Структурата на бюджетните разходи на страните в ЕС е изключително разнообразна. Например, разходите за образование варират от 7,9% от общите бюджетни разходи в Италия до цели 14,7% в Естония, а тези за здравеопазване - от 4,5% в Словакия до 19,9% в Ирландия. Относителният дял на разходите за различни видове политики зависи най-вече от това до каква степен те са припознати като приоритет на публичния сектор. 

Обща картина

Най-голям дял в страните от ЕС заемат разходите за социална защита - средно над 40% от общите публични разходи, а най-голяма тежест тук имат разходите за пенсии. В перото "социална защита" се включват още разходи за семейни помощи, болест и инвалидност, обезщетения за безработица и др. На следващо място правителствата харчат най-много за здравеопазване (около 15%) и общи публични услуги ( 13,9%). Над 10% от публичните разходи в ЕС се влагат в образование.

Сравнение на България и ЕС

България харчи повече от средното за отбрана, ред и сигурност, както и за различни публични дейности, включително икономически такива (най-вече чрез отпускането на различни видове субсидии). По-малко от средното отделяме за здравеопазване, образование и социална защита.

Разходите за пенсии са най-голямото перо в разходите за социална защита. Като дял от общите публични разходи те са най-високи в Гърция и Италия – съответно 30,7% и 27,3%. България е на шесто място с 23,8%, което е над средното за ЕС (21,4%). Единствената страна от ЕС, в която по-малко от 10% от публичните разходи отиват за пенсии е Ирландия. 

Интересното тук е, че докато България е сред страните, които разходват най-малко средства за социална защита (31,9 при средно 40,4% за ЕС), разходите ни за пенсии са шестите най-високи в ЕС (23,8% при средно 21,4% за ЕС). Това се получава заради относително ниските разходи на страната ни за други видове социални плащания като тези при болест и инвалидност.

България е страната, която е отделила най-много средства за вътрешен ред и сигурност през 2014 г. – 6,5% от общите публични разходи при средно 3,7% за ЕС и 3,5% за еврозоната. 

Тези резултати обикновено се тълкуват като показващи недостатъчна ефективност при организацията на начина на работа в системата. Веднага след България по този показател се нарежда северната ни съседка Румъния с 6%, а след това Словакия и Латвия с по 5,4%. На другия полюс са Дания, Норвегия и Финландия.

Статията е публикувана от Инфограф. Автор: Наталия Николаева.