България се представя отлично в свалянето на бюджетния дефицит. Това беше заключението на Европейската комисия, която вчера препоръча изключването ни от процедурата за прекомерен бюджетен дефицит.

Брюксел обаче предлага общо седем препоръки към страната ни по Националната програма за реформи. Положението в останалите шест области е незадоволително и ЕК отново иска напредък, пише iNews.bg.

Бюджетна рамка

Въпреки добрият резултат при бюджетния дефицит, ЕС иска да продължаваме в този дух и да не се отпускаме. Съюзът ни препоръчва да положим по-големи усилия заподобряване на качеството на публичните разходи и особено в областта на образованието издравеопазването. ЕС иска и спазване на данъчното законодателство, за да се увеличатприходите в хазната и да се намали делът на сивата икономика у нас. Друго важно искане е да се подобри качеството на системите за докладване в бюджетната рамка.

Европейският съвет счита, че България дава оптимистична прогноза за икономическото си развитие в периода 2012-2013 година. За 2012 година очакваме 1,4% растеж, а през 2013 година – 2,5%. За сравнение ЕК дава прогноза от 0,5% през тази година и 1,9% през следващата – разминавания, които не са малки.

Администрация

В тази сфера ЕС иска повече усилия за намаляване на бюрокрацията, за спазване на данъчното законодателство и събирането на данъци. Брюксел счита, че това може да се изпълни с оптимизация на административния капацитет.

Данъчната система в България се характеризира със значително укриване на данъци и ниска административна ефективност. Административните разходи за събиране на данъци са високи, а предприятията изразходват много време за плащане на данъци – това се казва в препоръката на Европейския съвет относно Националната програма за реформи на България.

Друга конкретна препоръка тук е да се подобри усвояването на европейски средства за транспортния сектор (сухопътен и железопътен) и при управлението на водите. От ЕС дават оценка, че административният капацитет на страната е недостатъчен за правилното управление и поддръжка на пътните, железопътните и водните инфраструктурни проекти. Административната реформа е съсредоточена главно върху намаляването на броя на работещите в публичния сектор с ограничени опити за премахване на други източници на неефективност, казва още Брюксел и ни отправя препоръката и заподобряване на качеството на съдебната система.

Трудов пазар

Препоръка номер едно е овладяването на младежката безработица. Тук се иска държавна гаранция, че минималните осигурителни прагове не обезсърчават декларирания труд. ЕС директно казва, че трябва да се преразгледа самата система за определяне на минималните осигурителни прагове, за да намалее недекларираният труд, както и наемането на нискоквалифицирани работници да не е твърде скъпо.

Иска се и подобряване на работата на обществените служби по заетостта, както и на ефективността на социалните плащания (за кого какви пари се отпускат) и достъпа на децата

и възрастните хора до качествени социални услуги. Настоява се и за по-ефективно изпълнение на Националната стратегия за интегриране на ромите.

Според Брюксел процентът на хората в България, изложени на риск от сериозни материални лишения, е най-високият в ЕС. Особено засегнати са децата и възрастните хора. ЕС казва още и че само половината от ромите у нас, които са в трудоспособна възраст, са наети на работа.

Образование

Брюксел препоръчва да се ускори законодателната реформа, с която ще се уреди веднъж завинаги дейността на училищата и висшите учебни заведения в България. Иска се и модернизация на учебните програми, подобряване на квалификацията на преподавателите и осигуряване на равностоен достъп до обучение на хората в неравностойно предложение.

Според Програмата за международна оценка на образованието (PISA) процентът на хората в България с трудности в четенето, по математика и точни науки е най-високият в ЕС.

ЕС очаква и създаването на рамки за насърчаване на сътрудничество между висшите учебни заведения и бизнеса у нас, тъй като в момента реално такива няма.

Пенсионна система

Брюксел настоява за спешно подобряване на пенсионната система чрез ограничаване на достъпа до ранно пенсиониране и чрез изравняване на законоустановената пенсионна възраст на мъжете и жените, които са заплащали осигурителни вноски през цялата си професионална кариера. ЕС иска и по-строг контрол при отпускането на пенсии за инвалидност – това е ключово предизвикателство.

От ЕС уточняват, че в средносрочен план има липса на адекватност на отпусканите пенсии и това е предизвикателство, с което България трябва да се справи.

Законодателство

Обърнете внимание на Закона за обществените поръчки и Закона за конфликт на интересите. Санкциите следва да се изпълняват на практика, съветва ЕС. Тук трябва да има гаранция, че те се прилагат възможно най-строго, става ясно от препоръките на Съвета.

Енергиен пазар

България следва да вземе мерки за премахване на пречките за навлизане на пазара, разпоредбите за гарантирана печалба и контрола на цените. Трябва да се гарантира независимостта на операторите на преносни и разпределителни мрежи, да се изгради окончателна пазарна структура, по-специално за енергийните борси и балансиращите пазари. Именно липсата на електроенергийна и газова борса се сочи за голям пропуск и ЕС иска такива да бъдат създадени.

България е силно зависима от един енергиен път – този, идващ от Русия, и вътрешният пазар фукционира неадекватно. Затова трябва да подобрим връзките на електроенергийните и газовите мрежи, да повишим енергийната ефективност и да укрепим капацитета за справяне с прекъсванията на доставите, казва ЕС.

Въпреки че някои от желаните реформи в сектора бяха официално приети и че делът на възобновяемата енергия в България се увеличи през 2011 година, тяхното изпълнение остава незадоволително поради обществените поръчки, обслужването на частни интереси от обществените политики и лошото управление на държавните енергийни компании.