанията си. Всеки шести висшист (16.3%) търси информация за допълнително обучение за разлика от хората с основно или по-ниско образование, от които едва 1.6% търсят такава възможност.

От потърсилите информация за възможностите за образование и обучение 89.9% са успели да намерят такава. Най-лесния и ефективен начин се окзва интернет, а най-малко хора са получили инфо от бюрата по труда и посреднически фирми - 18.5%, но същевременно по този начин са намерили информация 56.7% от безработните лица.

Езиково обучение
38.9% от населението в активна трудова възраст ползва активно или пасивно поне един чужд език. 23.4% ползват английски език, 18.3% - руски език, 5.6% - немски език, и 3.5% - френски език. Има съществени различия в дяловете на ползващите поне един чужд език по възраст: от най-младите на възраст 25 - 34 години повече от половината ползват поне един чужд език (52.4%), докато този относителен дял за лицата на възраст 35 - 54 години и най-възрастните е съответно 38.8 и 26.4%.

По-същественото различие е, че ползването на английски език е над два пъти по-разпространено сред младите хора на възраст 25 - 34 години (45.5%) отколкото сред тези на възраст 35 - 49 години (20.8%) и най-малко - сред по-възрастните (50 - 64 години) - 7.2%. И обратно, руският език е разпространен значително повече сред лицата на възраст 35 - 49 г. (22.5%) и 50 - 64 години (18.6%) отколкото сред младите - 9.3%.

Очаквано 78.2% от лицата с висше образование и 32.6% от тези със средно образование ползват поне един чужд език, а за лицата с основно и по-ниско образование този дял е 8.5%. Аналогични са и данните за заетостта - работещите знат и ползват чужд език за разлика от неработещите.  

Книги и вестници
Повече от половината от активното население (25 - 64 години) или 51.1% не са прочели нито една книга през последните 12 месеца. Сред жените четящите книги са повече - 57.4%, отколкото сред мъжете - 40.4%. От хората с ниско образование едва 8.8% са прочели книга, докато при висшистите този дял е 87.8%. Сред заетите четенето е доста по-често срещано отколкото при безработните - съответно 55.6 и 31.9%. Почти два пъти повече са четящите в градовете (55.5%) в сравнение с жителите на селата - 28.8%.

Доста по-значителен е делът от населението, което чете вестници - 87.8%, като основно вестници се четат всеки ден (45.8%) или поне веднъж седмично (30.7%). Мъжете предпочитат ежедневците.

Обществена активност
От активното население 17.4% са участвали в поне една форма на изследваните обществени дейности. В организираните от политически партии или синдикални организации дейности са участвали 5%. Интересен факт е, че жителите на селата са по-активни от тези в градовете - с дялове на участие съответно 7.3 и 4.3%. В организираните събития от църкви, религиозни общности или сдружения са участвали 5% от населението в изследваната възрастова група.

Участници в развлекателни дейности за свободното време, организирани от самодейни групи, хоби сдружения и клубове по интереси са 7.3%. В дейности на благотворителни организации са участвали едва 1.5%, а с доброволен труд с цел подпомагане на нуждаещи се хора - 2.5%.