В речта си „За състоянието на Европейския съюз“ председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер без излишна скромност обрисува ласкава картина на континента, готов за промени и за растяща роля в световните дела.

Той отбелязва, че по време на неговото председателство са били открити 12 млн. нови работни места. С особена гордост Юнкер пътува по света като ръководител на най-големия в света единен пазар. Само че, по-трезвата оценка на състоянието на нещата трябва да включва засилващите се търкания между Брюксел и страни членки на ЕС в Централна Европа и острото недоволство на страните от южните страни на континента, от отсъствието на общоевропейска солидарност в подхода към проблема с миграцията.

Освен това създаването на нови работни места трябва да се оценява на фона на 15-процентната безработица сред младежите. Претенциите на ЕС да се счита за архитект на мира следва да се съпоставят с провала на усилията за постигане на споразумения между Русия и Украйна във връзка с незаконното анексиране на Крим.

Завършващият престой на Юнкер на поста председател на Еврокомисията е помрачен от засилването на популистките настроения. Преди четири години, излизайки с аналогично обръщение към Европарламента, той обеща да постигне взаимно разбирателство с Великобритания. Това очевидно не се случи. Разбира се, отговорността за тези проблеми не лежи само върху Жан-Клод Юнкер, но той прояви особен талант да превръща възникващите проблеми в пълномащабна криза. Наказателните мерки, приети в Европарламента срещу Унгария, са демонстрация на това доколко враждебен и непримирим е станал тона на вътрешноевропейските дебати.

Много от претенциите към Будапеща са обосновани, но политиката на превръщане на член на ЕС в парий, вместо да се засилва взаимодействието, беше обречена на провал. Сега пред лицето на натиска и заплашването от страна на Брюксел унгарският премиер Виктор Орбан се позиционира като борец за националния суверенитет.

В центъра на разногласията е отказът на Унгария, както и на редица други държави от Централна Европа, да изпълняват предписаните от Брюксел задължителни квоти за прием на имигранти. Този отказ е считан от Брюксел и Берлин за израз на страхливост и подло предателство към европейската солидарност. По-важното, обаче, е, че той демонстрира пълния провал на политиката на ЕС по въпроса за неконтролируемата масова имиграция. Във Варшава и в Будапеща на разделението между Запада и Изтока на Евросъюза се гледа като на конфликт между самозвани арбитри на европейските съдби в Париж и Берлин и малките страни, за които е предвидена съдбата само на послушни изпълнители на измислените от други правила. Юнкер е длъжен да издига мост между тези две позиции.

Вместо това той изгори този мост. Изглежда, че председателят на Еврокомисията вярва в своята способност да доведе ЕС до система от ценности, алтернативна на тази, която предлага администрацията на президента Доналд Тръмп. В резултат на това той води Комисията към задънена улица, в края на която е неизбежното отслабване на западния съюз.

На Великобритания е необходимо намирането на компромис между твърдата позиция на Еврокомисията по Брекзит (Юнкер отново изключи възможността от избирателен подход към статута на единния пазар) и неговите декларации за тясно сътрудничество в областта на политиката, икономиката и сигурността“, се казва в заключението на коментара. Ако такова партньорство доведе Великобритания до засилване на враждебното противопоставяне със САЩ, то едва ли ще съответства на нашите интереси. Времето на председателството на Юнкер приближава към своя край, както наближава и края на членството на Великобритания в ЕС.

Приемникът на Юнкер трябва да се съсредоточи на основополагащия принцип, който той така и не смогна да спази: че за оцеляването си Евросъюзът се нуждае от реформиране на всички равнища. 

Анализ на в. „Таймс“. Преводът е на БГНЕС.