Една от по-скоро неясните, но трайно застъпени идеи относно присъединяването към Европейския съюз (ЕС) е тази, че този процес ще доведе държавата до устойчив просперитет и ще увеличи възможностите за бизнеса ѝ, както и за нейното население.
В наскоро публиуван коментар обаче се твърди, че макар в сърцевината си тази идея да има своите адресати – бизнеса и населението, в България този, който извлича облаги от това преди всичко е...българската мафия. Това пише главният редактор на пражкото онлайн издание за политика и икономика Transitions Online Барбара Фрай, предаде EurActiv.com.
Въпреки че организираната престъпност отговаря за по-малък процент от общия брутен вътрешене продукт (БВП) на страната в сравнение с времената преди включването на България в ЕС, някои канали извличат неоспорими облаги от това явление. Нещо повече – до немалка степен, някои определени „браншове“ на престъпността са задвижени и енергизирани от членството в Съюза. Измамите при ДДС, както и в сферата на търговията с горива, както и класиката в жанра – продажбата на контрабандни цигари, преживяват своя възход от януари 2007 година насам. И докато това не е чак толкова голяма изненада за някои, то е донякъде иронично с оглед на постоянните изисквания от Брюксел, постановяващи българското правителство да се справи с организираната престъпност и с ширещата се корупция, подхранвана от криминалния живот.
„Присъединяването на България към ЕС през 2007 година отвори много нови възможности за престъпниците, като например измамите, свързани с данъци. Това насочи потока на част от престъпните мрежи в една нова насока", се казва в доклад от Центъра за изследване на демокрацията (Center for the Study of Democracy), цитиран от Барбара Фрай.
Според документа, злоупотребите с ДДС от международен характер и загубите, до които са довели, са се увеличили повече от два пъти. Докато през 2006 година те са били 8%, три години по-късно, през 2009, техният дял вече е 19%. Злоупотребите с ДДС предлагат широк избор от криминална дейност. Така например даден търговец може да си изфабрикува фалшиви стойности на своя износ, на които да не се начислява ДДС, след което да вземе данъчни кредити, свързани с продажбите. Следващата стъпка е продаването на недокументираната стока на вътрешния пазар. Възможно е търговецът да предприеме и друга стъпка – просто да предложи надценка на своя реален износ.
Цитирайки статистики на международни петролни компании, докладът посочва, че измамите в сферата на търговията с горива заемат между 20% и 40% от пазара и стойността им е между 800 милиона евро и 1,8 милиарда евро. И въпреки че не се предлага сравнение „преди и след“ членството на България, авторите казват, че повишаването на акцизите в страната до европейско равнище, комбинирано с повишаването на цените на петрола, води до нарастващо търсене на незаконно гориво.
Сходна е ситуацията и при продажбата на цигари без бандерол. След повишението на акцизите „цигарите в България станаха най-скъпите в целия ЕС“, припомня докладът. Незаконният пазар в тази сфера се шири между 30% и 40% от всички продадени цигари и се оценява на близо 250 милиона евро. Всеки ден в страната се продават поне 500 хиляди незаконни кутии с цигари. И имайки предвид, че данъците от тютюневи изделия конструират около 10% от бюджетните постъпления (в сравнение със само 1,4% при други държави от ЕС), то този пазар е сериозна заплаха за поддържането на държавните финанси.
Като заключение докладът предупреждава, че кризисната ситуация в съседна Гърция със сигурност ще се отрази благоприятно на нелегалната търговия в сферата на тютюневите изделия, както и в тази на търговията с горива.
И въпреки това е ясно, че не точно членството на страната в ЕС подхранва толкова силно тези процеси. В крайна сметка, българските статистики винаги са били доста по-високи от тези на другите държави-членки. Незаконните пазари са подхранвани и са в пряко взаимодействие с корупцията, която е просмукана в страната.
Фрай представя и една особена култура в страната – тази на олигарсите, която важи всъщност и за остатъка от Източна Европа. Тези олигарси контролират законния бизнес и разчитат на силно лобиране и на корупционни сделки, като са „директно практикуващи криминални дейности“. „В някои общини“, посочва докладът, „лидерите на организираната престъпност или са основали свои собствени политически партии, или са се добрали до членство в общинските съвети. Тези постове след това се използват за натиск върху районните съдилища и тяхната дейност, както и за снабдяване с различни публични оферти и сделки“.
