Заключение

Като цяло може да се каже, че конкурентоспособността на българската икономика се намира на етапа на преход от сравнително краткосрочната конкурентоспособност, основана на по-евтини средства за производство, към средносрочна конкурентоспособност, основана на растящи инвестиции в технологичното обновление на производството за достигане стандартите и изискванията на европейския и световния пазар. Засега икономиката е все още далеч от осигуряването на дългосрочна конкурентоспособност, основана на познанието, но през следващите 3 години, в подготовката за присъединяването на страната към ЕС, може да се изгради законодателната и институционалната инфраструктура за преминаване към такъв тип конкурентоспособност. От гледна точка на отделните сектори това означава, че много скоро капацитетът от конкурентни предимства на такива отрасли като текстил, металургия, дървообработване, ще се изчерпи и на преден план ще излязат свързаните с повече инвестиции енергетика, транспорт, туризъм, селско стопанство, за да стигнем до обявените за дългосрочен приоритет отрасли като телекомуникации, софтуер, различни услуги (финансови, банкови, електронни и др.). По този начин ще се постигне и целта за създаване на повече и по-добри работни места не толкова в производството, колкото в области като разработване на решения, софтуер за осъществяване на тези решения и услуги, основани на по-високо ниво на интелектуални способности и по-големи познания.

България се надява да приключи преговорите за присъединяването си към ЕС в рамките на мандата на сегашната Комисия, т.е. преди края на 2004 г.

Това не е невъзможно, стига да се изпълняват поетите ангажименти и да се спазят договорените срокове, както и да се вземат необходимите мерки за своевременно преодоляване на критиките в последния доклад за напредъка.

Твърдата ангажираност на политическото ръководството, институциите и структурите на гражданското общество в България с неотклонното осъществяване на преструктурирането на икономиката и реформите във всички сфери на обществено-политическия и икономическия живот дава основания да се надяваме, че в оставащите години до присъединяването на страната към ЕС ще се постигне съществен напредък в догонването на изпълнението на целите от Лисабон.

Имаме всички основания да вярваме, че икономиката на България ще продължи положителното си развитие, характерно за последните години. На фона на продължаваща макроикономическа стабилност и съживяване на глобалната икономика се очаква относително висок ръст на брутния вътрешен продукт (около 5% за 2004 г.) и подобрение на показателите в редица стопански сектори. В доклада за България, приет от Европейския парламент в началото на март тази година, се акцентира върху четири фактора, определящи перспективата за ускорен икономически растеж: конкурентоспособността на производството, увеличеният експортен потенциал, осигуряването на енергийна ефективност и сигурност и насочването на повече инвестиции към изследователската област.

Средносрочните цели на българското правителство са насочени към постигане на висок икономически растеж на основата на растящ обем инвестиции. По-енергичното привличане на преки чуждестранни инвестиции е важен елемент от процеса на догонване на европейската икономика. Усилията са насочени към подобряване на бизнес климата за привличане на чужди инвестиции, които имат ключово значение за технологичното й обновяване и трансфера на нови знания и ноу-хау. Конкуренцията на чуждестранните инвеститори на вътрешния пазар стимулира повишаването на технологичните стандарти на местните производители, квалификацията на персонала и конкурентоспособността на българските фирми.

В оставащите три години до присъединяването си към ЕС България ще трябва да създаде необходимите условия за по-бързо включване към транспортните, изследователски и развойни мрежи в Европа. Реформата в българското образование е съвсем в начален етап и ускоряването й е наложително, не само с оглед осигуряването на необходимия растеж и
конкурентоспособност на българската икономика, но и за да отговори на европейските стандарти и общи цели. Все още предстои постигането на съгласие в обществото по основните въпроси на реформата в образованието.

Значението на образователната система в страната за подобряването на образователното и квалификационно равнище на работната сила в унисон с изискванията на новата икономика, базирана на комуникационните и информационните технологии, нараства непрекъснато. От особено значение ще бъде постигането на по-добро публично-частно партньорство при очертаване насоките на реформата.

Анализът показва, че страната има добри постижения в някои от областите, но предвид на изключително ниската база, от която се тръгва, постигнатите резултати (макар и сравнително високи на фона на останалите страни от ЕС и кандидатки за членство в Съюза) са крайно недостатъчни.

Предстои усилена работа за разработване на стратегии, формулиране на политики и очертаване на конкретни мерки, във всички области на икономическия и социалния живот за доближаване до страните членки на ЕС и успешно присъединяване към Съюза.

Някои сектори на икономиката или отделни министерства вече разполагат с разработени стратегии за повишаване на конкурентоспособността.

В тях се определят приоритетите и целите, както и някои основни мероприятия за постигането на тези цели. Това, което трябва да се направи в най-скоро време, е да се постигне взаимно обвързване на всички стратегии и планове за повишаване на конкурентоспособността, за да не се провалят изолираните действия, да се подсили техният ефект и се даде тласък на процеса.

Другата насока на по-нататъшна целенасочена работа е интегрирането на проблемите на околната среда във всички сфери на икономиката. Устойчивото развитие влезе като допълнителна цел в Програмата от Лисабон и на базата на Стратегията за устойчиво развитие на ЕС България ще трябва да разработи свой собствен план за ефективно използване на природните ресурси и премахване на връзката икономически растеж- влошаване на околната среда. Необходимо е ускоряване на реформите в интерес на по-добрата защита на околната среда и осигуряването на устойчиво развитие, както и изработване на комплекса от политики и мерки за реализирането на тази цел. Провеждането и прилагането на политиката по отношение на околната среда, заедно с адаптирането й към техническите постижения и новите познания, трябва да се превърне в основна задача до края на десетилетието.

Пълния текст на доклада можете да намерите тук.