Европейските лидери се събират днес в Брюксел, за да обсъдят бюджетната рамка на Европейския съюз за следващия седемгодишен период – 2014 – 2020 г. На фона на продължаваща криза в Европа разговорите ще се движат около съкращенията в бюджета и споровете между нетните платци и нетните получатели.

Великобритания, Холандия, Швеция и Германия са от първите, а България, Румъния, Полша и други са от тези, които разчитат в значителна степена на европейките фондове. Точно последните искат и запазване на бюджета на сегашното му ниво, докато Лондон, Амстердам и други държави настояват за значително свиване.

Европейската дългова криза и проблемите около предоставянето на следващия спасителен транш за Гърция ще проверят дали 27-те страни-членки вървят към повече интеграция и обединение или Великобритания ще каже, че вече "и е писнало“, коментират европейския бюджет от агенция"Блумбърг". Очаква се срещата на високо равнище, започваща днес, да продължи до неделя.

"Съпротивата от някои от нашите партньори с други приоритети няма да бъдат така лесно преодолими“, смята министър-председателят на Португалия Педро Пасос. По думите му е жизнено важно да се стигне до съгласие не само що се отнася до ефективността на политиките на съюза, но и защото това ще допринесе за доверието в тях.

Заплахите за налагане на вето и червените линии, които не могат да се преминават, са типични за преговорите по време на приемането на европейския бюджет, официално наричан многогодишна финансова рамка.

Франция се противопоставя на предложените съкращения в сектора на селското стопанство. Страната е най-големият бенифициент на помощта от ЕС за тази сфера и иска субсидиите за средствата към производителите на пшеница, на млечни продукти и животновъди да продължат да текат. Дори, когато става дума за пчели, западноевропейската държава получава най-много. През 2012 г. Париж е взел 529 615 евро субсидии за изследвания във връзка с увеличаващата се смъртност на пчелите.

Великобритания обаче получава доста по-малко, що се отнася до пари за пчелите, което и обяснява негативните виждания на Лондон относно средствата давани за селско стопанство, пише "Блумбърг".

Британският премиер Дейвид Камерън предупреди, че може да използва правото си на вето, ако други европейски страни-членки поискат увеличение на бюджета, пише „Би Би Си“. Холандия и Швеция подкрепят Лондон по отношение замразяване на разходната част на финансовата рамка.

"Не можем, когато намаляваме националните бюджети да увеличаваме европейския бюджет", заяви в началото на този месец на конференция в София холандският посланик в България Карел ван Кестерен.

Германия от своя страна е по-склонна към компромиси. "Залогът са европейските договорености за периода 2014 -2020“, заяви германският канцлер Ангела Меркел. Според нея вероятно лидерите на ЕС ще трябва да се срещнат отново в началото на следващата година.

Същевременно държавите-членки от периферията се противопоставят на намалението на средствата за кохезионна политика, т.е. парите за инфраструктура в по-бедните региони и тези за селско стопанство.

Позицията на България в това отношение отстоява виждането за запазване на средствата по кохезионните фондове и сближаване и парите за селско стопанство. Важен приоритет за страната ни е и осигуряването на финансова помощ от ЕС за спрените ядрени блокове в АЕЦ "Козлодуй". Премиерът Бойко Борисов също ще участва в срещата в Брюксел.

Всяка една от 27-те страни има право да наложи вето. Европейският парламент ще трябва да го гласува дори, ако съгласието между страните-членки е постигнато.