България дели 45-а позиция (от 159 страни) с Израел, Монголия и Никарагуа с по 7.39 точки от 10 възможни в класацията по икономическа свобода за 2016 г., изготвяна от институт "Фрейзър". Класацията е въз основа на данните от 2014 г., когато са налични за всички страни.

Спрямо миналогодишното издание резултатът на България се увеличава с 0.04 т., но мястото ѝ се понижава с три позиции. Тазгодишният резултат поставя страната на 20-мо място в ЕС при 15-о място през миналата година. Това показва, че подобрението на икономическата свобода в България е било по-незначително в сравнение с това в останалите страни в света и в частност – в ЕС, коментират от Института за пазарна икономика (ИПИ).

По критерия "размер на правителството" се забелязва минимална промяна спрямо предходната година - повишение с 0.01 точки. Подобрението е в частта на правителствените разходи, които въпреки това остават най-ниско оцененият елемент на категорията. От друга страна, с 10 точки и най-добре оценено е данъчното облагане на доходите заради наличието на плосък данък в страната. Трябва да се има предвид, че в изследването не са включени параметрите на осигурителната система, която всъщност е най-голямата тежест върху труда, припомнят от ИПИ.

Резултатите в категорията за съдебната система и правото на собственост отново са най-лошите за България, където въпреки че се забелязва известно подобрение (с 0.12 т.) спрямо предходната година, категорията е оценена на едва 5.05 точки.

Измежду петте категории именно тази е и с най-незабележимо нарастване в сравнение с нивата от 2005 г. - едва с 0.07 т., което е доказателство за несъстоялата се съдебна реформа и оценка за неспазване на върховенството на закона и липсата на независимост на съдебната система.

Традиционно България най-добре се представя в категорията "стабилни пари" - 9.24 точки. Високият резултат показва, че страната се характеризира с ниски и стабилни нива на инфлация, както и не ограничава обмяната на валута и възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чужда валута.

Сравнително висока е оценката на страната и по критерия международна търговия - 8.02 точки. Тук ключов момент е членството на България в ЕС и възприетата обща митническа тарифа на съюза с трети страни.

Забелязва се влошаване на резултата на България в области като кредитиране, труд и бизнес. Като пречки за икономическа свобода се оценяват намесата в кредитния пазар, скъпата бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, определянето на минимална работна заплата, големият брой регулации при наемането и освобождаването на работници и корупцията.

От създаването на индекса през 1985 г. до тазгодишното издание резултатът на развитите държави се увеличава с 0.8 точки до 7.7 от максималните 10 точки, а този на развиващите се – с 1.7 т. до 6.7 точки. На челните две места тази година, както и миналата, са Хонконг и Сингапур, следвани от Нова Зеландия, Швейцария и Канада. На дъното на класацията са Венецуела, Либия и Конго. 

Какво означава по-високата икономическа свобода

По-високата икономическа свобода означава повече доходи. Страните в горната четвърт на класацията имат почти 8 пъти по-висок БВП на човек от населението в сравнение със страните в долната четвърт - съответно $41.288 и $5.471, показват изчисленията на ИПИ.

Разликите в доходите на свободните и несвободните икономики се отнасят и за доходите на най-бедните слоеве от обществото. Най-бедните 10% от населението на икономически най-свободните страни са два пъти по-богати от най-бедните 10% на най-лошо представящите се държави по отношение на икономическата свобода.

По-високата икономическа свобода е свързана с по-висока продължителност на живота. Населението на икономически свободните държави живее с над 16 години повече от това на страните с най-ниска икономическа свобода. Продължителността на живота в страните с най-висока икономическа свобода е 80.4 г., докато в страните от най-долната четвърт на класацията е 64 години.

По-високата икономическа свобода води до зачитане на политическите и гражданските свободи.